Стоянка Мутафова: Мариана Аламанчева прати в гроба жената на любовника си Петър Пейков!

<br /> <em>Навръх рождения си ден, 2 февруари, преди да навърши 93 години, Мутафова откри душата си пред &ldquo;ШОУ&rdquo;, както винаги - до болка откровено, без капка лицемерие и фалшив патос.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Госпожо Мутафова, как ще прекарате рождения си ден &ndash; 2 февруари<em> /интервюто е взето на 31 януари &ndash; б. а./ </em>?</strong><br /> - Затворена вкъщи, без никакъв контакт с никого. Имам представление на &ldquo;Скакалци&rdquo; и това е. През деня телефонът нито ще го вдигам, нито нищо, защото много се изморих! На такива дни не се показвам изобщо! Нито на рождения, нито на именния! <br /> <br /> По принцип не се веселя много, не обичам евтините веселия. Когато ми е весело, аз знам как! На мен ми е весело по друг начин, не се веселя банално. Понякога от мрачното тръгвам да се смея. <br /> <br /> <strong>- Ако се върнете в годините назад, ако започнете живота си отначало, бихте ли променили нещо в него?</strong><br /> - Да. Мисля, че няма да искам да стана артистка в България! Ако можех навънка &ndash; да! Знам как е там, как оценяват хората, как оценяват таланта, каква е културата... Не, ние не сме некултурна държава, дума да не става! Имаме култура, но нас актьорите просто ни забравиха, вече ние сме едно забравено общество. Беше по-друго. Преди години актьорите бяха на такава висота! Сега не усещам вече такова нещо! <br /> <br /> Съжалявам, че се върнах от Чехия и дойдох тук <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>да ме подмятат насам-натам и на стари години да пътувам непрекъснато, да работя, за да ям!</strong></span><br /> <br /> Пенсията ми наистина е 700 лв. и е персонална, но тя не стига, ние сме двама души! Трябва да ядем, да живеем, да се облечем... Моята дъщеря няма пенсия! Муки нали се ожени в Гърция. Като си дойде, не можеше да постъпи вече на работа, всичко се прекъсна. Заради мен удряха нея, беше гръмоотвод на злобата към мен, не я допуснаха до театъра повече! Затова сега няма и пенсия...<br /> <br /> А аз работя като звяр! Мисля, че на тези години можеше, когато поискам, да поработя, и да си отида в моята малка виличка в &ldquo;Драгалевци&rdquo;! Около нея издигнаха дворци, а аз, уж някоя си артистка известна, не знам коя си, се завирам в моето къще, но пак ми е хубаво! Но не мога дори това! <br /> <br /> Последно бях там през лятото. Горе сега е голям студ. Трябва да се палят печки, много разигравка! Ние с Муки сме и зимували там, но като бяхме по-млади...<br /> <br /> Но аз и лятно време работя, какво да правя - нали трябва да се живее! <br /> <br /> Колко ток се плаща, колко парно се плаща!... Страхотни сметки платихме и никой не ти дава отчет защо, какво... - даваш парите там и това е! Кога тези работи ще се оправят, няма да е по мое време, защото аз си отивам... То направо вече и не ми се живее такъв живот!<br /> <br /> На мен ми е приятно, аз не обичам да седя без работа, но когато стане много... И да съм потънала в пари, пак ще играя, но не толкова много! Примерно, сега ми дойде много това пътуване до Сливен. Много ми дойде! Краката ми се подуха, не щат да спаднат! Опитах се вчера да си обуя ботушите, не мога да им вдигна ципа - до такава степен!<br /> <br /> <strong>- А ако се върне времето назад, какво бихте променили в личния си живот?</strong><br /> - Не, нищо... Искам да си имам пак Муки до себе си! И един мъж, когото да обичам&hellip; примерно, да ми е жив и здрав Нейчо! Но говоря глупости в момента, това са невъзможни неща <em>/смях/</em>!<br /> <br /> <strong>- Бихте ли &ldquo;пропуснали&rdquo; някой от мъжете, които са били до вас?</strong><br /> - Е, има един, когото бих пропуснала, но не е удобно сега да говоря за това&hellip;<br /> <br /> <strong>- Като заговорихме за мъже, Муки беше намислила да се връща в Гърция при съпруга си Никос - вие бихте ли одобрили?</strong><br /> - Не, не, не! Той не е човек! Не, не, не! В никакъв случай! Той нито работи, нито нищо! Не ще да работи, мързелив, никакъв! Че той, ако беше свестен, Муки нямаше да се върне в България! Не улучи...<br /> <strong><br /> - Казвате, че през целия си живот сте се подценявали. Защо?</strong><br /> - Ами, аз не съм от тези, които се имат за много нещо, пък са нищо! Или са средна хубост. Мисля, че талантливият човек не бива да се надценява. Обратното! Да, трябва да знаеш стойността си, но по-добре да се подцениш и да търсиш, да гониш, отколкото да се имаш за нещо кой знае какво, пък... Имаме ги такива много!<br /> <br /> <strong>- Мариана Аламанчева даде интервюта за &ldquo;ШОУ&rdquo;, в които нарича вас, Калоянчев и Нейчо Попов &ldquo;титаните&rdquo; в Сатиричния театър, които са колели и бесели там. Така ли беше?</strong><br /> - <em>/бурен смях/</em> Ако някой е колел и бесел, това беше тя, но го правеше хитро, защото е много умна! Тя е със среден талант, не казвам без възможности, но нищо особено. Оттам идва нейната злоба и омраза! Титаните!!! Някой ми каза, че ме е нарекла и клюкарка! Искала съм Калоянчев да се разведе, когато бил с Цветана Гълъбова, защото съм мразела съпругата му Валя! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Та аз се чудех как да накарам Валя да прогледне за някои неща!...</strong></span><br /> <br /> Глупости! Обратното - гледах да не стане това нещо! Тя, Цеца, беше толкова лош човек, и тя е, да е жива, не й желая нищо лошо! Но толкова злоба е събрала в себе си!<br /> <br /> А за титан, може по талант да съм, не знам, но тя го казва в друг смисъл&hellip;<br /> <br /> <strong>- Да - че сте потискали нея, Гълъбова, не сте им давали възможност да се изявят...</strong><br /> - Ама тя къде се сравнява с Гълъбова, тя е по-талантлива от Гълъбова! Гълъбова е бездарна, бе! Мариана не е бездарна, напротив! Просто тя нема и късмет да се изяви много-много. Въпреки всичко аз гледам да бъда справедлива &ndash; тя се подценява - къде отива до Гълъбова, която няма една клетка талант в себе си за сцена!<br /> <br /> <strong>- Каква беше атмосферата в Сатирата по онова време? Аламанчева я описва в доста черни краски&hellip; </strong><br /> - В никой театър атмосферата не е кой знае колко хубава, защото всеки се бори за себе си с различни средства. Зависи вече от манталитета, от културата, от произхода на човека&hellip; За мен има много голямо значение от `де идеш &ndash; кой е баща ти, коя е майка ти. Е, такива, които от дъното бяха дошли, бяха най-страшни! Така че атмосферата в Сатиричния си беше като във всички други театри.<br /> <strong><br /> - Кои хора от гилдията ви завиждаха и злобееха най-много по ваш адрес?</strong><br /> - Не съм си давала сметка. Минавах тези неща отгоре, хич не им обръщах внимание, гледах си работата. Аз винаги съм била наивен човек. Много приятелки, които съм мислела за истински, са ми забивали ножове!<br /> <br /> Както и г-жа Мариана Аламанчева! Мислех, че ми е приятелка, въпреки че сега виждам, че не е така!...<br /> <br /> А тя дойде да ми се изповяда първо на мене, че е влюбена в Петър Пейков! Бяхме на гости у Северина Тенева, лека й пръст! Мариана ми каза: &ldquo;Приятелче, приятелче, ела! Какво ще правя?!&rdquo;. Попитах: &ldquo;Какво да правиш, ма?&rdquo;. А тя: &ldquo;Влюбена съм като луда!&rdquo;. И като ми каза в кого, аз изтръпнах: &ldquo;А-у-у, а-у-у!&rdquo;. А те с жена му Лили Апостолова бяха първи приятелки! Помъчих се да я вразумя: &ldquo;Къде отиваш там, ти си като член на това семейство, недей така!...&rdquo;. Мариана не отстъпва: &ldquo;Не мога, обичам го!&rdquo;. Първият човек, на когото се изповяда, бях аз, или просто такъв театър ми играеше! Тя ги умее тия работи.<br /> <br /> И... Мариана грабна мъжа на Лили, направи си го любовник! Знам от другите, не съм го виждала, че на морето са я напивали Лилито, слагали я да спи и те тръгвали насам-натам&hellip; Такива приказки вървяха в театъра. И я пратиха рано-рано на Оня свят, защото тя много тежко изживя тази изневяра! Беше талантлив човек, който много тежко изстрада тази история! <br /> <br /> Така че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Мариана за морал да не говори, а да помисли малко за своя! </strong></span><br /> <br /> Само този случай е достатъчен, да се види колко пари струваше! Не съм го казвала, но сега вече го казвам, защото ми омръзна да слушам нейните глупости! Пишеше ми се приятелка <em>/смях/</em>! Тя е много двуличен човек!<br /> <br /> А колкото до мен, аз съм била наистина титан, но във връзките си с мъжете! Когато съм обичала един мъж, съм била само с него! Такива, каквито ги вършеха нейна милост и други подобни, за мен беше чуждо поведение! <br /> <br /> <strong>- Но пък Мария Статулова и Невена Коканова си ви останаха истински приятелки?</strong><br /> - Това са хора, за които не мога да кажа нищо лошо! С Невена много се обичахме. Много страдам без нея! Дойде в театъра още момиченце, много красиво, като я видях, си казах: &ldquo;Боже, колко е хубава!&rdquo;. А то, горкичкото, само плете едни тънки краченца, много неудобно се чувстваше. Много скоро станахме приятелки. Чудила съм се: &ldquo;Невено, голяма разлика има между нас, аз мога да ти бъда майка!...&rdquo;. А тя рече: &ldquo;Важното е, че сме една кръвна група, това е важното!&rdquo;. Но тя беше много по-мъдра от мен, много по-мъдра! Каквото ми е казвала, много точно е било! Беше много свестен човек! Като почина Шарлето <em>/съпругът на Коканова, режисьорът Любомир Шарланджиев &ndash; б. а./</em>, не се деляхме вече двете дружки. Невена беше дълбоко в себе си много сериозен човек, макар че се опитваха да я изкарват такава-онакава, но да имат много&nbsp;здраве! <br /> <br /> Знаете каква артистка беше, тя и като човек беше много издигната, с много качества, които даже не можа да разкрие докрай! Имаше и комедиен талант. Но като се сложи етикета &ldquo;хубава&rdquo;... българската щампа <em>/смях/</em>!<br /> <br /> Накрая, преди да умре, трите с нея и с Мара Статулова не се разделяхме. И в болницата само ние ходехме... <br /> <br /> А Мара има много хубаво чувство за хумор, много сме се смяли! Много услужлив, по душа добър човек! <br /> <br /> Сега почти не се виждам с никого. Свърша си работата и се прибирам, защото много пътувам. Гледам да съм през останалото време вкъщи с дъщеря ми.<br /> <br /> <strong>- Вие сте първата българска актриса, която се снима гола в киното във филма &ldquo;Привързаният балон&rdquo; на Бинка Желязкова. Как успя да ви накара? </strong><br /> - Аз не исках. Казах й: &ldquo;Леле, Бино, как така, ма?!&rdquo;. А тя: &ldquo;Отгоре с варио ще те снимат, до теб мъже няма да има!&rdquo;. После, кога гледам - до мене Емил Вагенщайн! Викам: &ldquo;Що ме излага, ма, Бино?!&rdquo;. А тя: &ldquo;Е, ти свикна вече!&rdquo;. И вярно!<br /> <br /> И... преди години си поливах тайно градината една вечер в забранено време. Имаше суша и беше разрешено да се полива само в определени часове. Някакъв обикаляше да проверява, видя ме през оградата отдалече и вика: &ldquo;А така, сега ще дойда да те глобя, нали знаеш, че нямаш право!&rdquo;. Като дойде и като отвори вратата, извика: &ldquo;А, лелеее, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>па я тебе гола съм те виждал! </strong></span><br /> <br /> Я работех у киното, кога снима оня филм! Па я тебе гола съм те виждал!&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Ами, значи ти трябва да си платиш за това! Тия, дето ги виждат голи, им плащат!&rdquo;. Той взе да се смее и така ми се размина <em>/смях/</em>!<br /> <br /> <strong>- Желю Желев си отиде от този свят. Срещали ли сте се с него?</strong><br /> - Не, с него не съм имала никакво взимане-даване. След един прием с колата ме смъкна до нас и това беше. Общи приказки, не съм била близка с този човек.<br /> <br /> <strong>- С кои български политици сте общували през последните години? </strong><br /> - Никога няма да забравя доброто, което ми направи Бойко Борисов. Когато Калата почина, ние бяхме във Варна на турне, а снегът беше над нас висок! Никакво излизане от града! Вързани бяхме! Обажда ми се по телефона някой, който говори като Бойко Борисов. Казвам: &ldquo;Бе, кой се прави на Бойко Борисов?!&rdquo;. Отсреща: &ldquo;Аз съм, аз съм. Знам, че с Калоянчев бяхте големи приятели. От мъжете той ми беше любимият артист, от жените сте вие! Искам да ви помогна да стигнете до София за погребението му&rdquo;. И наистина - изпрати човек с един джип, с който успях да стигна навреме. Никога няма да забравя този човешки жест! <br /> <br /> <strong>- Какво става, ще влезете ли в &ldquo;Книгата на Гинес&rdquo; като най-възрастен активно играещ актьор?</strong><br /> - Мен това не ме интересува, не съм се аз предлагала! Извика ме по едно време Вежди Рашидов и казва: &ldquo;Искам да изпратя писмо до Гинес като министър на културата!&rdquo;. Отговорих му: &ldquo;Твоя работа, Вежди, но аз не вярвам в това!&rdquo;. Никога не съм се натискала, аз не съм такъв човек!<br /> <br /> Имало някакъв румънец, който играел всяка вечер, 365 дни в годината, който бил с 1 година по-възрастен от мен. Какъв е този артист?! Освен да казва &ldquo;Добър вечер&rdquo; и &ldquo;Лека нощ&rdquo;! Не знам колко е вярно.<br /> <br /> <strong>- Накрая да ви попитам за останалата, равноправна част от семейството ви - кучето Джеки не беше никак добре...</strong><br /> - Муки не иска да се разделя с него. Много го обича. И аз го обичам. Вече е на 16 години. Взехме го като беше на 1 месец. Много красив беше, миличкият, с бляскава бяла козина, лъщеше от белота! А сега, горкият, тъжна история - нито вижда, сърцето му е зле, припада&hellip; Муки непрекъснато го крепи с инжекции, но някои лекари я съветват да го приспи. Тя не иска. Казва: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Не мога, той все едно, че ми е дете, аз нямам дете!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> И я разбирам много добре... И аз го обичам, мъка ми е, като го гледам така, мисля, че се мъчи много, знам ли!<br /> <br /> Котките не се обичат. Аз си обичам котарака - Чарли, той е най-обикновен, но е много умен. Сара, персийката, е много важна! Но пък е много сладка! Като я видя, не мога да не я цункам по нослето! Тя се гуши до Муката, тя е Мукина. Котаракът е мой. <br /> <br /> Преди години във Варна един ми правеше интервю. И ме пита: &ldquo;Имате ли внуци?&rdquo;. Викам: &ldquo;Имам&rdquo;. &ldquo;Как се казват?&rdquo;. Тогава Сара я нямаше още. Викам: &ldquo;Чарли Чаплин и Джеки Кугън!&rdquo;. Той се опули, защото беше доста посредствен човек. Е, после се появи и Сара Бернар...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong><br />