Шефът на спасителите на Варненския плаж Георги Есов е с дългогодишен стаж по морските плажове. Роден е в шуменското село Хитрино. 18-годишен започва работа като спасител в Златни пясъци, бил е на Албена, Камчия, след което преминава на работа в сферата на туризма. През 1999 година, след 20-годишно прекъсване, отново се връща на спасителната вишка на Централния варненски плаж. От 10 години е шеф на спасителите.

Той изрече скандалната истина за туристите, а именно, че "след запой стават смели като лъвове и се давят като мухи"
 

- Г-н Есов, да започнем с това как се охранява варненският плаж, какъв е броят на постовете и спасителите, каква е организацията на работа?
 - През това лято на варненския плаж работят 26 спасителни поста. Те са разположени по цялата ивица от вълнолома до четвърта буна. Всички пунктове са оборудвани със спасителни средства, като заетите с охраната и опазването на живота на плажуващите са 60 спасители, по двама на пост. Разполагаме и с 4 медицински пункта – 2 на централния плаж и 2 в района на буните. В допълнение към тях има и подвижен реанимационен екип с линейка.

- Преодоляхте ли традиционните проблеми с набирането на спасители, със заплащането?
 - Нямаме проблеми с набирането на спасителите, но средната възраст вече е висока, тъй като младите бягат в чужбина. Няма изисквания за специално образование при кандидатстване за тази работа, но всеки един задължително трябва да има завършен курс за воден спасител. Всяка година се провежда и опреснителен изпит за проверка на правоспособността. Палитрата по отношение на възрастта на спасителите, които работят, е много шарена – от 18 до 70 години. Няма оплаквания и от заплащането, което бавно, но постоянно се увеличава.

 - Какви са трудностите в работата ви?
 - Свързани са най вече с това, че хората често надценяват силите си. Особено след употреба на алкохол или дрога стават смели като лъвове и се давят като мухи. Някои пък идват отдалече за 3 дни на море и казват, че не може да им забраняваме да влизат във водата. Имаме доста конфликти и с хора, които при червен флаг твърдят, че морето не е опасно, вълните не са големи. Но превантивно, като неписано правило при нас е, когато трябва да се избира между зелен и жълт, да се избира жълтият флаг, а между жълт и червен – червеният. Затова тези, многознайковците, обикновено се учудват, че има червен флаг.

 - Как действате срещу пияните и дрогираните?
 - Нямаме кой знае какви права и много от плажуващите са наясно с това. Затова надуваме свирките, говорим, призоваваме. И все се надяваме някога да направят и плажна полиция, та да спре тормозът и над спасителите. Двама полицаи са достатъчни за целия плаж. Защото на някои колеги им писва... и тогава пак ние сме виновни. Е, има велополицаи, които патрулират по алеите в Морската градина и по Крайбрежната алея, които се отзовават при инциденти. Засега, благодарение на тяхната помощ, се оправяме някак.

 - За какво трябва да внимават плувците в морето?
 - Температурата на морската вода на дълбочина след един метър е много по-ниска от тази на повърхността. Затова трябва да се внимава, защото при рязката смяна на топла със студена вода има опасност от хипотермия, инфаркт и други подобни инциденти. Особено внимателни трябва да бъдат по-възрастните хора. Аз винаги казвам, че на морето не е по-безопасно от снежната лавина в планината.

 - Какво трябва да знаят хората, за да се предпазят от удавяне?
 - Да викат силно и да се опитат да привлекат вниманието на други плуващи край тях или на спасителите на брега. А тези, които не са уверени, по-добре да не влизат много надълбоко или да са с група други плувци, които при нужда също може да им помогнат.

 - Как преминава сезонът досега?
- Сезонът е добър, въпреки времето, което не е с нас. Трудното през сезона започва от средата на юли до края на август, когато за нас е най-тежко, защото морето е и най-опасно. Но още през юни имаше бурно море с много висока вълна и много работа за спасителите. Извадили сме над 40 давещи, като на една трета от тях спасихме живота. Не обичам много да говоря, за да не предизвикам съдбата, но за наша радост, а и за техен късмет, досега нямаме фатални случаи. Ето и днес, навръх Илинден, морето е спокойно и това гарантира спокоен ден за спасителите. Така е от 10 дни, морето е като огледало и се надявам да продължи да е така. Както казваме в такива случаи „Мравките пият вода от морето!“

 - Прави впечатление, че това лято всички удавници са по Южното Черноморие, а на север няма фатални инциденти...
 - Нямам обяснение. Просто може да е злощастно съвпадение, при което морето да е било бурно, а мястото неподходящо. Но нека не забравяме, че там е силата на т. нар. алкохолен туризъм и това може да е обяснението. Бил съм на Слънчев бряг и съм виждал туристите – те са денонощно пияни. А в морето са потенциални жертви.

 - В кои участъци на варненския бряг морето е най-опасно?
 - Работил съм на 4 или 5 плажа през годините и по-опасен от варненския е само плажът на Камчия. Южният плаж е опасен, защото брегът е плитък и прави три-четири прибоя, които копаят дънни ями и ръкави, които способстват за подводни течения, т.нар. мъртвак. Там е опасно в района между първи и четвърти пост. Друго такова място е „Дяволското мостче“ около Калните бани, а на север – външната и северната част на буните, които са открити и при ветрова вълна крият много рискове за травми и удавяния. На тези места, които изброих, са и най-многото смъртни случаи през годините. Но хората могат да бъдат спокойни, че ще бъдат своевременно информирани от нас за опасни участъци. Също така след голяма вълна се появява и мъртво вълнение. Спасителната служба поставя табели навсякъде, където има опасни участъци с дънни ями и предупреждава за места, където се появяват подводни течения. Моят апел е плажуващите да не ги чупят, нито пък да простират банските си върху тях.

 - Кои от многобройните случаи като спасител няма да забравите никога?
- Преди 3-4 години на Южния плаж, при тежка вълна и червен флаг не успяхме да спрем хората, които влизаха в морето. В един момент се получи т. нар. масово давене. Пищят жени, децата крещят за помощ - страшна картина. Използвахме въжета и с 3 макари започнахме да ги вадим един по един. Бяхме около 10 спасители, помагаха ни и плажуващи и успяхме да извадим общо 15 души, половината от които със сигурност щяха да се удавят. Като приключихме с последния, целият плаж ни аплодира като рок звезди. И сега настръхвам, като си спомня този ден. Няма да забравя и младия тогава спасител Цветомир Милев, който ми каза, след като всичко приключи: „Бате Жоре, не вярвах досега, но да спасяваш човешки живот, е страхотно преживяване. Това е по-хубаво и от секса!“

 - Какви хора сте спасявали?
 - Вадил съм от водата шампиона по бодибилдинг на ГДР – голяма канара. Беше намазан с разни масла и се плъзгаше като риба. Трудна работа, не можеш да го хванеш, но го спасихме. Освен това тези с голямата мускулатура са и много тежки във водата. Едва го издърпах, но оцеля. След това дълги години ми идва на гости, станахме приятели...

 - А при жените как е, по-лесно ли се спасяват?
 - Няма лесно, особено във водата, когато човек е обезумял от ужас. Веднъж ми се случи да спасявам една баба германка, ама много дебела... трудна за хващане... Какво ми е било, само аз си знам. На няколко пъти след това съм имал подобни случаи и винаги е било много трудно.

 - Благодарни ли са хората, които сте спасявали?
 - Някои са благодарни, други не! Особено по-леките случаи, за които не се налага медицинска намеса – бягат от срам. Все едно не е станало.

 - Разказахте за един случай на спасен германец, с когото сте станали приятели. Имате ли и други приятелства със спасените удавници?
 - Навремето спасих едно 13-годишно момиченце, което беше на почивка с леля си. След този случай се сприятелихме и ми стана гадже. Ходих й на гости във Вупертал... Млад бях тогава и свободен като пеперуда. При друг случай, бях още 19-годишен, пред „Златна котва“, сега хотел „Адмирал“ на Златните, извадих от водата друг германец – Франк Брюсинг. Станахме добри приятели и след това го оженихме за наше момиче. Тя замина с него за Германия. Продължихме да поддържаме връзка и вече 49 години сме приятели.

Имал съм случаи, в които се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли... Една рускиня на градския плаж преди време се разкрещя следобед „Серьожа, Серьожа... Сетила се, че го няма детето й, като първата й мисъл е, че се е удавил. Вдигнахме се и направихме т.нар. тралене, за да търсим евентуално удавник. Към 18,30 виждам, че води някакво дете и заедно се измъкват към изхода. Излязох от водата и ги настигнах, като я попитах защо не ни е казала, че е намерила детето? Вместо да се извини, ми се разкрещя насреща, че то си играело на брега. И ни изкара виновни, че тя се е заблудила и оставила детето си само... Чудни хора, все търсят някой друг да им е виновен за собствените грешки. На друга рускиня, която също се разсеяла, спасихме давещото се дете. За „благодарност“ на следващия ден дойде и ни обвини, че сме му откраднали надуваемия пояс. Имали сме какви ли не и по-пикантна или любовна история, но са доста нецензурни и не са за разказване. Една обаче бе доста комична с елементи лав стори. Руснак ни вдигна на крак, защото жена му изчезнала. Каза, че не можела да плува и може би се е удавила...Тъкмо започнахме да претърсваме морето и я виждам да влиза с някакъв мъж, който я целува страстно на раздяла и си тръгва. Събрах момчетата, а след малко се появи и съпругът, за да каже, че с жена му всичко е наред. Ние обаче не му казахме, че жена му се е позабавлявала, като му е слагала рога, докато той търчи по брега да я търси.

Интервю на  Добромир Радушев, в. Монитор