"След издигането на Васил Терзиев и забуксуването на кампанията му в семейните и бизнес връзки с ДС Борисов видя своеобразен прозорец на възможностите да спечели отново София. Профилът на Хекимян дава заявка, че лидерът на ГЕРБ няма да даде столицата без бой", това заяви социологът "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова във връзка с кметските избори в София.

По думите й София заема твърде важно място в националната политическа карта.

"Политическата логика сочи най-високи шансове за балотаж между кандидатите на първите две политически сили, т.е. между Васил Терзиев и Антон Хекимян. Не са пренебрежимо малки обаче и шансовете за неочакван балотаж с участието на Григорова", поясни Димитрова.

"Отдавна в столицата не е имало толкова напрегната и толкова трудна за прогнозиране надпревара", категорично заяви социологът.

"Ако ГЕРБ успее да запази столицата, това ще разтърси сериозно коалиционния му партньор", заяви Димитрова.

По думите й никой от участниците няма интерес да разваля сегашното правителство и да се изправи пред нови избори: "Накратко, поне до пролетта лодката ще се клати тактически, но всички много ще внимават да не я обърнат".

Ето какво каза тя в интервю за "Филтър":

-Госпожо Димитрова, какви индикации дава номинацията на Антон Хекимян на ГЕРБ за кмет на София?

– Нека да припомня най-напред основното. Изборът на кмет на столицата се решава от огромен брой избиратели и тук действат съвсем различни закономерности от договореното гласуване, в комисия, в парламента или в някоя друга институция.

Номинацията трябва да може да изпраща послания към широк кръг от хора и те да ги разчитат сравнително еднозначно. В случая става дума за три съвсем ясни и простички търсени характеристики: популярност, която кара хората да възприемат кандидата като по-близък до тях самите, непартийност, за да се измести фокусът от сериозните критики към управлението на ГЕРБ в столицата през последната година, умение за ориентация в средата и бързи реакции при общуване, които да дадат конкурентно предимство пред основните претенденти, еднакво непознаващи общинската проблематика.

– Имат ли право онези, които смятат, че това може да е уговорена загуба на Борисов?

– Не, не мисля. След издигането на Васил Терзиев и забуксуването на кампанията му в семейните и бизнес връзки с ДС Борисов видя своеобразен прозорец на възможностите да спечели отново София, която само допреди няколко месеца изглеждаше безвъзвратно загубена за ГЕРБ. Новата ситуация изискваше бърза пренастройка и търсене на най-доброто от възможните решения. Борисов не разполагаше нито с време, нито с опашка от възможни кандидати.

Популярен, лоялен и енергичен е една добра комбинация за старт на кампанията, особено в силно ограничената откъм печеливши опции среда. Профилът на Хекимян дава заявка, че Борисов няма да даде София без бой. Ще търси разширяване на електоралната си база, без обаче да губи много от традиционните симпатизанти, ще опитва да привлече старите непримирими към ДС „сини“, но и неполитизираните нови софиянци.

София заема твърде важно място в националната политическа карта, за да си позволи някой да я сложи в графата „пожелана загуба“. А и Борисов е политик, който не си оставя магарето в калта, напротив, използва всяка възможност за победа, колкото и невероятна да изглежда тя.

Бившият премиер Иван Костов се изказа доста резервирано за кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев? Това как ще повлияе на десните избиратели?

– И преди изказването на Иван Костов значителна част от десните избиратели, особено поколението над 50 години, бяха доста шокирани и откровено дистанцирани от кандидатурата на г-н Терзиев. Новото в неговите думи спрямо други критични изказвания преди това е, че то остави една полуотворена врата, акцентирайки, че „кандидатът не е направил достатъчно, за да убеди демократичната общност да гласува за него“.

Очевидно се дава шанс на Васил Терзиев да подходи по-зряло, по-отговорно и с не толкова повърхностно разбиране към моралните дилеми, с които прорязва ДС българското общество – политиката, медиите, бизнеса. И това не е въпрос на добре написани послания, а на дълбочина и интегритет на неговата личност – качества, които са необходими не само при осмислянето на миналото, но и при управлението на такъв сложен организъм какъвто е столичният град.

- Какви са шансовете на Ваня Григорова? Софиянци биха ли припознали толкова ляв кандидат за кмет?

– Първите наблюдения на терен показват, че Ваня Григорова съвсем не се представя зле. Във всички случаи, много по-добре, отколкото може да се предполага за класически ляв кандидат, синдикалист.

Тепърва предстои да видим до какъв потенциал ще стигне, но подкрепата й се очертава като сериозна. Ще сбъркаме, ако я мислим в клишето „ляв кандидат в дясна София“. София през 2023 година не е това, което беше София през 1993, нито през 2003.

Вярно, че е градът с най-високи средни заплати, с три пъти по-висок БВП на глава от населението от този в страната, с най-висока заетост и най-образовани работещи. Същевременно над 30% от сегашните избиратели не са родени в столицата, притокът на хора, търсещи работа в една развиваща се икономика води до свръхконцентрация в кварталите, които се задъхват от лошата не само пътна, но и социална инфраструктура.

Макар и по-младо в сравнение с други части на страната, населението на столицата също е застаряващо, което от своя страна поставя редица и здравни, и социални проблеми. Всичко това отваря ниши за по-леви послания, поведение, мобилизация. Да не забравяме и идеологическия „принос“ на градската либерална десница, която поне от пет години упорито налага тезата „няма леви, няма десни политики“.

Към момента са налице както обективни икономическо-демографски, така и ценностни предпоставки за добро позициониране на ляв кандидат. Когато към това прибавим и личната популярност на Ваня Григорова, излъчването й на self made човек в противовес на възприеманите като елитарни Терзиев и Хекимян, се получава една неочаквано добра комбинация.

- Каква е прогнозата ви за изборите в София? Какъв балотаж очаквате?

– Политическата логика сочи най-високи шансове за балотаж между кандидатите на първите две политически сили, т.е. между Васил Терзиев и Антон Хекимян. Не са пренебрежимо малки обаче и шансовете за неочакван балотаж с участието на Григорова. Отдавна в столицата не е имало толкова напрегната и толкова трудна за прогнозиране надпревара.

- А за резултатите в страната?
– Ситуацията във всяка община е специфична и затова обобщените прогнози са доста рискови. На места се връщат стари играчи, другаде има по-широки обединения срещу настоящи кметове, на трети, като Перник и Благоевград, ГЕРБ припознава кметове на други политически сили като свои.

Що се отнася до тенденцията, през 2019 година ГЕРБ вече отбеляза отстъпление спрямо 2015, като „даде“ на БСП четири областни центъра, а на независими – още два. Все пак доминацията му в над 60% от по-малките общини остана. По всяка вероятност партията и сега ще запази първо място по брой управлявани общини и по брой общински съветници.

Последното е много важно, тъй като реалната власт се дължи от местните парламенти. Евентуални пробиви обаче в големите общини – София, Пловдив, Варна – могат да преструктурират влиянието му – както символно, така и икономически. Югозападният район например формира близо една трета от икономиката на страната и съвсем не е без значение кой държи ключа към него. Във всички случаи ще се запазят шарени общински съвети, където ще се търсят различни мнозинства за управление, които ще диктуват и общинските политики.

- Ще настъпи ли промяна в политическата ситуация след общинските избори?

– Промени неминуемо ще има, въпросът е за техните мащаби. Спечелването или загубата на столицата, например, ще има огромен резонанс. Ако ПП-ДБ спечели, това повече или по-малко ще се сметне за нормално, въпреки че от управленска гледна точка промяната ще е съществена. Ако обаче ГЕРБ успее да запази столицата, това ще разтърси сериозно коалиционния му партньор.

Ако говорим обаче за изпълнителната власт, освен при някакво свръхмощно сътресение, очакванията ми са, че тя ще се запази в сегашните рамки. Никой от участниците няма интерес да разваля сегашното правителство и да се изправи пред нови избори. Догодина през юни предстоят Европейски избори, които са важни за ГЕРБ, за да завърши прелегитимирането си пред външните партньори, а за ПП-ДБ – за да намери своето политическо семейство.

Всички искат да влязат с максимално добър капитал в тези избори, а ново разклащане на властта и връщането й в служебно правителство на Радев ще има пагубно влияние.

- Уж има сглобка, а депутати от ГЕРБ са в ролята на опозиция, обвинявайки правителството, че смята да предостави евросредства на свои фирми. Клати ли се правителството?

– Един от механизмите на действие на тази „сглобка“ е именно периодичното разклащане на лодката. ПП-ДБ и ГЕРБ са партньори по принуда. Дори и да постигат съгласие по определени теми, най-вече външнополитически, напреженията между тях остават.

Ако не „разклащат лодката“ и не демонстрират твърдост, рискът да загубят избиратели е голям. Не случайно вътрешната опозиция в партиите се радва на по-широко одобрение от страна на твърдите симпатизанти, отколкото официалните говорители. Накратко, поне до пролетта лодката ще се клати тактически, но всички много ще внимават да не я обърнат.

Ако погледнем по-обобщено, също няма основания за кардинална промяна – вътрешният контрол между участниците във властта не е лошо нещо. По-добре е потенциални корупционни практики да бъдат пресичани навреме, отколкото след четири години. А и това правителство все още има шанс да свърши полезни за страната неща.

- Месец декември е целта ни за влизането в Шенген. Ако това се случи, означава ли, че правителството се циментира?
– Влизането в Шенген е много важна политическа цел – България ще стане част от вътрешния кръг в ЕС, ще има достъп до редица важни информационни системи, ефектът върху бизнеса, особено в определени сектори, като транспорта, ще е огромен. Това би било крачка и към вътрешна политическа стабилизация.

Не бих използвала обаче думата „циментира“, защото по отношение на ежедневните проблеми на хората и на общественото мнение, влизането в Шенген няма да окаже пряк и незабавен ефект. Корпоративните и браншови протести няма да спрат, недоволството от цените на горивата и инфлацията – също. Така, въпреки че влизането в Шенген би било безспорен успех за правителството, това няма да направи дните му по-леки.

Коя е тя?

Боряна Димитрова е управител на агенция „Алфа Рисърч“. Родена е в София, завършила е френската езикова гимназия „Антоан дьо Ламартин“ и социология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Има дългогодишна практика в социалните и политическите проучвания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция, и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук