Социоложката Мира Радева в интервю пред "Марица" за компроматите, които заливат българската политика, сблъсъка между двамата генерали, шансовете на Божков и Слави да влязат в парламента и интересната битка в ляво между Мая Манолова и Корнелия Нинова

- Белег за какво са скандалите и компроматите, които заливат българската политика? 
- Най-общо белег за политическа незрялост, за неумение да се води политически дебат по идеи за управление. Политиката е умел баланс на  различните индивидуални и групови интереси, а политическият дебат за бъдещето на страната трябва да се води именно върху този баланс.

Но политиците за съжаление гледат на избирателите като на някакви невръстни деца, които не разбират разговора на възрастните, и им  предлагат залъгалки. А дебатът  се ражда от доверие. И когато то липсва, политиците не вярват на суверена и избирателите не вярват на политиците.

Двете страни по-скоро се опитват да се надхитрят, вместо честно да седнат и да поставят открито проблемите за решаване. Но всъщност трябва да признаем, че на високите етажи възпроизвеждаме онова, което съществува в обществото. Ние, гражданите, не си вярваме във всякакъв тип отношения.

- Какъв ще бъде ефектът от снимките в спалнята на премиера, от скандалните есемеси между политици и бизнесмени, които ни изненадват непрекъснато?
- Ефектът винаги е един и същ, гледаме го толкова  години.  

Може би откакто България постигна големите си цели, които бяха зададени през 1990-те - да влезем в клуба на богатите ЕС, да станем част от НАТО, когато този принципен дебат е свършен политически, България като че ли изпадна в политическа управленска безтегловност.

В началото на прехода по-голямата част от обществото смяташе ЕС за мит, мечта, сън, който никога няма да се сбъдне. Смяха се в парламента, когато Мони Паси каза за пръв път,  че трябва да станем член на НАТО. Тогава хората вярваха, че трябва да си вървим с Русия. 

Поддръжници на тезата, че трябва да сме в руския блок, съществуват и днес в политическия елит. Ето например колегата ми от Пловдивския университет проф. Иво Христов е откровен неин поддръжник. Важното обаче е, че в момента водеща е тезата да сме част от западната култура и свят.

Но липсата на дебат за друг тип управленски проблеми -  било защото политиците не ги виждат, или народът не ги повдига, ни вкарва в дребнотемие -кой  с кого си ляга, кой на кого бърка в джоба, кой кого следи с дронове.

Със сигурност България има много по-важни проблеми за решаване. Много по-важен е въпросът как ще излезем от тази икономическа криза, от икономическия колапс, в който страната бавно и сигурно изпада.

Но всичко тръгна и от Васил Божков, който започна да вади  компромати. Оттам започна взаимно нападане между институциите. Подозрението, че Божков крие още компромати, създава напрежение. А и наближаващите избори вдигат политическия градус.

- Какъв финал се очертава в битката между двамата генерали Борисов и Радев?
- Чувствам се дори лично обидена като избирател от махленския тон между президент и премиер. Не е театър, те се борят откровено, чисто мъжкарски. Много ми е странно, че президентът се държи като паленце и подскача за всяко действие на Борисов.

Разбира се, подобно поведение вреди на г-н Радев.  От самото начало той тръгна с идея, че ще свали рейтинга на Бойко Борисов, че може да го измести. При това никой няма против да се критикува управлението на ГЕРБ. Но г-н Радев трябва да бъде на висотата на институцията си.

Той не е политически съперник на ГЕРБ, а президент, който по конституция трябва да обединява, да примирява противоречията. Дори да виждаш проблеми, не може да превръщаш всяко президентско новогодишно обръщение в атака срещу кабинета.

Очевидно президентът не уцелва тона. Смятам, че трудно ще стигне до втори мандат догодина - допусна твърде много грешки. Възможно е БСП да го издигнат отново, но не успя да се докаже. Дори на моменти много по-държавнически се държи Борисов, който преглъща нападките, въпреки че се дразни видимо. Вероятно има по-здрави нерви.

- Ще успее ли обаче Борисов да прочисти, да даде нов тласък на ГЕРБ?
- Общата логика показва, че в ГЕРБ са наследници и отлюспени от различни партии като СДС и нови хора, които искат да правят политическа кариера.

Доказано е при всички политически елити, във всички времена, във всички страни, че тези хора търсят най-силния кон, на който да заложат. Едно е идеологията за управление, друго - идеологията за оцеляване. В този смисъл функционерите в ГЕРБ ще стоят плътно до Бойко Борисов до момента, в който виждат политическа перспектива да са част от управлението.

- Какъв шанс имат Цветанов и останалите нови играчи, дори Божков,  да влязат в парламента?
- Цветанов ще дърпа от ГЕРБ каквото може. Ако беше по-харизматичен играч, имаше шанс  да привлече част от недоволните от Борисов елити, които са отлюспени. И покрай тях да се завихрят хора с ориентация център-дясно.

За съжаление, Цветанов няма лидерски качества да излезе отпред, няма харизма и е невъзможно да привлече по-широк кръг извън номенклатурните среди, разочаровани от Бойко Борисов. Ако Цветанов стигне повече от 2 процента, здраве му кажи. 

При Манолова е съвсем различно. Като омбудсман тя натрупа много голям авторитет, хората я  харесват.  А и самото разединение в левицата кара хората с подобна ориентация да търсят алтернативи. Много зависи кой ще е новият лидер на БСП, говори се, че ще е пак Корнелия Нинова. И  как в кръжащите край БСП среди ще приемат новия дебат в левицата - между Нинова и Манолова.

Ако Манолова се яви на избори, този дебат е неизбежен. Те се борят за сърцата на едни и същи хора, на които ще трябва да обяснят предимствата си. На страната на Нинова е твърдият електорат, верните симпатизанти на БСП, които не могат да изменят на партията.

Периферията на БСП обаче вече силно ще се разколебае между Корнелия и Манолова. А има и класически център-ляво гласове, които са летящи. Корнелия обаче има и натрупани негативи в управлението на БСП, докато Манолова има по-скоро позитиви. Битката между двете дами ще е много интересна. 

Васил Божков няма абсолютно никакъв - нито ценностен профил, нито потенциал, който да привлече избиратели, и то от Дубай.

Преди време съм се виждала с Васил Божков за консултация във връзка с евентуален негов политически проект. Бях поканена чрез бизнесмен, който имаше много заводи, месец преди парламентарни избори. Т.е. идеята на Васил Божков да прави партия е много отдавна. Само че тези хора, които се хващат в последния момент, не разбират логиката на политическия процес.

Казах им, че месец преди изборите е прекалено късно и най-много да стигнат до 1 процент. Те ме контрираха с това, че бизнесменът имал 300 000 работници, което плюс семействата им означавало 5-6 процента на изборите. Не бяха преценили, че в тъмната стаичка всеки влиза сам и е наивно да смятат, че ще гласува за някого само защото му е шеф.  

- А Слави Трифонов?
- Интересен играч, с  голямо влияние. Който се опитва да го подценява, греши. Трифонов показа влиянието си на референдума през 2016 г., където мобилизира близо 3.5 млн. души. Дори смятам, че победата на Радев на президентските избори, които бяха паралелно с референдума, се дължи до голяма степен на Трифонов.

Търсенето на политическа алтернатива много ясно се изрази тогава и много десни гласове отидоха към Радев именно защото искаха промяна. След по-младите избиратели Трифонов има доста привърженици. А да оцениш неговата партия като чалгарска е много повърхностно.

Според мен истинският потенциал на Слави е в т.нар. националистични партии. Те в момента не са в най-добрата кондиция, били са вече дълго в управлението. Така че Трифонов ще събира недоволни, като смуче от трите фронта - и от младите гласове, лявоориентирани, националистични, от Патриотите и от център-дясното, от недоволните от Борисов.   

Ако битката Корнелия и Манолова разцепи левите, а Цветанов отцепи малко от ГЕРБ, изведнъж Слави Трифонов може да се окаже с възлова роля за следващото управление. Житейски по-възрастното и консервативно поколение намалява, идват млади поколения, за които старите битки нищо не значат.

Но евентуално партньорство между ГЕРБ и Трифонов ще бъде една от най-трудните дилеми и пред двамата партньори. Конфигурациите на бъдещия парламент могат да се окажат доста трудни.