Тони Палмър: Не деля музиката на сериозна и несериозна
Сега бих предпочел да мисля за личности като Бенджамин Бритън!
София, България
16 Март 2013, 19:12
4968 прочита
0 коментара
17-ият Международен София Филм Фест е точно „на попрището жизнено в средата”, що се отнася до времетраенето (от 7 до 24 март т.г.) на неговата богата и съдържателна програма.
През последните дни като “стожер” сред гостуващите известни имена на седмото изкуство се открои прочутият британски кинорежисьор Тони Палмър. При това не само със завидния си актив от над 100 филмови ленти, многобройни номинации и награди за БАФТА и ЕМИ, златни медали и Държавната награда на „Мека”-та на европейското кино- Италия. Не толкова с факта, че именно в София той представи лично за първи път новия си филм за големия английски композитор Бенджамин Бритън – „Ноктюрно”, завършен само преди три седмици, преоткритата оригинална версия на „Птица върху жица” (за Ленард Коен) или епохалната музикална „трилогия” за Рихард Вагнер.<br />
<br />
Тони Палмър се открои най-вече със своето достолепно, но скромно, непринудено и дружелюбно държане – поведение, присъщо на наистина качествените хора. У него няма и сянка на грандомания. Държане, на което трябва да се научат и много от нашите кинодейци, които в сравнение с него са все още…”калфи”. Самият всепризнат майстор на музикалния филм например не се посвени да заяви, че когато през 1967 г. се е запознал с Бенджамин Бритън и направил първия си филм за него, просто е бил „чирак в киното” и изобщо не е знаел какво прави и какво трябва да направи. А този филм веднага прави впечатление…<br />
<br />
Трябваше човек да види и чуе, как Тони Палмър представя пред публиката в кино „Люмиер” своя филм за прочутия през 70-те години певец- автор на романи и философ Ленард Коен „Птица върху жица” ( Bird On A Wire)! С какво чувство за хумор разказва перипетиите около изчезването на оригиналната версия и после случайното намиране след цели 35 години в ръждясали метални кутии на рулоните с филма и неговото мъчително възстановяване кадър по кадър. Да чуе «от първа ръка» как «сър» Палмър е изпуснал от изненада на два пъти телефонната слушалка, когато разбрал, че единствен и за първи път получава от наследници на Пабло Пикасо абсолютно безплатно правото да ползва знаменития гълъб на мира с маслиненото клонче върху обложката на своето DVD с Bird On A Wire. Да чуе как маститият режисьор със самоирония нарича своя филм за Франк Запа „200 мотела” „най-ужасния филм не само в моята професионална кариера, но и в цялата световна история на киното”. Рядко, много рядко един творец може да бъде така безпощадно критичен към самия себе си ?!<br />
<br />
Имах възможността и удоволствието преди прожекцията на „Птица върху жица”, а и след предварителната прожекция на премиерния му филм „Ноктюрно”, да разговарям накратко с изключителния и плодовит майстор на музикалния филм. Запитах ТОНИ ПАЛМЪР : „ Вие сте автор на запомнящи се ленти за „Бийтълс” и „Крийм”, за Джими Хендрикс и Франк Запа, за Ленард Коен и Вангелис, но после „превключихте” почти изключително на „сериозната” музика и класиците, като Хенри Пърсел и Вагнер, Стравински и Шостакович, Бритън и Мария Калас. Зная, че се дразните от многобройния сега антураж на поп- и рок звездите. Все пак при какви условия бихте заснели отново филм за поп-звезда?”<br />
<br />
Действително антуражът от мениджъри и ПР-агенти пречи много за създаването на качествен филм – изтъкна Тони Палмър-. Навремето можех да звънна на Джон Ленън по всяко време и на телефона да ми се обади лично той. Сега това е невъзможно и затова с Адел (страхотна певица) се отказахме и двамата да направим филм. Впрочем Джон беше моят най-добър приятел. Сега такъв ми е Ерик Клептън, отличен музикант, но малко мързеливичък. И все пак най-важното ми условие да направя отново поп-филм е :”Моля, дайте ми малко повече време!” (Очевидно Тони Палмър имаше предвид повечко години живот още..). Сега вече правя по два филма годишно, защото времето не чака. През може би малкото време, което ми остава, бих предпочел да мисля за личности като Бенджамин Бритън. Иначе не бих делил самата музика на сериозна и несериозна. Знаете ли какво ми отвърна Игор Стравински, когато го попитах, как би дефинирал музиката ? Маестрото кратко и ясно ми отсече: добра музика, лоша музика и никаква музика. Затова и аз се чувствам привлечен най-вече от личността, за която ще сътворя филма, а не толкова каква музика той олицетворява или изпълнява”.<br />
<br />
Като човек с будно гражданско чувство Тони Палмър сподели и своето смущение, че е от същата националност като Тони Блеър. Според него бившият британски премиер е лъгал своя народ, а най-омерзителното било, че е използвал религията като извинение. Правейки филм в Южна Африка за Нелсън Мандела и известния драматург Атол Фугард, Мандела бил споделил пред режисьора, че ако Тони Блеър получел Нобелова награда за мир, тогава Мандела щял да върне своята награда в знак на протест.<br />
<br />
„Моята работа като режисьор и човек е само да слушам и да чуя истината”, заключи майсторът на музикалния филм Тони Палмър.<br />
<br />
<strong>Найден МАРИНОВ</strong>
Последвайте ни
0 Коментара: