Влади Карамфилов - Въргала направи много любопитни разкрития в интервю за "Марица".

- Минаваме на ти с първия въпрос: с какво се заминаваш в момента, как минават дните ти?
- С едно от смислените неща в живота. Господ ми даде уникалната възможност да върна, една нищожна част от нещо, което някой ми е дал! Майка ми получи инсулт и аз съм благодарен, че имам шанса да бъде до нея – да мога я къпя, да я уча да говори, да ходи, да я храня... Нещата, които тя ми е дала. И понеже ми е показвала как се прави с любов, не ми е трудно и резултатите са добри.

- Как е жената сега, на колко години е?
- На 79 е, възстановява се. Получи исхемичен инсулт и над 40 дни бяхме в търновската болница. Нашата признателност е към доктор Мойнов, в чието отделение бяхме и да не изброявам всички. Отстрани погледнато се случи нещо ужасно. Но аз съм благодарен. Господ беше милостив! Ние имаме време за всичко и всички, единствено за родителите си не намираме. И Господ каза: Последно раздаване, ако тия карти не ви трябват, ще развалям карето. Стискам здраво тестето и съм до майка неотлъчно.

- Свидетел съм от предварителните разговори..
- Това е едната ми стая – с майка ми. В другата е племенникът ми, който е с меланом, върна се от Англия, оперираха го. Шегувам се, че имам клиника на третия етаж.

Имахме уникалния късмет да попаднем на доктор Емил Костадинов от болница „Вита“. Вече много по-лесно се справяме. Добре е момчето, чакаме поредното изследване. И тук ще забравя да благодаря на доста доктори.

Въобще, знаеш ли, само с тях ще напълня страниците. Нашата здравна система е катастрофална. Има една приказка, че не ни трябва смъртно наказание, след като имаме здравна реформа.  

И аз съм тройно благодарен на докторите, че въпреки нея намират начин да помогнат. И там, и навсякъде е един грабеж. Но има хора хора, които работят, изпълняват си клетвата. Дали по инерция, дали с надежда, дали са такива характери. Или имат най-важното нещо, което е изчезнало от нашата територия – страх от Бога и срам от хората.


- Все пак, кога ще продължиш с представленията на „Мемоарите на един Въргал“, които пълнят залите?
- Аз се замислих защо достигнах до невъзможност да упражнявам професията си, това е призвание де. Ами ако бях свързан в момента с кино, театър, нещо друго, нямаше да мога да бъда до майка.

А Бога ми, най-много ме интересуват тези „5 минути“, които ни остават заедно. В годините имам изградена логика – не съжалявам за нищо, не очаквам нищо, приемам всичко. Стремя се аз да не бъркам, а че светът бърка спрямо мен..За разлика от киното животът няма логика.

- Три фалита си преживял, чувстваш ли се жертва?
- Кой не е жертва! Преживял съм 3 фалита и в момента съм на квартира, едва я плащам, не го крия. Защо! Ако искаш да направиш нещо извън системата, извън кръжока.. Виж, от 1944 година досега се е променило само едно – заменихме "другарю" и "другарке" с господине и госпожо. Всяка инициатива е забранена, ако не е партийно поръчение.

И ако се промъкне някак си, трябва на часа да бъде унищожена със сериозни последствия, за да служи за назидание. Това е истината. Трябва да съм член на комитета на майка им на…., на киното, на камерата, на муфата. Или да отида да кандидатствам ТЕ да ми дадат!

Да ми дадат, нали! Държавните пари. Затова ли се раздържави България. Всеки да гони държавните пари. Аз искам с моите 5 лева да направя нещо. И ТЕ казват – готово, взимаме ти ги.


- Така ли се получи с фалитите?
Правенето на кино си е авантюра. Пари от кино в България се правят, само ако е по държавна поръчка и откраднеш по време на снимките. От продажба не може да спечелиш. В киното има такава мафия, каквато има в здравна система, прокуратура, във всяка хранителна верига. И ще ви кажа сензационната новина - затова не е виновен Бойко Борисов!(смее се) От времето на социализма до сега едни и същи играчи са на едни и същи площадки. Тогава Бойко го е нямало.

Дали са го сложили, или не – като всички папагали само гадаем. Не се занимавам. Само знам, че години наред филмът ми „Операция "Шменти капели“ е в тройката на най-гледаните, получи куп международни награди.

И хората ме срещат, казват, че са го гледали по 2-3 пъти. Значи или филмът е толкова тъп, че не могат разберат какво иска да им каже този идиот, или им е харесало. А статистиката се води от хора, за които съм нелицеприятен. 

- И как този филм ви носи фалит?
- Аз го направих с мои пари. Ей, филмите в България защо се правят, не мога да разбера. Хората на киното да имат работа или хората да ги гледат! И моят филм влезе в тройката на последните 30 години. При това бройката на зрителите е силно занижена.

- Ще обясниш ли?
- Приходите се пишат на чужда сметка. Когато си дистрибутор на американска компания, има квота, която трябва да покриваш като публика. Е, аз взимам бройката от този филм и я прехвърлям върху онзи, за да изпълня квотата. Данъци, всичко е точно. 

- Пожелавам тези здравословни проблеми да свършат, разкажи повече за „Мемоарите на един Въргал“?
- Това е повече джем сешън. Това е изповед за моя живот. Разказвам само истински случаи, от които има смисъл. Весели, срамни. Хората се изказват ласкаво. Публиката реагира от истеричен смях до мълчаливо прехлъцване със сълзи. Това е задачата на изкуството. Да раздадеш емоция, защото идвайки на театър, човек идва на терапия. Абе актьорството е малоумна професия. Шизофренична! Самият факт, че те определят колко дълъг да бъде спектакълът, а съм стигал до 4 часа.


- Много!
Има момент, в който и аз издевателствам над публиката, защото искам да кажа и това, и това. Но има и мазохизъм, в който зрителят прави физиономия: абе, много ми се пикае, ама ще го чуя.

- Задължително ще се гледа, значи все пак не е безнадеждно положението?
Вижте, аз сбъднах мечтите си, което доведе до финансова катастрофа. Имах прекрасно семейство, което се разпадна. Човек никога не е доволен. Дори да отиде на невероятен остров. Да купи невероятна къща, невероятна яхта. Защото знае, че животът е подчинен на един миг – последният. Живеем за този ден, в който ще умрем.

- Тежки думи за семейството, как реагират децата ти на всичко това?
Нормално.  Нонстоп държим връзка. Имат свои пътища. Синът ми е финансов консултант в една компания. Дъщеря ми е студент по психология, но в момента замина да работи на морето. Човек трябва сам да постига нещата в живота.

- Има ли в момента дама до теб?
- Разделихме се с Джани миналата година (б.а. актрисата Тезджан Ферад). Но поддържаме връзка. Тя е уникална актриса. Супер човек, свръх емоционален и красива жена. На не може да даде на българското кино и театър, защото навсякъде е щуробаджанащина. И затова не е виновен Бойко Борисов.


- Точно щях да те питам за хората на площада?
- Младите хора са длъжни да бъдат там те са длъжни да бъдат против всяка една власт. Те трябва да искат своята свобода. Навремето затова бяхме по площадите. Не искахме да ни заробват с договори за 2,60 лева разни некадърници, на които да си им слуга. И успяхме. Сега повечето от нас имат големи компании, в които са заробили младите хора с договори за 2 лева и 60 стотинки... 

- С всички кукувци бяхте символ на протестите?
- Ние можехме да качим и свалим власт. Без преувеличение. Някои хора в Ку-ку го усетиха и осребриха. Повечето бяхме там, защото вярвахме, че нещо може да се промени. Та относно протестите да се върна. Нищо против хората на площада. Викат „Мутро“, „Мафия“, което не е далеч от истината. Защото всяка политическа партия си е ОПГ – организирана политическа група.

Нека обаче тези хора да си дадат сметка, че всички до един, целия народ краде и с г..а си. Целият народ...  Колкото е виновен Бойко Борисов, толкова е виновен и Пешо от площада. Защото той се отнася към служителите си, както данъчните към фирмата му. А тия от данъчното, като отидат на лекар и…. И всичко е операция "Шменти капели". 

А и разсъждавам, няма човек, който да оправи в този момент България, дори Дейвид Копърфийлд  да дойде и да започне да печати пари.  Ще го кажа по друг начин:

Когато си високо в небето, ако не можеш да караш самолет, не изхвърляй първия пилот през прозореца, защото е чукал жена ти или нещо друго. Щото, пич, ще падне самолетът. Аз залагам, че следващият ще се оправдава още 10 години с предишните. А аз още 10 години излишни нямам. Предпочитам да искам от тези, които управляват сега.

Да протестирам за конкретни неща.  Какъв емоционален момент преживяват хората! Коронавирусът е тотална катастрофа по цял свят. Цял свят крещи „Махайте се“. И кой ще дойде! Всеки чака някой да го оправи. Истината е, че промяната започва от самия теб. Но колкото си по човек, толкова повече ще ядеш дървото. Много дървета изядох, последен съм на опашката, много битки загубих, но засега печеля войната! А това е по-важно.

- Съгласен съм, че това на площада е за младите, напомня ми и за моите скачания по паветата?
- Нека синът ми и дъщерята са на площада. С две ръце. Но за тяхно съжаление, познавам доста от мотиваторите. Ще дойде моментът, в който ще бъдат използвани. И както казва един от героите в един български филм: „Ако си мислиш, че ти докара демокрацията, като подскачаше по студените площади и крещеше дебилни лозунги, дълбоко се лъжеш.

Ние си я докарахме и си я подкарахме като цигане ново колело. Като мишленце си бе. Шушу-мушу и си траеш. Ами стани, бе. Извърши нЕкоя революция, да завъртим нЕкой лев. Но помни, всяка революция е престъпление и ако аз нямам полза от него, то не може да остане безнаказано“.

- Как си с всички хора в Ку-ку?
- Супер съм с всички! Ако искаш да си добре с хората, не трябва да имате общ бизнес. Зададат ли се пари, трябва да станеш и да се оттеглиш. И всеки ти вика – много готин пич. Любо Дилов го каза най-мъдро: всяка голяма идея започва с написването върху салфетка в ресторанта и свършва в съдебната зала. А аз не исках да стигам до съдебната зала. Не съм от хората, които излизат и крещят „Ето, гледате най-добрия“. Било ми е неудобно. 

- Писна ли ти да си Влади Въргала?
- Не. Въргала си остана като фамилия. Мнозина ме асоциират с Цеко Цеков, а то и кармично ми се предаде съдбата на героя. За младите съм пък участникът в „Биг Брадър“. Нямам никакви страдания. Важното е, че аз знам кой съм.

- Как се роди този прякорът и после образът  на Влади Въргала, сто пъти си разказвал, но все пак?
- Като деца в Подуяне се биехме много, оттогава идва прякорът. Заформях въргала. Биехме се на махали. През ваканциите те оредяваха и се биехме на блокове, после на входове. Всеки имаше прякор. Имаше Черепа, Кокала, Гундито.


- Гундито е нормално за Подуене, но Черепа..?
- Гундито беше мангалче. Черепа беше с една тиква, още на 16 години беше оплешивял. Моето обкръжение не е пълно с актьори. В моята среда винаги е имало хора от други среди, включително и ъндърграунда. Когато се роди този образ, звучеше романтично. България е сред малкото държави,  в които звучи положително, като кажеш: „Малии, тоа е голем мафиот“. Това е постижение! И сега казват: „Ииии, как ги запали и им прибра парите, егати гявола“. 

Когато говорим за Васил Левски, изпитваме някакво стягане, като преди изпит, за който не сме готови. А когато говорим за Бай Ганьо, изведнъж душата ти се отваря…Заплуваме в свои води. 

- Дай нещо по-весело за финал?
- За Путин да говорим (смее се). Не виждам нищо весело. Цял живот работих къртовски. Не си слагах обаче оградка на реколтата. Те пък станаха хубави, но като няма оградка, който иска, влиза и бере. Даже си заградиха моите градини и си цицат до ден днешен. Което ме ласкае, значи съм бил креативен. Този жанр в България го създадох аз. Друг няма да го каже. Или друго яче казано: „Аз копах, друг прибра златото“.

- Е, ако питаме Слави, едва ли ще отрече?
- Със сигурност. Слави е точен. Но като прочетеш книгата за "Ку-ку", Влади е споменат като един от актьорите. Това, че нямаше други тогава, е без значение. Както и да е, тогава успяхме, защото не го правехме за пари. Имаше кауза. Да направим света по-справедлив.

- Направихте ли го?
- Много от тях направиха техния свят справедлив.  

- Четох предварително интервюта с теб, но не видях един въпрос – защо не стана футболист, престъпник, музикант като Васко Кръпката, което е в духа на Подуяне? А избра актьорството?
- През много спортове минаваше всяко дете в онези години. Тренирах бокс при Цачо Андрейковски, футбол съм играл на Герена с фланелката на Войнов. Това ми беше най-голямото богатство. Аз съм луд фен на Войнов. Панов беше мой идол! Тошко Барзов също. Минах и през борба, и през фехтовка.

В това време започнах да играя театър в Двореца на пионерите при Николай Априлов. Не ми оставаше много свободни часове. В един момент трябваше да избирам накъде. В драмсъстава има момичета, пафкаш цигарки, пийваш водчица, мирише на парфюм. А в боксовата зала смърди, най-често се говори за майките..И така  избрах Двореца на пионерите. Ники Априлов беше въвел правила от професионалния театър. Няма откъсване! Тогава се формират мечтите, а моята стана ясна – да бъда актьор.

В 9-10 клас започнах да играя в миманса на Театъра на Армията. Йоско Сърчаджиев беше моят идол. Играеше ли той, аз бях в залата. Славка Славова и Таня Масалитинова! „Театър, любов моя“ на Валери Петров с тяхното участие – не е имало вечер, в която да е играна, и аз да не съм бил там. „Последната вечер на Сократ“ в „Театър 199“ се играеше два пъти месечно, също не пропусках.

Стефан Мавродиев беше водеща фигура в Младежкия театър. Не е имало пиеса на Дарио Фо, която да не съм в салона. Знаех ги наизуст. Изчел към всичко! Но всеки може да е академичен, важното е какво можеш в боя. Кандидатствах като донаборник, но там нямаш шанс, ако баща ти не е актьор или министър. Скъсаха ме, аз си го знаех!

- Така беше за доста специалности в България?
- Влязох на втория път след казармата. Първо след уволнението се хванах на работа като общак в Културния дом на „Кремиковци“. После отидох осветител в Младежкия театър. В театъра на Народната армия, ходех още като ученик на всяка една репетиция на Леон Даниел, който постави „В очакване на Годо“. Това е най-фундаменталната пиеса за човешкия живот. На площада в момента са на среща с Годо. 

Той, Гиби и Пенко Русев са деца на „Кремиковци“

Приеха ме във ВИТИЗ, а нашите работеха в „Кремиковци“. А в онези времена се знаеше, ако баща ти е лекар – ставаш лекар. Ако е министър – ставаш каквото си поискаш. Но моето не беше нормално.

Когато майка ти работи в „Кремиковци“, не е нормално да станеш и Радостта на народа, която цяла България обича. Аз го обичам Гиби Искренов. Той е пример как целият ти талант не се измерва с пари. Той никога не е ходил да пре..е някой, да го прецака. Моята майка беше колежка с тази на Гиби Искренов. 

Това бяхме децата на „Кремиковци“ – гордост на квартала. Също на леля Диана синът й – Пенко Русев, озвучава Алф. 

Щастлив съм, че мога по всяко време да звънна на Гиби. Няма такъв бохем! Няма толкова пари на земята, които да му стигнат. Той ще ги раздаде!

Нека всеки левскар да даде по 10 лева, а не да вика Бай Ганьо на Батков

- Влади, следиш ли  какво става в любимия ти Левски?
- Разбира се. Участвам в последния клип за спасението на Левски. Но гледам реално. Това, което се случи с ЦСКА, което се случи с Влади Въргала, защо да не се случи с Левски! Като съм признавал своите фалити, не съм се оплаквал. Просто бия камбаната – след като с мен се случи, няма причина и с теб да не се случи.

За съжаление има низ от обстоятелства, които се появиха внезапно при Левски. Промените в хазарта, коронавирусът, фалитите на други бизнеси, прогонването на хора с големи капитали. Хайде, в Левски е лесно. Всички, които се имат за левскари, нека дадат по 10 лева и..

- Тук не съм съгласен с теб, българинът не дава и 10 лева?
-А защо излизаха и викаха Бай Ганьо на Тодор Батков!  Бай Ганьо си даваше собствените пари. Ама бил ги откраднал. Е, как пък точно ти беше там, когато Батков ги взе тези пари, та знаеш! Второ, и ти крадеш! Дай и ти, бе!

- И трето, като откраднеш, може да ги харчиш за яхти и млади любовници, а не да ти викат Бай Ганьо на стадиона?
- Точно така! Някой помни ли вече Томас Лафчис, който водеше Левски успешно в най-кървавите, в баш мутренските години. Батков и компания не му ли взеха отбора, както после и на тях им го взеха. Всичко се връща. Вижте, има алгоритъм за унищожение на всички ценности в България, включително и Левски. Дали е програма, дали е резултат на нашето малоумие, но работи. Само глупави хора могат да взривят Мавзолея, да не направят втора писта в Банско, да си съсипят природата. Е, това Бойко Борисов не може да го направи! Никой не може!

За убития Петър Христов и знаците на съдбата

С бизнесмена Петър Христов, когото застреляха, се сближихме покрай каузата в помощ на Мануела Горсова. Той  казваше, че всички сме пощальони на този свят. Имаме мисия. Идваме, оставаме съобщението и тръгваме. 

С майка му, много скъп за мен човек, се чувам по два пъти на седмица. И когато бяхме в търновската болница, леля Монка се обади. Каза, Петровден е, а Петьо го няма. Отговорих, не е точно така. Майка ми беше на легло, на което пишеше отдолу: „Дарено от бизнесмена Петър Христов през 2008 година“. Всяка година даряваше по 200 000 лева на търновската болница, но никъде не го споменаваше. 

Затова живеем – когато умрем, да има смисъл, че ни е имало. А че не е само тук и не е само сега, имам преки доказателства. Затова съм спокоен.