Еуфорията около историческата победа на Дара на "Евровизия" продължава, но покрай триумфа все повече хора си припомнят и колко бурен беше пътят до него.
Още по време на националната селекция изборът на Дара предизвика спорове, критики и обвинения, а част от думите на журито тогава бяха извадени от контекста и превърнати в повод за атаки.
Сред хората, които застанаха зад изпълнителката още тогава, бе и Тони Димитрова. Певицата беше част от експертното звездно жури на БНТ и аргументира избора си така:
"В тази песен има шоу. Аз, когато слушам песните, си ги представям и на голямата сцена, която всички сме гледали по телевизора. Мисля, че тя ще е най-добре разположена на тази сцена, защото има шоу".
Част от последвалите й думи обаче предизвикаха бурни реакции и бяха широко коментирани в социалните мрежи. И тогава за пореден път видяхме как се прави от мухата – слон.
Видяхме на преден план за пореден път и онова, с което често е пропита родната народопсихология – дребнавостта.
Днес, четири месеца по-късно, след като Дара не просто представи България, а спечели конкурса, Тони Димитрова гледа на случилото се с друго усещане. Откровена е, директна е – и не крие емоцията си от големия успех.
Пред БЛИЦ тя отправи много силно послание към Дара, което тепърва ще предизвиква реакциите.
- Дара вече се прибра в България. Успяхте ли да се чуете?
- Не, не сме се чували. Видяхме се последно на юбилея на Христо Стоичков. Тя тъкмо се беше върнала от Румъния. Казахме си тогава окуражаващи думи, но те остават между нас.
Преди да вземем финалното решение за "Евровизия", казах на Дара, че вярвам в нея и да запомни това, че
който е роден да лети, не може да пълзи.
Пожелах й успех!
Но аз не си приписвам абсолютно нищо. И ти да беше на нейно място, и ако с теб се беше случило същото, пак щях да те защитя. Просто съм такъв човек.
- Къде те завари новината, че Дара печели "Евровизия"?
- Пътувах след участие от Русе и гледах всичко през телефона. Надявах се да се класира по-напред, защото и на двата полуфинала се представи страхотно. И когато започна гласуването, гледам – минават другите държави, и казвам на колегите:
"Нашата остана последна"…
И в този момент като започнаха да се вдигат точките. Настана невероятно вълнение. Някои колеги спяха в колата, а аз се развиках (смее се).
Гордея се с нея! И приемам тази победа като истинско облекчение. Защото, ако ние бяхме нагласили нещо, както се твърдеше, ето – сега се видя, че не сме. Чувствам се горда и овъзмездена!
- Ти самата си понесла не малко негативи и в кариерата, и в личен план. Как създаде този филтър, с който да пресяваш емблематичния роден манталитет?
- Ооо, за това няма филтър. Или трябва да си дебелокож, или страдаш. Не можеш да превъзпиташ никого. Аз понякога се опитвам да обяснявам на някого, без да се карам. Но както казва майка ми: "Ти му говориш, той ти приказва."
Нямам филтър. Не съм и дебелокожа. Приемам мненията. Понякога са обидни, но аз знам, че когато човек няма аргументи, посяга към обидите.
А Дара стигна върха! Такъв връх, който никой в България не е стигал. Оттук нататък след време тя ще предава уроци на следващите. Аз няма какво да й кажа – просто пълна подкрепа и възхищение!
- Ти много пътуваш и може би това е твоят начин да се съхраняваш психически, когато действителността стане твърде нетърпима?
- Ти знаеш, че когато не съм съгласна с нещо, винаги го изразявам. Избухвам и ми минава.
- Дара сподели, че е била на ръба да се откаже от участие в "Евровизия" заради целия хейт, който се стовари върху нея…
- Е, как няма?! Дара е на 27 години – само с една година по-голяма от дъщеря ми. Аз самата бях пред отказване, когато ме започнаха от 24 януари през нощта. Няма да го забравя.
Изписаха се всякакви глупости, които трудно можеш да не преживяваш. В първите дни дори се питах какво толкова съм направила, не можех да разбера…
Направих коментар за интонацията на Мона, след което добавих, че тя е прекрасна, но второто съм го била казала толкова тихо, че не са го чули. А аз не говоря тихо. После, разбира се, ми мина през главата, че няма да отида на последната пресявка на песента, която трябваше да направим за "Евровизия". Обаче си казах, че нямам причина да се крия или да се правя на страхливка.
На мен ми минаха такива мисли през главата, какво остава за това младо момиче. Жестокостта понякога така те разклаща, че почти те счупва.
Но, Слава Богу, не счупи Дара!
- Защо трябва първо задължително да оплюем някого, а после да признаем таланта му и да го аплодираме?!
- Който иска да мрази – мрази. Не можеш да го откажеш. Да му мислят тези, които си изцапаха и съвестта, и достойнството. Опитаха се да изцапат и момичето, но то се изчисти. Няма нужда даже да ги мисля. Те да се мислят.
Дара премина през тази буря. Ще премине и през дъжда, и през всичко. Да е жива и здрава! Много искам да успее още, още и още! Тя вече отиде много нависоко, но нека стигне още по-далеч.
- Ще се справим ли с посрещането на "Евровизия" не само като шоу, но и като организация от такъв мащаб?
- Аз съм от тези хора, за които чашата е наполовина пълна. Толкова държави са го правили, та ние ли няма да го направим.
Доколкото знам хората си идват с екипите и с изискванията, така че ние няма да откриваме топлата вода. Просто ще бъдем домакини. Не се плаша от това като гражданин.
Мисля, че ще се справим. Трябва да се справим.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
