Средно 2,2 млн. евро струва един човешки живот, загубен на пътя. Изчислението, макар че не може да оцени стойността на жертвите за техните близки, е направено на база това какви финансови ползи би допринесъл за обществото съответният човек.

Това обясни д-р Милен Марков от Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата” (ДАБДП) на 13-та Национална конференция по транспортна инфраструктура, която се проведе в Несебър, цитиран от в. Труд. При подобно изчисление става ясно, че само от началото на годината страната ни е загубила близо 740 млн. евро, които биха били “изработени” за обществото до края на нормалния жизнен път на 336-те души, загинали в катастрофи у нас.

Изгубилите живота си в катастрофи от началото на годината до 5 октомври са с 121 души по-малко в сравнение със същия период на 2019 г., като основна причина за драстичния спад е ограниченото движение заради мерките за неразпространение на COVID-19.

1,5 млрд. лв. са загубите за страната ни само от шофьорите, които през последните три години са катастрофирали без в инцидента да има друг участник в пътното движение. Това са над 5000 водача, обясни инж. Иван Табаков от ДАБДП. Благодарение на взетите мерки за подобряване на пътната обстановка и контрол на скоростта, с която се движат водачите през последните 10 години, жертвите на пътя са намалели с 20%, при близо 21% средно за ЕС, допълни Табаков.
 
От началото на годината 660 хил. са случаите на хванати водачи с превишена скорост, докато за цялата 2019 г. броят на регистрираните такива нарушения е 770 хил. Скоростта се оказва ключова за опазване на човешкия живот, предвид факта, че при разрешената скорост от 140 км/час на магистрала спирачният път на лек автомобил е средно 150 метра, а за спирането му са нужни 7 секунди. При мокра или заледена настилка разстоянието и времето се увеличават, обясниха експертите.

Най-много катастрофи стават от 16 до 20 часа 
Скоростта и знаците са решаващи
Знаците, маркировката и отводняването имат огромно значение за произшествията на пътя. Най-много пътни инциденти стават между 16 до 20 часа, когато шофьорите са изморени от работния ден и са разконцентрирани зад волана, каза инж. Иван Табаков от Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”.

Вниманието на водача, липсата на умора, видимостта, скоростта, отводняването, поставените знаци и по-добрите обезопасителни системи са по-важни фактори за предотвратяване на катастрофи от наличието на безупречно гладък асфалт, обясни експертът. И даде за пример, че само шумната маркировка намалява вероятността от катастрофа с 40%.

А монтирането на буфери срещу удар намалява вероятността от загинали хора при произшествия със 70%, отчетоха експертите. Понякога новият асфалт дори може да бъде по-опасен за шофьорите, ако обезопасителните елементи не са съобразени с изискванията, посочи още Табаков.