На осми ноември 1968 година разхождащите се около обяд из тогавaшния „Парк на свободата“ стават свидетели на природно чудо.  От небето се сипят листа, но не есенни, а книжни.
 
Бълва ги коминът на  полиграфически комбинат „Димитър Благоев“. По-любопитните могат да прочетат  по някои от тях  „Люти чушки“.  Тук – там огънят е пощадил и имената на авторите:  Радой Ралин и художникът  Борис Димовски. 
 


Днес част от тези тъжни остатъци от една забранена и унищожена книга, редом с пишещата машина на поета,   могат да си видят в   изложбената зала на ДА „Архиви“ в експозицията „Радой Ралин в огледалото на времето“.
 
Повече от сто негови портрета , шаржове, рисунки върху салфетки или кутия цигари „Слънце“  говорят , че известния сатирик  е  бил любим обект за всякакви звани и незвани рисувачи:  от Борис Димовски до Дончо Цончев.
 


Експонатите от изложбата са само малка част от архива на Ралин,  подарен от синовете му през 2014 година , за ползване от бъдещите изследователи. Там може да се прочетат  такива неостаряващи  епиграми, за които е  трудно, дори да се помисли, че са писани преди 70 години, като: „Свободата блян недостижим/ на втори ден се превръща в режим“ или „Който постъпва често/не живеел лесно“, или „Колко  кратък промеждутък си свободице обожавана/ появиш  ли се и тутакси биваш унищожавана“.
 
За такова творчество разбира се плаща. Скъпо. Няма как, след като си  написал: „Качете се на тротоарите/за да не ви сгазят  колите на другарите“ -  да очакваш  другарите   да ти ръкопласкат.
 
Ваня Гизенко е експертът  прочел два пъти архива на Радой Ралин.  Твърди, че подредени един върху друг листата му се превръщат в колона висока дванадесет  линейни метра или колкото  четириетажна сграда:
 


- Госпожо Гизенко,  какво разбрахте за Радой Ралин след като сте прочели всичко от него и за него?
- В първия момент си казах: Боже мой, какъв суетен човек, събирал е всичко свързано  с него.  След това си дадох сметка, че това не е суета, а изясняване  фактологията  на собствения  му живот.  Той просто е имал  изострено чувство за историчност. 
 
В това се убедих, след като намерих молбата му   до покойния  професор Дойно Дойнов, в която  моли  да работи с архивите  по написването на сценария на  „Аз съм Левски“, който става кино-роман, но никога филм. Има и много произведения, които други хора,  са му  изпращали за мнение.  и консултации.
 
Той е работил над тях , редактирал ги е и ѝ давал оценки. Имал е отношение  към младите творци. Малко се знае, че освен добър поет Ралин е бил и художник . Още  юноша той прави  шарж на Ст. Л. Костов , който е  публикуван в  вестник „ Бургаски фар“. В някои от писмата  много хора, след изгарянето на „Люти чушки“,   изразяват морална подкрепа към автора.
 
- Нека още веднъж изясним какво е  случило с въпросните  „чушки“?
- Книжката, в основата на която са  народни поговорки,  излиза в първите дни на ноември  1968 година.  Клеймото е на „Профиздат“, чийто директор и бил приятел на Ралин. Тиражът е 30 000. 
 
Тя  тръгва по книжарниците, но на третия четвъртия ден, някой светва Живкова, че опашката на едно изрисувано прасе  е неговия  подпис.  Това не е вярно. И Димовски и Ралин до последно  са  отричали това да е истина,  но  10 000 бройки  са иззети и изгорени.
 


- Какви са последствията за Ралин?
- Той е уволнен и година  е  без работа. В декемврийския  брой на списание „Български журналист“ излиза остро критична  статия за   книгата му.   Точно там Ралин е поставил и съхранил изгорени  фрагменти от нея. 
 
Академик Тодор Павлов , на който е посветена  епиграмата „Син търбух /за наука глух“  в друга статия довършва поета.  От там като лавина следват критични писания. На наред с това, има и други гласове. Авторът получава много писма, в които го подкрепят.
 
В едно от тях, написано с изкривен, малко неграмотен почерк, но много топло и сърдечно, са закопчани с карфица и пет  лева.  Те така са си и останали.  Като горд човек с достойнство Ралин никога не би пипнал чужди пари.
 
Професор Иван Газдов: Писанията бяха само повод  да го гонят
 
 
- Професор Газдов,  за книгата си „Смей се палячо“ Радой Ралин ви кани  да направите илюстрациите, но тя, тогава,  не вижда бял свят.  Защо?
- Книгата бе поръчана от издателство „Народна култура“ през 1982 година.  Имаше  петдесет много сложни илюстрации. И беше спряна. Явно на Радой не му е било лесно. 
 
Сега от представените  документи виждам, че е писал, питал, но отговор никой не му е дал.  Така  книгата излезе след  Десети ноември 1989 година.
 
-Какво толкова е имало в нея,  че да я спрат?
- Тя  дори не е негова  лична книга,  а  преводи  на автори от  римско време до наши дни. Няма нищо директно и смущаващо и  това ми показа нещо много фатално и мъчително:  Че Радой  е гонен заради самия него а не заради това което пише. Затова, че е личност. Писанията  са сама повод.  Защото тази книга беше невинна от гледна точка на политиката.
 
- Каква бе съдбата и тогава?
- Показахме петдесетте илюстрациите в  „Дома на киното , а след месец в Дома на хумора и сатирата“ в Габрово.  И като се разбра , че книгата няма да излезе Радой предложи да направим изложби във всички галерии в България.
 
- По-късно поетът  реши да направи албум за мен. Той бе планиран в издателство „Български  художник“. За целта ми зададе 237 въпроса. И те ми се струваха по-важни от отговорите. Защото в  тях Радой  анализираше, правеше  разрези, коментираше всички изкуства, който познаваше в детайли. 
 
Тогава осъзнах, че не съм просто негов познат,  с който яде кокошка, която разкъсва с ръце, както правеше, а много повече. 
 
- Вие сте тъжен човек,  а той весел ли беше ?
- Различна работа.  Не беше много весел, защото животът му никак не беше лек.
 
Исак ГОЗЕС