"Промяната" искат да хвърлят ГЕРБ в обятията на ДПС и БСП. Със сигурност коалицията между ПП и ДБ ще се разпадне вероятно след местния вот. Това прогнозира в интервю за "Марица" социологът от Агенция "Тренд" Евелина Славкова. 

- Г-жо Славкова, ще успеят ли ГЕРБ-СДС да съставят кабинет? Ще стигне ли протегнатата ръка на Борисов към всички, предвид отказа на ПП да подкрепят правителство на ГЕРБ?

- Изборите не дадоха лесен отговор на големия въпрос дали ще бъде съставен редовен кабинет. Ако имаше по-голяма дистанция между първия и втория, може би вероятността за кабинет щеше да е по-голяма. Малката дистанция създава по-голямо самочувствие на ПП като част от коалицията с ДБ, че при нови избори ще са първа политическа сила.

Дали ще има кабинет, е въпрос за 1 милион и дори лидерите на партиите не могат да дадат отговор.

Две възможности стоят пред Борисов, който протегна ръка към всички политически формации, включително към президента, което е предвидим подход в тази ситуация.

Тук е изключително важен разказът кой ще направи всичко възможно да има редовен кабинет и кои ще пречат на реализацията на такъв кабинет. Този разказ е важен и в контекста на местните избори, както и с оглед евентуални нови предсрочни избори.

- Какви са реалните варианти за кабинет?

- Вариантите са три, като имаме предвид станалата перманентна опция - нови избори. Пет вота за последните 2 години направиха тази хипотеза валидна.

Другият вариант е търсене на разговор между ГЕРБ и представители на ДБ, ДПС, БСП. Давам си напълно сметка колко трудно би било за ДБ да влезе в коалиция с ДПС, предвид категоричната позиция на ПП.

Трети вариант е съюзяване на тези, които искат, включително ДПС и БСП. При ниските резултати на БСП  връщането <210> във властта ще е някакъв вид гаранция за позициите на лидера Корнелия Нинова. Така че вероятно те биха били отворени за такъв разговор. Може би в известна степен и ИТН.

Що се отнася до формулата експертен кабинет, той не би имал дългосрочен живот. За него обаче също е нужна договорка между политическите формации. А и хората очакват от политиците да поемат отговорност за управлението на страната.   

- Кабинет или избори 2 в 1 наесен? Кой от вариантите е по-вероятен?

- Този път съм малко по-оптимистично настроена за кабинет в сравнение с изборите през октомври, но не толкова, че да изключа хипотезата за нови избори. Има някаква светлинка, но тя не е достатъчна да покаже пътя за излизане от политическата криза.

Но не съм сигурна, ако все пак отидем на нови избори, че ще бъдат 2 в 1 наесен. По-скоро ще се търси друга дата, защото чисто технологично излъченият от президента служебен кабинет има основна роля да проведе честни избори. А с избори 2 в 1 - парламентарни и местни, това ще е много трудно и може да бъде поставена под въпрос честността на вота, тъй като гласуването ще е много трудно - с машини, с хартия, за депутати, кметове, общински съветници, преференции. Това може да затрудни силно и изборния процес, и изборната администрация.

Смятам, че това ще е сценарий, който при евентуална хипотеза избори, президентът ще се опита да избегне.

- Доколко блокира пътя към съставяне на редовно правителство изявлението на ПП, че няма да подкрепят коалиция и кабинет на ГЕРБ?

- Посланието е излъчено по-скоро от ПП, тъй като нямат обща позиция като коалиция с ДБ. Те със сигурност са в неблагоприятна ситуация, защото не са съставили план Б в случай, че не са първа политическа сила. А това е много недалновидно.  

Въпреки  прогнозите на социолозите за очакван почти паритет между двете големи коалиции, Кирил Петков диктуваше политическия дневен ред след изборите - че ГЕРБ ще бъдат длъжни да ги подкрепят.

Впрочем, когато демонстрираш анти-ГЕРБ реторика, но изискваш от тях да те подкрепят за кабинет, е трудно да очакваш да управляваш успешно и да правиш реформи. Това звучи нелогично.   

Тези реакции могат да създадат усещането, че ПП  са тези, които ще спънат създаването на редовен кабинет, ако Борисов не реши да влезе в друга коалиция.

Може да се създаде и друго усещане - че ПП-ДБ искат да се ходи на избори, докато не станат първа политическа сила. Това звучи доста несериозно и със сигурност не е в тяхна полза.

Смятам, че поведението на ПП е опит да изтласкат ГЕРБ в точно такъв тип коалиция - с ДПС и с БСП, която е в някаква степен обществено неприемлива, от което  "Промяната" ще печели дивиденти. Хората ще кажат - корумпираните, лошите се събраха!

Най-вероятно това е тънката политическа сметка, която ПП си правят, казвайки на електората си: Ние няма да прекрачим границите, няма да отстъпим от това, което сме ви обещали!

Вътрешнопартийните интереси обаче не трябва да правят заложник държавните интереси. Повече от ясна, независимо за каква коалиция става въпрос, е нуждата от стабилно управление, което да решава проблемите пред българското общество. Особено при ситуация като сегашната - дълго време без стабилен редовен кабинет и работещо НС.

- Възможен ли е разпад на коалицията ПП-ДБ на две парламентарни групи в 49-ия парламент?

- В тази коалиция е заложен някакъв разпад. Първо, защото ДБ в лицето на Христо Иванов разглеждат доста по-балансирано и рационално българската политика. Не съм сигурна, че същото важи за Кирил Петков и Асен Василев.

Не казвам, че този разпад ще дойде на този етап, може да дойде и след местните избори. Двете формации имат интерес да играят съвместно, така имат по-големи шансове да спечелят кметски места. Но със сигурност такъв разпад ще има - той ще бъде на различни нива, дори на личностно ниво, на различна концепция как трябва да действат спрямо политическата ситуация.

- Колко знаков е възходът на „Възраждане“ с над 100 хиляди гласа спрямо предишните избори?

- "Възраждане" са много интересен политически субект. През ноември 2021 г. успяха да влязат в НС с малко над 5 процента, а през октомври 2022 г. удвоиха резултата си до малко над 10 процента. Сега отново увеличават резултата си. Т.е. това е политическа формация, при която се вижда ръст на всички избори. 

Привиждам в тоя успех някакъв протестен вот, тъй като "Възраждане", дори като част от НС, продължава да се държи антисистемно, обявявайки, че няма да участва  в никакво управление, както и с тезите, които защитава - различни от по-основните линии в българската политика:  по отношение на евроатлантизъм, спрямо войната в Украйна, приемането на еврото. 

Говорейки за протестен вот,  искам да направя любопитен паралел. През юли 2021 г. ИТН стана първа политическа сила, излъчи кабинет от телевизора, не влезе в никакви разговори, показа, че не може да управлява. Това беше партията, която успя да свали Борисов, но не успя да покаже, че може да управлява. По тази причина хората не <210> се довериха и ИТН не успя да влезе в 48-то НС през октомври 2022 г.  

За разлика от ИТН "Възраждане", които обявяват ясно и категорично, че няма да управляват, няма да участват в никакви коалиции, на три поредни избора мобилизират все повече избиратели.

- На тези избори е регистриран рекорд на хората, гласували с „Не подкрепям никого“. Как тълкувате този факт и докъде може да продължи тази тенденция?

- Докато я има тази опция и при този политически пейзаж не трябва да се изненадваме от тези резултати. Да, фрапантно е, че над 100 000 души, всъщност една парламентарна група, е избрала опцията „Не подкрепям никого“. Това видно са хора, разочаровани от политическите формации, които са подкрепяли, както и хора, които искат да демонстрират като цяло несъгласие с действията на политиците. Има и такива, които са силно затруднени от избора коя от формациите да подкрепят. Увеличаването на тези хора е тревожна тенденция.

-  Да не би всяка от партиите да калкулира евентуални загуби от влизане във властта преди толкова важните местни избори? 

- Със сигурност ПП правят тази калкулация. Когато имаш силна анти-ГЕРБ реторика и влезеш в коалиция с тях или ги подкрепиш на национално ниво, независимо от формулата, много трудно ще е да отидеш на местни избори и да призовеш за събаряне на кмет на ГЕРБ. А за устойчивостта на всяка политическа формация местната власт е изключително важна. ПП и ДБ със сигурност са си дали сметка за това. Но в същото време, даже да се събере някаква по-непопулярна коалиция, трябва да се имат предвид позитивите от това да влезеш на местни избори от позицията на управляващ. Това дава друго самочувствие и на избирателите, и на кандидат-кметовете. Т.е. хипотезите са две. Партиите трябва да преценят от кое биха спечелили повече - да са извън или във властта.

Евелина Славкова е представител на младото поколение социолози в България. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Съосновател на Изследователски център „Тренд”, член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR). Експерт в сферата на  маркетингови и електорални  изследвания,  политически, демоскопски и социални проучвания.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук