Председателят на 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов гостува в студиото на БЛИЦ TV, за да отговори пред Ивайло Крачунов на най-горещите политически въпроси.

Рашидов бе откровен до болка и заяви от първо лице позицията си за номинирания за премиер от Бойко Борисов проф. Габровски, очакванията си за правителство и неприемането на България в Шенген. 

-Г-н Рашидов, поехте Народното събрание в сложен политически момент. Веднага след като бяхте избран, поискаха оставката Ви. Страстите уталожиха ли се?

- Аз бях едно спасение за този парламент, защото през зимата хората щяха да питат какво да ядат.

Сложна е ситуацията и това никой не го отрича. Моето появяване беше спасителен пояс, който пообедини малко разнобоя отвътре.

Поех риск в името на българската държава, на хората и нашите ближни да понеса още известни негативи, защото политиката носи негативи, нищо друго. 

- Ще има ли правителство в рамките на настоящия парламент?

- Ние имаме малко странен парламент. Това е особен парламент, в който част от хората имат желание да поемат отговорност и рискове, и една група, която дойде с омраза и продължава с омраза.

Всички знаем, че омразата не е политика! Омразата е реакция на улицата, която се появи и свърши в момента, в който улицата вкара депутати в Народното събрание.

Оттук нататък трябва да се носи отговорност. Това е трудно при орел, рак и щука, но все пак се надявам, че накрая ще има малко вразумяване, защото следващия път няма да има парламент.

Нека колегите да го знаят - парламентът е с много ниско доверие създаден от гласуващите хора. Да престанат вътре да се карат, цяла седмица забавлявахме хората дали да се гласува с хартия или с машини. Ами и с двете.

- Това е Соломоновско решение...

- Ама няма Соломоновско решение. В Конституцията е казано, че всеки български гражданин над 18 години има правото да гласува, но никъде не се споменава как.

Защо някой трябва да отменя свещеното ми право на избор. Толкова е просто всичко. Тук приключва спорът.

Сещам се навремето за Тодор Живков, който беше казал, че ще внесем в България икономически механизъм. В тази връзка се роди един виц. Двама шопи си говорят. Единият казал: у нашето село ще дойде един икономически механизъм, а другият отговорил: о, що е механизъм, ще се развали. 

Така че, нека да оставим хората да гласуват както желаят, който иска с хартия, който иска с машина и да не им отнемаме правото на избор.

- Какви са шансовете в процентно отношение за съставяне на кабинет?

- Аз дълбоко искам да вярвам, че с третия мандат ще стане, защото с първия и втория ще е трудно.

Зависи на кого президентът ще даде третия мандат, но се надявам, че правителство ще има, защото сме докарали нещата дотам, че трябва да правим кабинет на националното спасение.

- Какъв ще е кабинетът на националното спасение?

- Експертен.

Държавата е пълна не само с политици, но и с експерти. Парламентът се понапълни с хора, които не са реализирани и са влезли директно от улицата. Това повече ме притеснява, отколкото да намерим хора като Габровски и разбира се можещи хора. 

Не казвам Габровски дали е добър или лош.

- На срещата при президента, проф. Габровски заяви, че ще се срещне с политическите сили и ще направи опит да ги обедини, за да спре антагонизма в политиката. Но голяма част от партиите казаха, че няма да го подкрепят. Как оценявате решението на Бойко Борисов да заложи на доктор като кандидат за премиер, а не на себе си или на друга партийна кандидатура?

- Можеше и да не е доктор, а друг специалист, но в случая бе номиниран доктор за премиер. Смятам, че Бойко Борисов е помъдрял от дългото управление.

Той е опитен човек и му е ясно, че изграждането на такива структури като парламента, носи негативи.

Можете ли Вие да ми кажете 30-40 процента от парламентарните групи къде са се реализирали като професии и къде са велики и добри? Реализираха се от улицата и яйцата, които хвърляха по институциите.

Аз мога да Ви кажа за професор Габровски! Той е изключително умен човек и прекрасен лекар. Това е човек с много операции и спасени хора зад гърба си. 

Дотук сме докарали Народното събрание, че някой трябва да ни обединява.

Аз как станах председател на парламента? Аз не трябваше да бъда председател! Тъй като Мика Зайкова не можа да стане депутат, аз като най-възрастен трябваше да чукна камбанката в Народното събрание, той да заработи, а политиците да му изберат ръководство.

Но орелът, ракът и щуката не се разбраха и започна драма пред лицето на всички българи.

Аз така станах председател на парламента. Отдавайки част от старините си на родината, помолих да ми гарантират мнозинство и попитах колегите дали мога да бъда обединяваща фигура.

- Как се развиват сега отношенията Ви с Кирил Петков, който искаше оставката Ви? Виждате ли се в кулоарите на Народното събрание и разговаряте ли?

- Да, виждаме се. Когато ме избираха за председател на парламента, дадох клетва, че ще бъда председател на всички независимо дали ме харесват или не. 

Така беше и когато влизах в министерството. Тогава казах, че личното го забравям до входа на сградата.

С Кирил Петков се поздравяваме. Аз всяка седмица правя и председателски съвети.

Това, че с Кирил Петков имаме различни позиции не е лошо. Лошо е когато ние създаваме атмосфера на нетърпимост. Ще пазя авторитета и на тях, и на депутатите и на парламента, защото това е моята роля.

- Намерихте общ език не само с Кирил Петков, но и с Корнелия Нинова, която издигна кандидатурата Ви за председател на парламента, както и с останалите парламентарно представени партии. Смятате ли, че до края на годината всички тези партии могат да седнат, да се разберат и да съставят работещо правителство?

- Би трябвало да могат, все така оставам оптимист. 

Понякога към Корнелия Нинова бях малко по-остър в Народното събрание и не постъпвах толкова кавалерски колкото трябваше. 

Корнелия е дама, опитен човек и не е глупава жена. И понеже си давах отвода, а на мен ми е ясно, че след този отвод и след този парламент аз повече няма да съм в политиката поради възрастта и поради желанието ми да си гледам децата, внуците, семейството и приятелите. Трябва да оставя малко от живота си за най-близките.

Тогава пожелах да се извиня на Корнелия и й благодаря, че прие извинението ми.

Не беше джентълменско поведението ми понякога. Извинението свърши добра работа. Сприятелихме се, още един приятел, за да няма злоба и омраза, когато си отивам.

- Каква зима очаква българските граждани?

- Българинът какво ли не е преживял? И тежки кризи, и тежки зими и тежка липса на храна. Тежък Социализъм. Но е тъжно, че след цели 30 години, когато най-накрая се отървахме от времената, в които на 1 май чакахме на опашки за банани, краставици и агнешко и сега, когато ужким вече сме европейци, отново сме в криза. 

Надявам се, че и тези времена ще изкараме. Гъвкав е българинът. Неприятно е, че оставяме хората винаги на ръба, а вече трябваше вече да сме се оправили след 30 години. 

Ситуацията с Шенген ни доказа, че още сме много надолу. 

- Вече се срещате с държавни глави. Смятате ли, че догодина България ще влезе в Шенген?

- Вижте, аз се срещнах с всички. И с Роберта Мецола (председател на Европейския парламент. Двамата са на снимката), с която темата за Шенген ни беше номер 1. 

Защо ни беше тема №1, ами за да не чакат българите на 9-километрови опашки на границата с Гърция. Това е най-малкото. Да не говорим за бизнес, търговия, транспорт и самочувствиеМного ми се иска догодина да бъдем приети в Шенген, ако имаме дата. Но не си даваме една сметка - излизат едни момчета и питат министър-председателя защо не не е вкарал в Шенген.

А, ние какво направихме, за да влезем в Шенген? Опитах се да кажа в парламента - за Шенген сме виновни всички ние до един. Включително и журналистите, които изиграхте лоша роля. Не го казвам с омраза към журналистите. Но всички участвахме в обрисуването на лошото в нашето общество и Родина.

Пускам телевизора преди да дойда при Вас и виждам - убити, катастрофирали, убиват полицаи, стрелят по бежанци... Негативни новини от сутрин до вечер, приятели.

Медиите изиграха една роля, а ние имаме мониторинг за Шенген. Аз дълбоко вярвам, че българинът не е нито толкова жесток, нито злобен, нито престъпник. Много е малък процентът на престъпленията у нас.

Дълбоко вярвам, че българската граница с 50 бежанци не ги прави 70 000 за австрийците. Но, България води пред очите на Европа политика на омраза, на отрицание, на плюене. Постоянно се говори за корумпирани. Да показаха един корумпиран, да доказаха един? Не, само говорене.

Мецола лично ми каза: Вижте, има опасност и други да не гласуват за влизането на България в Шенген. Каза ми, че това, че не правим правителство кара Европа да се чувства несигурна в нас, включително и за инвестиции.

Много неща направихме ние против себе си и то лоши.

- Г-н Рашидов, черните новини са реалност в България, колкото и да не са приятни за отразяване. Но негативния тон се задава най-вече в Народното събрание, в което хората виждат скандали и неуважение между политиците. 

- Не се обиждайте от думите ми. Журналистите са така - свещени крави, когато кажем за тях нещо и...Друго искам да кажа.

- Не, не се обиждам. Въпросът е да се дава положителен пример в парламента!

- Дума да няма! Аз какво казах? Всички сме виновни, включително и за това, че не можем да направим правителство. 

Но от десет теми по медиите да няма нито една положителна, не е добре. Това се опитвам да Ви кажа, не защото не обичам журналистите и не защото съм настроен отрицателно. 

Казвам, че всички по малко си помогнахме да сме на това дередже.

Всички сме виновни и аз включително. Не се съмнявайте. И аз съм премълчавал някои неща.

Аз говоря, че като нация трябва да се опазим, да бъдем малко по-обрани и повече да се обичаме!

Малко повече добри новини са ни нужни. Знаете ли какво става? След лошите новини идват едни реклами за мармалади, шоколади и забавления. И вечерта отново сме в негатива.

Трябва да сме леко по-позитивни. Светът да види, че ние сме готини момчета.

Да, и лошото го има, но не трябва да е толкова много. Поне фифти-фифти да го направим с доброто. Да балансираме.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ