Жени Живкова е родена на 7 ноември 1965 г. в София. Тя е дъщеря на Людмила Живкова – културен министър на България от 1971 до 1981 г., и на инж. Любомир Стойчев. Родителите й се развеждат малко след раждането й. След смъртта на майка й Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков - председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на ЦК на БКП, който управлява страната в продължение на 33 години. На 10 ноември 1989 г. той е свален от власт. От средата на 90-те години Живкова се захваща с моден бизнес, после става и депутат от левицата.
<em>Жени е майка на две деца &ndash; Людмила и Андреа, от брака й с бизнесмена Андрей Стефанов, сключен в деня след 10 ноември 1989 г. Тяхна кума е най-богатата българка Лора Видинлиева, която и до днес поддържа прекрасни отношения с Живкови. Те й ходят на гости в нейните къщи в Стреза, Италия и в Кейптаун, ЮАР. <br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Отказахте на БСП номинацията за кандидат-президент, преди това и да станете депутат. Затворена страница ли е вече политиката за Жени Живкова?<br /> </strong>- В момента съм извън политиката, занимавам се основно с творчество и развиване и стабилизиране на фирмата ми. Mодата ме е изтласкала на върха на обществения живот и в един момент избрах нея. Наблюдавам политическия живот в страната отстрани, но не бих казала категорично, че политиката е затворена страница.<br /> <br /> <strong>- Предстои още една битка за лидерският пост в БСП. Кой би бил най-добрият лидер за столетницата?<br /> </strong>- Смятам, че в момента темата за лидерския пост не е уместна. Преди важни местни и президентски избори лидерът не се сменя. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Няма как да стана лидер на БСП, тъй като не съм член на партията.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Какво научихте за политиката от дядо си и какво открихте сама? Кой негов навик в чисто човешки план като дядо, а не като Първи, остава и днес в житието ви?<br /> </strong>- Опитният и далновиден политик трябва да гледа напред в бъдещето и да има ясна стратегия за развитието на страната си. Трябва също така да има поглед над всички сфери на обществения живот, икономиката, селското стопанство. Дядо ми се стремеше да бъде добре информиран, съветваше се с различни специалисти по темите, за които споменах. <br /> <br /> От него научих, в чисто човешки план, че трябва да не подценяваш и да уважаваш обикновения човек. <br /> <br /> <strong>- А ако беше жив дядо ви Тодор Живков, би ли одобрил отказа ви от политическа кариера в името на модата?<br /> </strong>- Дядо ми никога не ми е казвал какво да правя по отношение на професионалния ми избор. Той се гордееше с постигнатото от мен в модата, защото именно модата, която за мен е и изкуство, ме изведе на върха на обществения живот. Това се случи в много трудни за цялото ни семейство години. Приживе с дядо ми никога не сме коментирали участието ми в политиката, но мисля, че би се радвал ако продължа с политиката. <br /> <br /> <strong>- Изпитвате ли носталгия по времето преди 89-а година? Кога ви е било по лесно - преди 10 ноември или сега?<br /> <br /> </strong><span style="color: #800000"><strong>- Не изпитвам носталгия по времето отпреди &lsquo;89 година. <br /> </strong></span><br /> Тогава още бях ученичка, после студентка, промените ме завариха като млад специалист в института по култура. Тогава направих специализация в Англия и Индия по Харапска култура (древна индийска култура: 3000-2000 г. пр. Хр.). Истинските ми приятели останаха от онова време. В живота на човек няма само лесно или трудно. И преди, и сега е имало за мен и лесни, и трудни моменти.<br /> <br /> <strong>- Вие лично имате ли усещането, че сте наследничка на една от малкото български династии? Какво е да носиш фамилията Живкова? Имало ли е моменти в живота ви, когато сте я усещали като бреме?<br /> </strong>- Ако фамилията ми беше бреме за мен, можех да я сменя, когато се омъжих през 1990 година. Знам, че съм наследничка на личности, които завинаги ще останат в българската история. Вече 22 години след промените направеното от дядо ми и майка ми не се забравя. За мен фамилията е отговорност. <br /> <br /> <strong>- На 7 септември се навършват 100 годиниот рождението на Тодор Живков. Промени ли се оценката на обществото за неговото управление? <br /> </strong>- Смятам, че оценката на обществото за Тодор Живков се е променила към положително, бих казала дори, че той е държавник, който е обичан от народа си. Надявам се, обаче и в учебниците по история да бъде дадена обективна оценка за държавника Тодор Живков и за целия период на социализма, защото това е голям период от българската история и той не трябва да бъде подминаван.<br /> <br /> <strong>- На 21 юли се навършиха 30 години от смъртта на майка ви. Тогава сте била само на 14. Имахте ли усещането, че ангажиментите я разделят от вас и това ли е поводът днес да кажете &bdquo;не&rdquo; на политиката, за да имате повече време за своите дъщери?<br /> </strong>- Майка ми имаше много ангажименти, пътуваше и из страната, и в чужбина, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>липсваше ни много. <br /> </strong></span><br /> Осем години бях в активната политика, бях и член на Парламентарната асамблея на съвета на Европа и докладчик за Азербайджан. Прецених в един момент, че не мога да се разкъсвам между политиката и модата. <br /> <br /> <strong>- Строга ли беше Людмила Живкова като майка? За какво спорехте?<br /> </strong>- Спорехме най-вече, че си лягам много късно. Майка ми държеше много да посещаваме концерти и театри. Посещавахме и различни изложби. Също така много държеше да ходим на всички екскурзии из България, които бяха организирани от училище.<br /> <br /> <strong>- Смъртта й вече 30 години като че ли е обвита в мистика. За нея се спори, пишат се книги , измислици&hellip; Как гледате на всички тези версии и не се ли изкушавате като историк вие да опишете вашата истина в книга?<br /> </strong>- Изкушавам се да напиша спомени някой ден, но още е рано. Преди да започна да пиша спомени, имам да свърша още много неща, а измислиците не ги чета. <br /> <br /> <strong>- Людмила Живкова имаше един свой стил на обличане, неподражаем. Казват, че е била най-елегантната жена за времето си, спазвала е строги диети. Възприятията ви за нея помогнаха ли ви в някаква степен да се насочите към модата?<br /> </strong>- Майка ми си измисляше и рисуваше много от моделите на дрехите си. Имаше и много точно око и беше много взискателна към моделиерите от Центъра за нови стоки и мода. Нейни са идеите за официални дълги рокли и костюми с българска бродерия. Присъствах на всички нейни проби на дрехите и така се запалих по модата. Аз също имам много точно око, виждам неточности в дължините, криви тегели и т.н. до милиметър. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Една от моделиерките на майка ми Пепа Котева много ми помогна в създаването на моята марка &bdquo;Жени стил&rdquo; <br /> <br /> </strong></span>през 1991 г.<br /> <br /> <strong>- Спомняте ли си първата бизнес сделка, първата клиентка....<br /> </strong>- Аня Пенчева си купи първата дреха, когато открих самостоятелен магазин през 1993 година. <br /> <br /> <strong>- Много известни и богати българки са ваши клиентки днес. С повечето от тях поддържате ли лични контакти?<br /> </strong>- Да, поддържам. Имам клиентки и приятелки, които симпатизират на десни политически сили например.<br /> <br /> <strong>- Майка сте на две прекрасни дъщери &ndash; Людмила и Андреа. Малката се изявяваше преди години като манекенка на ваши ревюта, голямата учи дизайн, а и дъщерята на Владимир Живков също специализира&nbsp; мода. Изкушават ли се да обедините усилията им и да създадете една модна фамилна империя?<br /> </strong>- Изкушавам се да обединя усилията им в бъдеще, но не знам дали ще успея. Людмила миналата година беше на стаж при мен, а сега е на стаж по специалността си при архитекта Юри Славчев. А Елизабет - дъщерята на Владимир Живков, беше 1 месец на стаж в Лондон в модна къща &bdquo;Александър Маккуин&rdquo; и после дойде на стаж при мен. Андреа засега иска да продължи с моден дизайн, след като завърши училище. Моите мечти донякъде са свързани с моите деца. Първо те да си стъпят на краката с професиите, които ще поемат. Ако мога, на една от двете да прехвърля бизнеса и дизайнерската работа...<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Ива Оприкова</strong></span>