На 2 април бяха проведени поредните избори за Народно събрание. Въпреки че резултатите от тях не са особено различни спрямо предишните, те са достатъчно важни и показателни. Интересът към тях беше сходен с този отпреди 6 месеца. Това пише в свой анализ финансистът Димитър Чобанов, цитиран от "Труд".

Настоящите резултати осигуряват висока представителност в новото НС - субектите, които влизат в НС съставляват 92% от гласувалите. От друга страна обаче спрямо предполагаемия общ брой на гласоподавателите едва 37,4% от тях ще имат представител.

С резултат от 26,5% най-много гласове получава ГЕРБ - СДС, следвана от Коалиция Продължаваме промяната - Демократична България (24,6%), Възраждане (14,2%), Движение за права и свободи (13,7%), БСП за България (8,9%) и ПП Има Такъв Народ (4,1%). Текущите резултати показват, че един мандат средно се реализира с приблизително 9700 гласа. Така за преодоляване на 4%-ната бариера са необходими малко над 100 хил. гласа. Резултат над 1% на изборите получават още Левицата! и ПП Български възход.

Анализ на резултатите

ГЕРБ за втори пореден път печели, което показва предпочитанията на гласуващите за участието им във властта. Този път обаче победата е по-убедителна, тъй като две от формациите, които в предишните избори участваха отделно, сега формираха коалиция с ясно изразена цел - да изпреварят ГЕРБ и да могат да получат първия мандат от президента за съставяне на новото правителство.

Освен това те увеличават получените гласове с над 35 хил. и по този начин достигат почти 670 хил. Изглежда, че действията им след предишните избори да предложат състав на Министерски съвет, който не получи подкрепа, връщането на хартиената бюлетина и относително по-предпазливата им фискална политика през периода на управлението запазва силни предпочитания към тях, като дори им дава възможност да подобрят резултата си (което ще доведе и до 2 допълнителни депутатски мандата).

Продължаваме промяната изглежда е големият губещ от настоящите избори. Те заложиха на коалиция с ДБ, за да успеят този път да победят ГЕРБ, но целта им не се реализира въпреки доста активната и видимо добре финансирана кампания.

ПП се очертава като по-модерната лява партия, което те показаха с икономическата си политика през краткия период на коалиционното си управление. В това отношение те успяха да направят нещо, което се очакваше от началото на прехода - наличието на партия, която да измести БСП от тази ниша на политическия спектър.

Може би обаче коалирането с ДБ, която по принцип се представя като центристко-дясна формация, повлия негативно и на двата субекта, тъй като част от привържениците им, които се интересуват не само от противопоставянето на ГЕРБ, не бяха доволни от подобно обединение.

В крайна сметка резултатът на коалицията е с над 71 хил. гласа по-нисък от сумарния за двете формации от предните избори, което е значителен спад. Така общият им брой мандати в новото НС ще бъде 64 при 73 в предходния. Тук обаче възниква и един от проблемите на тази коалиция - непропорционалното представяне на двата субекта - ПП и ДБ от гледна точка на разпределението на броя депутатски места.

ДБ умело се възползва от настоящия модел на преференциално гласуване като техните кандидати успяха да изместят от избираеми места представители на ПП и по този начин очакваният брой депутати от ДБ ще бъде 27 (все още не са обявени имената на депутатите и това е собствена преценка).

Дори да е налице известно отклонение от посочената стойност депутатите от ДБ ще са повече от 20-те в предишния парламент при вероятно по-ниска подкрепа от гласоподавателите. Така заради успешната си коалиционна политика въпреки загубата на изборите ДБ всъщност печелят мандати.

ПП е на другия полюс - от една страна тя губи подкрепа сред гласоподавателите, а от друга - губи допълнително и мандати. За тях се очертават 37 в настоящото НС при 53 в предходното, като така силата им при гласуване вече е равна с тази на Възраждане.

Възраждане изглежда като една от формациите, които печелят най-много на изборите. Те увеличават подкрепата си с над 103 хил. гласа, успяват да изпреварят ДПС за третото място и дават заявка за допълнителен растеж при продължаване на настоящата практика да не могат да бъдат излъчени стабилни мнозинства и редовни правителства.

Тяхната позиция по някои основни въпроси е последователна, като събирането на подписи за референдума за отлагане на приемането на еврото и премахване на българския лев им помогна да подобрят резултата си.

ДПС е почти без промяна при своето представяне, като леко увеличава броя на получените гласове (с 2 хил.) и запазва броя на мандатите - 36. Защитата на евро-атлантическите ценности и последователната политика по отношение на запазването на бюджетната дисциплина им помагат да запазят стабилна подкрепа сред избирателите.

БСП за България продължава да губи гласове (над 7 хил. спрямо предходни избори) и поради това мандатите им намаляват с 2 до 23. Участието им в четворната коалиция не им донесе достатъчно дивиденти, тъй като в по-голяма степен заслугата за провежданата силно разхлабена фискална политика е за ПП. БСП се опитва да се представи на избирателите като по-консервативна формация, която се противопоставя на джендър-идеологията.

ИТН успя да се завърне в НС въпреки отцепването на част от знаковите лица за формацията. За това вероятно допринесе и отливът на гласове от Български възход.

В крайна сметка 6 субекта ще формират новото НС, което означава множество възможности за коалиции от математическа гледна точка, но много трудна задача политически.

Какво е необходимо за България?

Първата задача на новия парламент трябва да бъде възстановяването на фискалната стабилност. Заложените за настоящата и за следващите години мерки относно приходната и разходната част на бюджета ще доведат до дефицит от почти 7% от брутния вътрешен продукт според оценката на Министерството на финансите и необходимост от финансиране, което на практика ще удвои размера на държавния дълг през периода до 2025 г.

Подобно развитие не бива да се допуска. Затова е необходимо съставянето на мнозинство поне по тази тема, което да прояви бюджетно благоразумие (по възможност дефицит под 3% от БВП).

Наличието на редовно правителство не трябва да се разглежда като условие за подобно мнозинство. Такъв епизод вече се случи в края на 2022 г., когато беше ясно, че няма да се състави редовно правителство, но представителите на ГЕРБ, ДПС, ДБ и БВ успяха да ограничат допълнителното раздуване на разходите при приемането на закона за удължаване действието на бюджет 2022 г.

Само че това не беше достатъчно тогава, а сега е необходимо такова мнозинство да се обедини около идеята за свиване на разходи, отмяна на данъчни облекчения, спиране на повсеместното субсидиране на бизнеса заради цената на електроенергията и т. н.

Всички тези мерки такова мнозинство може да си позволи да направи ако не очаква скоро да се явява на избори. Проблемът е, че местните избори са през есента на настоящата година и е вероятно те да се съчетаят с нови парламентарни избори.

Участието на ПП и БСП в подобна коалиция е малко вероятно, тъй като по време на кампанията те яростно защитаваха собствената си политика и отричаха наличието на проблем. Според тях увеличаването на разходите не води до бюджетен дефицит, а проблемите на бюджета, доколкото ги има, произтичат от недостатъчната събираемост на данъчните приходи. Като доказателство за това твърдение, те посочваха данните за месец януари.

Всъщност обаче приходите през януари зависят силно от един фактор - какво е състоянието на бюджетната политика през декември предходната година. В края на 2021 г. правителството на четворната коалиция е увеличило ликвидността в икономиката (разликата между изходящите и входящите бюджетни потоци) с 4,55 млрд. лв. През декември 2022 г. увеличението е едва с 0,95 млрд. лв.

Тоест политиката в края на 2022 г. е била значително по-затегната (заради служебното правителство), като в икономиката са постъпили с 3,6 млрд. лв. по-малко отколкото през предходната година. Това, заедно с възстановения данъчен кредит по ДДС, обяснява и по-слабия растеж на приходите в началото на 2023 г.

Данните за консолидирания бюджет към края на февруари 2023 г. показват наличие на дефицит от почти 191 млн. лв. при излишък от 713 млн. лв. през същия месец на 2022 г. Влошаването с над 904 млн. лв. е резултат от увеличаването на разходната част (включително вноската в общия бюджет на Европейския съюз) с 2346 млн. лв. и на приходната с 1442 млн. лв.

Така разходите нарастват с 32,2% на годишна база, докато приходите - с 18% (сравним, но по-висок от темпа на инфлация). Всъщност причината за дефицита са значително по-високите допълнителни разходи спрямо 2022 г., които са за издръжка - 420 млн. лв., за персонал - 384 млн. лв., за социални разходи - 703 млн. лв., за субсидии - 687 млн. лв., капиталови - 115 млн. лв. Тоест от цялото нарастване едва 115 млн. лв. са инвестиции, които биха могли да повлияят позитивно на потенциала на икономиката за растеж.

Проблемът е, че нарастването на текущите разходи обикновено се коригира трудно и се отнася не само за текущата година, но и за всяка следваща след нея. Освен това забавянето на темпа на инфлация и на реалния икономически растеж ще се отрази негативно и върху данъчните приходи, което означава, че свиването на дефицита няма да е лесна задача.

От ГЕРБ вече заявиха, че приемането на бюджет 2023 г. изисква преди това съставяне на редовно правителство. За такова вече е ясно, че те няма да получат подкрепа под никаква форма от ПП, но все още е възможно позицията на ДБ да бъде позитивна.

Прави впечатление, че различията в коалицията ПП-ДБ са сериозни, което поражда съмнения за нейната стабилност. Разделителните линии между отделните субекти в НС изглеждат трудно преодолими, но очакванията на избирателите да се състави мнозинство и редовно правителство стават все по-силни и политиците би следвало да се съобразят с тях. Изборът на ръководства на някои регулаторни органи и други институции би трябвало да улесни съставянето на мнозинство.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук