Поредно лято на продължително засушаване и високи температури в Централна и Източна Европа е довело до драстичен спад в нивото на река Дунав. В българско-румънския участък водният стоеж отново бележи стойности около и под условната кота „нула“ в ключови хидрометрични станции като Русе, Лом и Свищов, съобщава БГНЕС.
Според сайта на Изпълнителна агенция по проучване и поддържане на реката, днешният воден стоеж е -69 спрямо кота „нула“, а нивото продължава да намалява.
Спадането на водното количество затруднява корабоплаването и поставя пред сериозни изпитания речния транспорт, логистиката и стопанския сектор в целия регион.
С намаляването на дълбочината във фарватера (плавателния път) на реката, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) и речните власти въвеждат строги ограничения за максималното газене на корабите.
Най-проблемни при маловодие традиционно остават зоните около островите Белене, Батин, Вардим и Попина. Там се образуват пясъчни прагове, които стесняват плавателния път. Търговските съдове имат ограничения в пренасяните товари (главно зърно, въглища, руда и горива) с едва 40–50% от пълния си капацитет, за да избегнат засядане.
Специализираната драгажна техника на ИАППД работи в най-рисковите точки, за да прокопава и поддържа минимално необходимата дълбочина за преминаване на капитанските състави.
Феноменът „плитък Дунав“ не е нов за българското поречие, но през последните две десетилетия се появява с все по-голяма честота и интензивност в резултат на глобалните климатични промени.
Нивото на реката е най-ниско за последните 30 години. Абсолютният исторически минимум обаче е достигнат през септември 2003 г., когато при Русе е отчетено най-ниското ниво откакто съществуват официални измервания (от 1941 г.) — -73 см спрямо кота „нула“. Корабоплаването в българския участък тогава е напълно блокирано за седмици.
Продължителните периоди на ниски води засягат логистиката и търговията по европейския транспортен коридор №7, а също водоснабдяването на крайдунавските селища, охладителните системи на промишлени предприятия и водните екосистеми в съседните резервати — резерват „Сребърна“ и природните паркове по островите.
За трайно справяне с проблема експертите настояват за по-тясно сътрудничество между България и Румъния за хидротехническо регулиране на речното корито и постоянни драгажни дейности.
