Карането на колело е отличен начин човек хем евтино да се придвижи от точка А до точка Б, хем в същото време да се грижи за здравето си и физическата си форма. И ако повечето веломаниаци биха използвали колелото, за да идат на работа, или да се включат в някой велопоход, едно момиче отива много по-далече - в рамките на няколко месеца тя изминава на две колела разстоянието от Шанхай до Лондон. Става въпрос за Ева Чаеуон Йо.

Тя е корейка, родена в Сеул, но по-скоро може да се нарече гражданка на света, защото е живяла в САЩ, Великобритания, Еквадор, Израел, Китай, Германия, Швейцария. Ева говори 5 езика, но е жадна за още нови знания и приключения.

Пътуването ѝ започва в Шанхай, 2 юни 2018 г., и завършва тридесет и шест седмици по-късно в Лондон на 26 януари 2019 г. То обхваща 8567 километра в четиринадесет държави: Китай, Казахстан, през Каспийско море с ферибот, Азербайджан, Грузия, Турция, Гърция, Северна Македония, Албания, Черна гора, Хърватия, Италия, Швейцария, Франция и Обединеното кралство. Ева пътува със своя китайски приятел Джианан Лий до Турция. Ето какво разказа тя пред БЛИЦ за приключението си и какви планове чертае за бъдещето. С превода ни помага Асен Велинов. 

- Как решихте да предприемете това пътуване и как избрахте точно този маршрут – от Шанхай до Лондон?

- След 3 години и половина живот и работа в Китай беше време за промяна. Работех като журналист и бях започнала да се чувствам неудовлетворена – не обичам да съм дълго време на едно място, но обичам нови преживявания. Три години ми се виждаха като твърде дълго време на едно място и беше време за ново приключение.

Помислих си, че ако започна нова работа в нова държава, промяната не би била особено голяма – пак би била свързана с полет, пристигане и работа на компютър и телефон – почти същото, както до момента. Тогава реших, че искам по-мащабна промяна – да запиша магистратура или да се отправя на дълго пътуване с колело.

Избрах второто, защото си мислех, че евентуална магистратура не би била особено свързана със създадените ми контакти в Китай, а те са най-ценното от престоя ми там, докато колоездачният проект, който си представях, имаше потенциал.

Исках и да направя малък експеримент – в позицията си на журналист бях интервюирала много CEO-та, вдъхновена от тях исках да стартирам свой собствен проект. Също исках и да разбера дали хората ще се все така добре настроени към мен, когато не разговарям с тях от медийна платформа – дали биха били склонни да подкрепят моя лична идея, след като вече бяхме изградили добри отношения, докато бях журналист. Бях любопитна как ще реагират.

Много колоездачи биха избрали Югоизточна Азия, но аз вече бях пътувала из региона и атмосферата там е много ваканционна. Избрах "Пътя на Коприната", защото древните търговски маршрути и Марко Поло винаги са ми били интересни. Освен това, стратегическата китайска инициатива "Път и Пояс" също ми беше много интересна, както идеята да разговарям с предприемачи и бизнесмени от държавите по протежението ѝ.

„Здравейте, аз съм Ева – планирам да карам колело от Шанхай до Турция!“

Планът ми беше пътуването ми да завърши в Истанбул. Но срещнах една французойка, Доминик, с подобен на моя план (с нейния съпруг-британец планираха да изминат с колела разстоянието от Шанхай до Лондон). Това ме вдъхнови и аз да удължа моя маршрут. Двамата са доста по-възрастни от мен, над 60 годишни, така че реших, че и аз ще мога да се справя.

- Какво от организацията и подготовката беше най-трудно?

- Трудно беше да се намерят спонсори. Бях уверена, че след 3,5 години работа като журналист и след интервюта с много от най-известните бизнесмени и мениджъри на водещи компании в Китай, социалната ми мрежа е достатъчно добра. Имах контактите на хора на високи позиции в компании като Alibaba, Tencent и Huawei.

Написах таргетирано предложение и направих отделна презентация за десет от подходящите големи китайски конгломерата – включих и мои снимки с техни представители в тях. Имах План А, Б, В, Г… План А беше оптимален - пътуването да бъде спонсорирано от някоя от големите китайски компании, а План Г – да се спонсорирам сама.

Имах и развит план за действие – вторник беше ден за нови инициативи. Във вторник изпращах предложението на компания, например Alibaba, и ако до петък нямаше отговор, в следващия понеделник изпращах напомнящ имейл или се обаждах, за да поискам обратна връзка, и при липса на отговор, вторник беше отново време да се свържа с нов корпоративен спонсор.

В търсенето на спонсори „мобилизирах“ всичките си контакти в Китай и Корея. Не намерих такива до април. Тогава пътувах до Корея за презентация и реших да фокусирам усилията си там. Написах материали за плана на английски, китайски и корейски и ги споделих навсякъде – във Фейсбук, Linkedin, Naver и всякакви Wechat групи.

В Корея изпълнителният Директор на Chinada, най-голямата корейска платформа за уроци по китайски, г-н Kim Seon-woo предложи да спонсорира пътуването. Г-н Shin Dong-won, Изпълнителен Директор на Neofly China, който беше мой ко-водещ в подкаст в продължение на година и половина, и Jason Suga, китайски инвеститор също се съгласиха да съдействат. Китайският инвеститор беше много интересен – каза ми, че е впечатлен от смелостта ми и на момента ми преведе един млн. уона в Wechat (около 1400 лв.)

Отне време и да намеря някой, който да ме придружи. Притеснявах се да съм съвсем сама, така че се опитах да убедя десетина от приятелите си в добра форма да тръгнат с мен. Никой не прояви интерес. Вече бях решила да пътувам сама, но по време на конференция в Шънджън се видях с приятел за обяд, споменах му за плановете си и той се съгласи да пътува с мен, ако успея да покрия и неговите разходи. Два месеца по-късно той пристигна в Шанхай, за да тръгнем заедно на път.

Намерих и велосипеден спонсор. Няколко седмици преди пътуването в Шанхай имаше изложение на хиляди компании, производители на колела.

„Здравейте! Ще карам колело от Шанхай до Лондон, бихте ли ме спонсорирали с едно от вашите колела?“

Повечето от изложителите реагираха с объркани погледи. Все пак няколко проявиха интерес и представители на пет компании ми дадоха надежди, че е възможно да помогнат. След изложението им изпратих плана си и селфитата, които бях направила с тях, и бързо си припомних, че лице в лице на някои хора им е неудобно да отказват, но в последствие става ясно, че няма да си сътрудничим. Най-позитивни бяха отговорите на няколко тайвански компании и в крайна сметка Oyama ни предостави два от техните велосипеди.

- Имаше ли момент, в който искахте да се откажете? Защо?

- Да, на 30 декември, колелото ми бе откраднато в Милано. Помислих си: "Най-лесно би било да се кача на полет и да се прибера вкъщи". След това обаче започнах да си мисля, че ми остава само месец и че не ми се иска пътуването ми да завърши така. Купих колело на старо и продължих.

- Коя държава или място ви харесаха най-много? Къде не бихте се върнали?

- Франция ми хареса най-много. Навсякъде ми сервираха вкусни закуски и вечери, навсякъде има хубаво вино, сирена и десерти.

На второ място, Турция. Хората в Турция обичат корейците – като едно семейство сме. Обичам турската храна, особено закуските. Обичам и турските бани.

Обичам и Гърция. От детството са ми интересни гръцките митове. Храната, езика, природата са прекрасни, имах и много интересни разговори с местните хора. Обичам и Грузия – храната, виното и баните там.

Така че, в този ред – Франция, Турция, Гърция и Грузия.

От друга страна не бих се върнала в някои региони на провинция Хънан в Китай – черни, прашни пътища, много кал и локви след дъжд. Паднах веднъж там след порой и бях доста насинена. По тези пътища имаше и много камиони, така че беше опасно и трябваше много да се внимава.

- По пътя сте срещнали хора от различни култури, кои почувствахте най-близки, и с кои комуникацията беше най-трудна?

- Най-трудно ми беше да комуникирам в Азербайджан – използвахме Google Translate, но не се разбирахме.

Сред 14-те държави най-„вкъщи“ си се чувствах в Турция – културата е най-подобна на корейската, хората са много добронамерени и гостоприемни.

- В коя държава бихте прекарали повече време или дори бихте се преместили там?

- Бих живяла в Париж. Искам да науча френски и да поработя там. Харесват ми и хората във Франция, въпреки че не знаят много за Корея, бяха много мили с мен и храната беше много вкусна.

- Какво научихте по време на това пътуване? Бихте ли го направили отново?

- Да, бих предприела подобно пътуване отново, по нов маршрут. Планирам да премина с колело разстоянието между Берлин и Кейптун някога през следващите десет години.

Пътуването ме научи на увереност, преди това мислех, че никога не съм постигала дългосрочни цели. Мислех, че се справям добре само с краткосрочните планове, но това пътуване ми помогна да разбера, че мога да постигам и „големи“ цели, и да изпълнявам дългосрочни планове.

Освен това, по време на пътуването аз бях просто себе си – не бях представител на университет, на компания, на медия – това беше моето си пътуване, на Chaewon Yoo. Преди това хората ми обръщаха внимание, защото бях журналист от популярна платформа – Technode. По пътя обаче аз бях фокуса. Не беше нужно да търся източници, защото аз бях източникът на всичките истории по пътя. Аз съм източникът на моята история.

Пропътувах 8567 км през 14 държави, интервюирах 10 start up компании от 10 държави и организирах 10 семинара в 10 държави.

Семинарите бяха в столиците или най-големите градове на държавите, през които преминавах. Споделях с гостите защо реших да напусна работата си, за да пропътувам "Пътя на Коприната с колело" и как намерих 13 спонсора за проекта. Много от гостите споделяха, че са вдъхновени, а някои по-късно също предприеха пешеходни или велосипедни пътувания.

Дори сега, след пътуването, често организирам презентации, свързани с него, когато посещавам нови места. Една от най-интересните беше в Осака – 23-ма японци се събраха да чуят първата ми презентация на японски, подготвях се за нея около 10 дни. Раздадох им картички, които надписах: „Ако искате промяна, сега му е времето.“

След презентацията много от гостите споделиха, че са вдъхновени и впечатлени. Точно тогава отношенията между Япония и Корея бяха особено негативни поради различни търговски противоречия, това ми напомни, че независимо колко лоши са отношенията между две държави, искрено и истинско приятелство между хората им е възможно.

- Кои бяха най-важните предмети, които бяхте взели със себе си?

- Добър телефон и добра заключалка за колелото. Бях взела само телефон и лаптоп, използвах телефона за навигация, камера, често и за фенерче.

В Милано бяха прерязали заключалката на колелото и така го бяха откраднали, така че солидната заключалка е добра инвестиция.

- Част от пътуването ви е било сама – така ли се пътува по-добре, или с компания?

- Ако пътуваш с приятен спътник, това е за предпочитане пред пътуването сам.

Моят китайски спътник, който започна пътуването с мен, внезапно се отказа и ме блокира във всички платформи през октомври в Турция. Бяхме много различни. За мен нямаше проблем да прекарвам нощта в бензиностанции или в палатката, и основно готвех сама. Той предпочиташе хотели и ресторанти.

- Поддържате ли контакти с някои от хората, които срещнахте по пътя?

- Да, в редовен контакт съм с Боюен от Китай, Алекс от Казахстан, Лейла от Азърбайджан, Арчил от Грузия, Йълмаз от Турция, Марилу от Гърция, Александър от Италия, Лоик от Швейцария, Себастиан от Франция и Джон от Великобритания.

- В България казваме, „моят дом е моята крепост“ – след толкова много посетени места, къде е вашата крепост?

- Изразът ми харесва. Имам няколко „крепости.“

Сеул е крепост – живяла съм там 24 години. Когато не съм там, ми липсва храната, приготвена от майка ми, приятелите ми и корейските сауни. Шанхай, където прекарах 3,5 години също е „моя крепост“ – липсват ми улиците на бившата френска концесия. Берлин – там живях 1,5 г. ми липсват приятелите от университета. Берн, където живея сега е моята крепост и дом в момента.

- Какво следва? Какви са плановете ви за бъдещето?

- В момента работа за Ceeya като директор маркетинг. Планирам да прекарам няколко месеца в Колумбия, където ще науча повече за start up компании в сферата на соларната енергия в Меделин. След това ми предстои традиционна корейска сватбена церемония в Сеул на 24 март – моята.

Планирам да работя за ООН някой ден. Планирам да напиша още една книга за живота си в девет държави до момента, планирам да снимам филм и да напиша роман.

Планирам и да посетя Северна Корея някога. Надявам се Корея да се обедини и да имам възможност да стартирам бизнес в Северна Корея.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ