Директорът на Националната следствена служба (НСлС) и заместник главен прокурор Евгени Диков стана първият избран член на следващия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той влиза в "правителството на Темида" от квотата на следователите в прокурорската колегия. Каква промяна ще внесе Диков в работата на новия ВСС? Какво мисли за съдебната реформа? На тези и други въпроси отговори в интервю за "Стандарт" новоизбраният член на ВСС Евгени Диков.
- Господин Диков, притеснява ли ви това, че бяхте избран за член на ВСС от квотата на следователите в конкуренция само със себе си?
- Не, защото видях, че кандидатурата ми е издигната от колеги не само от Националната следствена служба, но и от доста отдели към окръжните следствени служби, от столичния следствен отдел, от Русе, от Пловдив, от Варна. Просто имах увереността, че колегите ме познават и разчитат на мен. Затова и дадох съгласие да бъда представител на следователите във Висшия съдебен съвет.

- Лесно ли взехте решението да се разделите със следствието?
- От целия ми стаж в съдебната система като  прокурор съм работил в пъти повече, отколкото като следовател. Тръгнах по обратния път - първо като обвинител, след това като следовател. На практика съм изминал целия път от районен прокурор до прокурор във Върховната касационна прокуратура. При изслушването по-миналата събота казах, че бях допълнително  амбициран да дам съгласие за ВСС заради това, което не успях до голяма степен да постигна като директор на НСлС - да се възроди изцяло професията следовател и авторитетът към нея. 
В едно среднощно заседание на парламента бяха ликвидирани до голяма степен правомощията на следователите. Дори три мандата като директор на националното следствие не са достатъчни, за да се постигне това, което беше преди. Ликвидира се една действаща институция, като срещу това нямаше някаква по-нова работеща структура. Все пак в последните години имаше няколко законодателни промени, довели до възстановяване на статута на младшите следователи. След 10 г отсъствие на този институт в момента тече конкурс.  

- Могат ли разследващите полицаи да вършат работата на следователите?
- Разследващите полицаи в момента са претоварени, а в сравнение със следователите заплащането им е по-малко. Липсва и съответната материална база. При условие, че имаме 444 следователи и около 1600 разследващи полицаи, би трябвало 25% от делата да се разследват от следователи и 75% - от разследващи полицаи. А в момента 95-97% от делата се разследват от разследващи полицаи. При това натоварване резултатите ще бъдат плачевни, защото колкото и да е способен един разследващ полицай, при 150 висящи дела на година, както е в големите градове, малко трудно би могло качествено да се свърши работата. 
Има разследващи полицаи, които спокойно биха могли да работят като следователи, но според мен ги мачкат непрекъснатите дежурства, които дават, голямото натоварване, работата по 3-4 човека в кабинет. Това са условия на границата на човешките възможности и би трябвало да се използват действително следователите, които имат голям опит. Според мен и доста разследващи полицаи като влязат като младши следователи,  са готови да работят и по тежките дела.

- Трябва ли да делим правосъдието на "знаково" и "обикновено"?
- Щом говорим за правосъдие за всеки и всички да са равни пред закона, трябва да се обръща еднакво внимание на делата. Разбира се, едва ли действащ министър ще го разследваме за някакво криминално престъпление. Става дума за тежко разследване, тежки експертизи, трябва да се включи екип от следовател, наблюдаващ прокурор, оперативни работници, това, което се прави в специализираното звено "Антикорупция" в момента. Всяко едно такова дело си е доста сложно и изисква и по-голям човешки ресурс да се вложи.

- Случва ли се съдебната реформа у нас? 
- Крайно време е да заработим за съдебна реформа, а не само да говорим, защото 20 години само си говорим. Сега слушам в последно време господин Лозан Панов, който говори за дълбочина на реформата. Не съм убеден дали с разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия ще ускорим правосъдието. В областта на наказателното правораздаване законът е от 1969 г., в него има куп "мъртви" текстове. Има нови престъпления, които ще се опитаме да ги наместим в тези рамки, които ни е определил законът, но някак си ни избягват. Може би затова са и тези повече оправдателни присъди по т. нар. дела с обществен интерес. Преди бившият главен прокурор проф. Борис Велчев говореше да се криминализират конкретните деяния за нарушения по закона за обществените поръчки. Що се отнася до наказателния процес, там нещата са трагични. Прекален формализъм, прекалено натоварване. 

- Един от акцентите в концепцията ви за ВСС беше прекрояването на съдебната карта. Как очаквате това да се случи?
- Началото е положено с решението на Конституционния съд от тази година, че не е задължително към всеки съд да има прокуратура. Статистиката по региони за много видове престъпления показва, че може да има повече граждански дела в един районен съд, а да са малко наказателните. Заслужава ли си тогава да има там прокурор? Когато са изграждани системите на районните съдилища в България изискването е било с кон да се стигне за един ден до център на съдебния район. А сега при съвременните средства може да се стигне от единия край на България до другия за един ден. 
Винаги съм смятал, че ако се въведе възможността за разпит чрез видеоконференция, ще струва много по евтино, отколкото заплатата на един прокурор и съдия, който в малките населени места решава по две дела на година или по 25 прокурорски.

- Правителство или парламент на съдебната власт ще бъде новият състав на ВСС, в който ще влезете наесен?
- Искам да бъда в правителство на съдебната власт, празното говорене е присъщо на парламента.

- Подкрепяте ли решението на сегашния ВСС да няма проверка по случая "ЦУМ гейт"?
- За мен е малко шизофренично главният прокурор да направи среща с бизнесмени, които не са криминално проявени лица, и да напише доклад сам до себе си. Не е логично. Смятам, че прекалено се преекспонират нещата. Господин Цацаров постави въпроса - добре де,  защо господин Лозан Панов се среща в адвокатски кантори, а няма такъв регистър за такива срещи на публични личности. Смятам, че тези конфликти са излишни. Мисля, че преди време госпожа Меглена Кунева предлагаше да се създаде регистър на публичните срещи, но такъв няма и досега. Когато бях прокурор, с тогавашния главен прокурор Борис Велчев сме правили срещи, включително с криминално проявени лица, които са искали пред прокурор, а не пред полицай, да кажат нещо, но са се страхували да влязат в прокурорския кабинет. Вероятно за да не ги забележат техните съучастници. Докато бях в Първа градска болница на системи, при мен идва едно от тези лица. Писах доклад до завеждащия отдел в прокуратурата и до главния прокурор, че сме се срещали. 

- Според вашата информация увеличава ли се броят на криминалните дела у нас?
- В последните години, откакто съм директор и заместник на главния прокурор, участвам в годишните анализи на окръжните прокуратури. Бях в различни региони и навсякъде ми правеше впечатление, че криминалните дела като абсолютен брой намаляват. Попитах колегите на какво се дължи това, дали престъпниците не се изнесоха към по-доходоносни дестинации в чужбина. Най-страшното е, ако хората  са тотално обезверени и не разчитат нито на полиция, нито на прокуратура и смятат, че е абсолютно безсмислено да подават сигнали за престъпления, което според мен ще доведе до саморазправа. Тогава вече ще стане страшно. А иначе тежките престъпления си запазват една устойчивост,  може би има някакво намаление като общо при криминалните престъпления. Лошото е, че липсва разделение - да се отделят маловажните случаи, да не се води наказателно производство. Готвя един доклад за господин Цацаров във връзка със структурния анализ на прокуратурата, срещах се с експерти. Оказва се, че се назначават експертизи по делата, при които предметът на престъплението е по-малък от стойността на една експертиза. Във всички тези случаи е по-добре да се преминава по административен път - обяснения, експертна справка, която не изисква такъв ресурс и едно наказателно постановление, пък който счита, че му е прекалено тежко наказанието, ще обжалва пред съда. Така ще се  облекчи много работата и на разследващите органи, и на прокурора, и ще се обръща повече внимание на действително сериозните престъпления.

- При изслушването ви за ВСС използвахте израза "възрастта е гаранция за моята независимост". Какво имахте предвид ?
- След като съм избран за член на ВСС, напускам съдебната система и повече няма да бъда в нея. Така че да очаквам някакво последващо развитие от следващия главен прокурор, който ще бъде избран, е смешно. Не очаквам някакви бонуси от това, че ще бъда солидарен с главния прокурор, или примерно с председателя на ВКС или ВАС.