Много ли са, малко ли са 55 плюс десет отгоре? На този въпрос най-добре отговаря българската народна певица Бинка Добрева. 65 за нея са само цифра. Защото кипи от живот, добронамерена е, радва се на чудесно семейство, работи пълноценно. 

- Неотдавна имахте юбилей, жива и здрава бъдете! Мил ли ви е родният край? Красиво ли е село Роза?

- Много! Държа на моите корени. Имах прекрасни родители, Иван Добрев Стайков и Стефана Танева Славова, които ме подкрепяха във всичко. Майка пееше вълшебно, беше майсторка на бавната, безмензурна песен. Това са по-трудните песни. Обичах да я слушам, а след време я наследих, пеех и пея до ден днешен майчините песни. Например “Енчо на Вела думаше”, която беше една от нейните любими, но стана и моя. 

- Докога останахте в село Роза? 

- До 14-годишна възраст. После ме приеха да уча в средното музикално училище в Котел. Времената бяха по-спокойни, но въпреки това родителите ми страдаха, че не съм при тях, но пък ми имаха пълно доверие. Много предизвикателства се изправиха пред мен. Далече от дома, сама, трябваше да свикна да съм самостоятелна и организирана. И да преодолявам пречките в учебния процес, който за мен бе нов. Нови преподаватели и музикални дисциплини, от които нямах представа. За първи път в училище докоснах пиано, на село не сме имали такива екстри. 

Учителите ми бяха чудесни хора. Чувствах се щастлива. Бях гледала по телевизията Йовчо Караиванов, който всъщност ме оцени на приемните изпити. Стайка Гьокова бе заедно с него. Срещнах отблизо популярни и обичани хора с техните песни, с тяхната визия. Високите критерии, поставени пред мен, ми дадоха крила. Приеха ме първа, дадох първото в живота ми интервю. Тръгна учебният процес. 

- Там ли беше срещата ви с голямата Вълкана Стоянова? 

- Да. За нея се говорят легенди. Музикалната й връзка с кавалджията Никола Ганчев се превръща в еталон за следващите поколения. Моите учители не бяха нотно грамотни, времето бе такова. Музикалните училища и висшите учебни заведения по музика идват по-късно, когато поколението певци, от което е Вълкана Стоянова, вече е утвърдено. Убедена съм, че моите учители ни дадоха много правилна основа. А който иска, винаги може да се образова, с много труд да постигне още по-високи резултати. 

Стъпките ми следваха една след друга, всяка от тях бе надграждаща. Продължих в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство “Професор Асен Диамандиев” в Пловдив. Там се срещнах с неповторими и уникални преподаватели като преподавателката ми по народно пеене проф. Анка Кушлева, една от обичаните сестри Кушлеви.

Тези срещи ме заредиха с енергия. Успоредно със следването си преминах през школата на ансамбъл “Тракия”, създаден през 1974-та. Работих по ръководството на големия Кирил Дженев. 

- След Пловдив идвате в София, в Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”?

- Щастливи години прекарах там. Натрупах нови знания, друга хорова култура. Работих и пях до най-изтъкнатите и популярни обичани певици на българския фолклор. Всички много ми се радваха, защото бях една от първите с образование, които постъпват в състава, а и закърмена с традицията. Имам прекрасни спомени от времето, прекарано там, днес Национален фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”. 

- Къде се запознахте с мъжа ви, Александър Райчев? 

- Студентска любов. Сближихме се в академията. Музиката ни събра. Явно и двамата сме били устремени към едно и също. Той е от Хасково. Прекрасен фолклорен музикант и композитор. Най-хубавите ми песни са сътворени от него. 

Безценна е подкрепата на мъжа ми в професионален и житейски план за мен. Съдбата си знае работата.

- Кога се родиха децата ви?

- През 1985-а и 1988-а. Бяхме в творческия си апогей. Трудно беше да се справяме сами, но имахме подкрепата на семействата си. Големият ми син беше на 6 месеца, когато трябваше да се върна на работа във “Филип Кутев”.

Свекърва ми, Тянка Котетерова, пое моето майчинство. Всеотдайна майка и баба, сега е на 87! Да ни е жива и здрава!

Живее в Хасково, зълва ми е там и се грижи за нея. Стожер на семейството ни е баба Тянка. Свекър ми почина рано, успя да види само първия си внук - Райко. 

- Следващото стъпало в кариерата ви е “Мистерията на българските гласове”, феномен в нашата култура. Как се почувствахте там?

- Вече имах 2 деца, Райко и Иван. Назря моментът за промяна. Човек е устроен така - да гледа напред и нагоре. Бяха обявили прием и реших, че трябва да опитам. Приеха ме безапелационно, първа. Срещнах се с големите примадони в българския фолклор, популярни в радиото и телевизия. Там се докоснах отблизо до певиците Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Радка Алексова, Кремена Станчева, Василка Андонова, Руска Недялкова, Дафинка Дамянова и много други. Диригент на хора и до днес е проф. Дора Христова. Хубав път изминахме заедно. Запознах се със световни звезди като Боби Макферин, Дионис Савопулос и др. Да си на една сцена с такива знаменитости е чест, удовлетворение и задължение - трябва да отговаряш на висотата им. Светът ни харесваше и обичаше, знаеха за нас и нашето фолклорно изкуство. Навсякъде се натъквахме на меломани българофили, почитатели на нашия фолклор.

Допадаше им многогласната, неравноделна акапелна песен. Пътувахме преди всичко като хор, но понякога и с камерен състав от инструменталисти. 

- С какво се занимават синовете ви?

- С бизнес. Музикални са, но ги оставихме сами да изберат професиите си. Малкият много спортуваше, стигна и до чужбина, но се върна в България. Това ме радва, защото у дома си обичаме българското и не искаме децата ни да работят в чужбина за чуждите хора 

Мъжът ми е предприемчив човек, с много качества, винаги е бил “локомотивът” на нашето семейство. Смел, деен, търсещ, рискуващ и много успешен, не се отказва лесно поради трудностите.

- Сигурно се радвате на внуци?

- Пет момчета! Големият ми син има 2 деца, малкият - 3 породени момченца. Александър, Божидар, Никола, Калоян, Петър. Хубави, артистични, спортни и умни деца, в свободното ни време гледаме да сме винаги заедно. Но истината е, че ние сме работещи и ангажирани хора със съпруга ми, а не свободните баба и дядо. Ще поздравя и похваля специално снаха ми Зорница Младенова Самарджиева, съпругата на малкия ми син, Иван. Всеотдайна, отговорна, тя е прекрасна майка и съпруга. 

- Случи ли ви се да пеете пред Тодор Живков?

- Да, той ценеше фолклора. С ансамбъл “Тракия” имахме много правителствени концерти, на които и той присъства. С президента Росен Плевнелиев пътувахме до Виетнам, имах многократни изяви и пред президента Георги Първанов. Участвала съм в кампанията на Огнян Герджиков. 

Артистите принадлежим на целия народ - независимо от партийните си пристрастия 

- На какво искате да научите вашите студенти?

- Стремя се да им предам моя опит, трупан през годините. Наученото преди да се кача на концертния подиум, пък и след това. Преживяното от срещите ми с различни артисти. Правим много често концерти по различни поводи. Те са нашата духовна храна. 

- Къде в чужбина ви е било най-интересно?

- Навсякъде е интересно и любопитно. Паметни за мен са концертите ни в Израел. Бяхме с “Мистерията”. За да се придвижим до концертната зала, ни охраняваха войници с автомати. Стресиращо! Тогава за първи път посетих Божи гроб. Уникално усещане. Публиката ни посрещна с радост, имаше и много потомци на българските евреи и местни зрители. Паметен е и концертът ни в Бостън с Боби Макферин. Американците са много емоционални, аплодисментите са придружени и от тропане с крака. 

Имам спомени от чудесни зали с великолепна акустика. За демонстрация на това са ни пускали карфичка и падането й се чува. Нашите изпълнения най-добре звучат акустично. Публиката се наслаждава на гласовете ни, на амалгамата от звуци, на тембровото и характерно звучене на песните от различните фолклорни райони. В Япония пък ни предупредиха, че публиката осмисля видяното и чутото и после ръкопляска. Оставя емоциите за накрая.

Прекрасни концерти имахме на различни места в Западна Европа в най-големите катедрали. Незабравимо. В Русия пък ни приемаха с отворени обятия. Пеехме в църкви, усещането беше много топло. 

- Продължавате да пеете до днес?

- И пея, и преподавам, и организирам моя конкурс, “Модерни звуци от миналото - пей, свири, танцувай”, който се разрасна. Пренесох го в София, където живея. На 10 и 11 май ще го проведем отново в 144-то училище “Народни будители” в столицата. Радваме се на голям интерес и с радост предоставяме сцена за изява на младите. Със семейството ми преди 5 години основахме в Царево и Международна фолклорна академия за обучение на фолклорни таланти - за певци и инструменталисти на традиционни инструменти. Тази година за първи път ще има преподавател и по поп и джаз пеене. С радост очаквам този момент, между 28 юли и 5 август. На 2 август е откриването с голям концерт на морска сцена. 

- Бинка, какво е най-важното в днешното ни битие?

- Да има мир, да няма война. 

Ели КИРЧЕВА 
Снимки Жулиета МАРИНОВА