Още от зората на човешката дейност около Черно море животът е силно повлиян от свързаността с морето. Последното се отразява от една страна от различни аспекти на мореплаването, а от друга страна от свързаните с него крайбрежни инфраструктури. Българското Черноморие представлява регион с уникални географски характеристики, играещ решаваща геополитическа роля като свързващо звено между търговските връзки север - юг между Константинопол, Дунавския регион и Североизточна Европа.Българското крайбрежие и тамошните пристанища заемат специално място в портоланите и мореплавателните карти.

Как обаче късноантичните и средновековни пристанище по Черноморието могат да се превърнат в туристическа атракция, по темата говори доц. д-р Преслав Пеев, ръководител на Секция „Морска геология и археология”, към Институт по океанология – БАН.

Ето какво каза той в интервю за "Фокус":

- Доц. Пеев, през последните две години работите върху един много интересен проект по името „Инвентаризация на късноантични и средновековни пристанища по Западното Черноморие“. Какви са основните цели на този проект?
- Да, проектът действително е много интересен и е естествено продължение на по-стар такъв, който имаше за цел да популяризира Черноморското археологическо богатство. Инициативата се финансира от Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науката в България и по подобен фонд от Австрия.

От българска страна сме експерти от Института по Океанология към БАН и колеги от Регионалния исторически музей във Варна, а от австрийска страна това е отделът по „Византийски изследвания“ към Австрийската академия на науките, както и един колега от Германския исторически институт – филиал Истанбул.

Основната цел, която сме си поставили в този проект е да направим каталог на всички открити и известни до момента пристанища в българския сектор по Западното Черноморие. След като съберем цялата информация ще бъде издадена книга, в която ще бъдат описани пристанищата, а освен това ще организираме и симпозиум във Виена, на който ще представим нашите постижения.

- Колко пристанища сте проучили до момента?
- До момента станаха повече от 30 проучените късноантични и средновековни пристанища по българския бряг. Първоначално започнахме от известните пристанища, по които колеги археолози са работили.

Събрахме пълна библиографска информация, извадихме цялата налична информация, която се съдържа в писмените извори от Средновековието касаещи конкретно пристанищната система по Западното Черноморие. Освен това разгледахме огромен картографски материал още от края на 13-ти и началото на 14-ти век до 17-18-ти век.

След като събрахме първичната информация, предвиждаме теренни наблюдения, като за целта ще използваме най-модерна техника, безпилотни летателни апарати и други подобни уреди, чрез които ще можем да картотекираме и визуализираме всички тези паметници, които да бъдат представени на по-широк кръг от любители на историята и археологията. В този проект, ние разглеждаме българското крайбрежие и като част от един много голям търговски ареал , който е обхващал Средиземноморието, Черно море и Северно море.

Тук е добре да се подчертае, че Черно море никога не е било в периферията на Европа, дори напротив – то е един от центровете на Стария континент, особено през периода на късната античност и Средновековието . Именно заради това са и толкова интересни пристанищата по нашия бряг.

- Доц. Пеев, кои са най-древните пристанища, които сте проучили до момента?
- Най-древните пристанища възникват по време на Великата елинска колонизация по Западното Черноморие и почти всички от тях продължават да съществуват и до днес. Т.е. има едно унаследяване на местата, на които са спирали корабите.

На първо четене казвам – Созопол, Несебър, Поморие, Одесос, но трябва да се отбележи, че и по румънското крайбрежие има много интересни пристанища, като например Констанца, което е едно от най-древните по Черноморието.

Иначе имаме исторически данни, че в Черно море корабоплаване е имало още през Бронзовата епоха. Но тогава не е имало пристанища в този вид, в който ние ги познаваме, а са били по-скоро места, на които корабите са спирали. Реално първите изкуствено построени пристанища по нашето Черноморие са от късната античност.

Фокус: Т.е. този наръчник на древните пристанища ще бъде навигатор за туристите, които ще могат да ги посещават?
Доц. Преслав Пеев: Точно така, това е една от целевите групи, които ще се опитаме да достигнем – хората, които се интересуват от история и археология. Всъщност, този проект е естествено продължение на предишни наши проекти, които отново са в насока развитие и подобряване на туристическите услуги в България. Дори имахме съвместен проект с Румъния, в рамките, на който разработихме транснационални туристически маршрути, единият от които беше точно за обследване на западно черноморските пристанища в България и Румъния. Разбира се, в този проект наблягаме само и единствено на българските пристанища.

- А кои други държави има подобни разработени маршрути?
- Веднага ви казвам – това са нашите съседи Турция и Гърция. Не случайно и един от партньорите ни е Германския исторически институт с филиал в Истанбул, тъй като те имат достатъчно богат опит точно в това направление и тяхната експертиза в това направление е безценна, в сферата на представянето на този тип паметници на туристите.

Доста голяма част от туристите освен прекрасните находки, които са експонирани в музеите, биха желали да посетят и местата, на които са открити, а това от своя страна разнообразява изключително много туристическия продукт.

- И да Ви насоча към Варна, какво могат да видят туристите тук?
- За съжаление пристанището на средновековна Варна не може да бъде видяно, тъй като то е засипано в края на 19-ти век при строителството на съвременния порт и на ж.п. гарата. Всъщност площад „Славейков“ или т.нар. гаров площад е античното и средновековното пристанище на Варна – там е бил пристанищния басейн. Иначе във Варненския залив спокойно може да бъде посетена средновековната крепост „Кастрици“, за която имаше проект за цялостна реставрация. Това е малко познат обект, но изключително интересен за хората. Също така на нос Галата има пристанище, където дори сме предвидили подводни изследвания. Там има регистриран пристанищен кей и много искаме да го видим лично и да го заснемем. Ако се окаже, така както колегите са го описали преди доста години, а именно че има потънали пристанищни съоръжения точно под нос Галата мисля, че би се превърнало в една чудесна туристическа атракция. Освен това там дълбочината е много малка и няма да е необходимо човек да е водолаз, за да се спусне и да посети този обект.