Документалният филм "Аферата КТБ", излъчен по Канал 3, проследява фалита на четвъртата по големина банка в страната, нейното създаване, ролята на основния обвиняем Цветан Василев, фирмите-бушони, източването и вторичния грабеж.

Банка или пирамида е всъщност КТБ - това е големият въпрос, който поставя авторът на лентата Снежана Хитова.

РОЛЯТА НА КГБ В СЪЗДАВАНЕТО НА КТБ

"Семето на измамите е посято още в далечната 1988 г. Тогава се създава т. нар. дружество. То се води финансова компания Българо-съветска "Булгарсофтинвест". Трябва да се знае един много основополагащ фактор. Това е дружество, създадено с благословията на КГБ. Западните анализатори казват един много интересен факт. Това е седмата банка в короната от рубини на КГБ и КПСС", разказва главният редактор на в. "Телеграф" Васил Захариев.

"Външно-икономическата банка на Русия взема решение да се преструктурира банката и да се създаде нова банка – КТБ", казва още журналистът.

СХЕМАТА НА ИЗТОЧВАНЕ

"Фирмите, които са получавали кредити са използвали кредитите не по предназначение. Там е цъкала бомбата както се казва. Какво са правили те? Схемата е била сравнително простичка, но много ефективна за тях. Това е, да допуснем, че една фирма се регистрира в понеделник, тя има един управител и няма никакъв персонал или само двама, трима души. Тя получава заем да речем от 10 милиона лева, от които буквално минути след това или часове 9 милиона или 9,5 превежда на втора фирма, от там превеждат на трета фирма, от там минават най-вероятно през офшорни и други зони – следите се губят. Те са оставяли една част от заема, за да може първата и втората година те редовно да си изплащат лихвите", описва ситуацията икономистът и депутат проф. Румен Гечев.

"И докато се изплащат лихвите като че ли червената лампа не е светела, защото някой ще си помисли, че би следвало да се преследват само и да се контролират кредитополучатели, които не си обслужват кредитите. В това число на бодигард със заплата около 600 лв на месец, който получава многомилионен заем без нито един зает във фирмата", казва още икономистът.

Ликвидната наличност или ако трябва да го кажем на прост език „свежите пари” във валута и левове в КТБ са възлизали на 1 милиард лева. Това е имало в КТБ, всичко друго е било откраднато или източено от мажоритарния собственик укриващ се от правосъдието Цветан Василев.Тези 1 милиард лева са били разпределени по следния начин:

- 300 милиона са били необходими да се обслужват всеки ден кредитите на държавните дружества

- 300 милиона лева са били заделени, за да се обслужват лихвите по влоговете на вложителите

- 100 милиона лева са държани като резерв към БНБ, за да не може банката да мине на червено и да изпадне в ликвидност

- 100 милиона лева са били заделени в края на годината банката да обяви печалба и да ги провизира в капитал, тоест те стоят в касите и се връщат пак в капитала

За да го обясним, това е същността на счетоводната операция. И накрая идват едни 200 милиона лева, които са били на пряко подчинение на банкера за неговите проекти – раздаване на пари в пликчета, обслужване на журналисти и други проекти, които извършва", добавя Васил Захариев.

"Цветан Василев е организатор на тази схема чрез мрежа от подставени лица, на които в разрез с всички практики на доброто банкерство и с нарушение на голям брой разпоредби на българското банково законодателство са предоставени кредити-подаръци.

Анализът на кредитния портфейл на КТБ показва, че тя е управлявана престъпно. Това е криминален мениджмънт. Само половин процент са редовните кредити, половин процент. Само 13% е покритието с обезпечение на тези кредити. Това показва, че тези пари са били раздадени без идеята те да бъдат възстановявани в края на краищата съобразно правилата на доброто банкерство, на разумното банкерство", свидетелства бившият шеф на Сметната палата проф. Валери Димитров. 

Цветан Василев е направил т. нар. концентрична пирамида. Той е взимал пари от КТБ, превъртал ги е чрез дружества, взаимно свързани дружества и кухи фирми. Чрез тях е купувал активи, но е искал да отдели тези активи от основната маса на парите на КТБ. Един вид те да станат лична собственост и да изгради концентричен кръг около ядрото, с който да придобие тази собственост чрез откраднатите пари.

КЪДЕ ОТИВАТ ВСЪЩНОСТ ПАРИТЕ 

Милиардите на вложителите в банката отиват по три направления.

"Едното е за закупуване на активи, конкретни фирми, които, към които е проявявал апетити Цветан Василев и които впоследствие ще видим, че ще се опитва да придърпа отново през вторичен грабеж. Имоти е второто направление, както и пудрене на публичния имидж на банката. Нали съзнавате, че не е можело тази схема по ограбването и източването да върви, ако публично тя не е била поддържана като една здрава и изключително просперираща банка.

За целта обаче отново през въпросната верига от фирми от средства от самата банка, след това е бил увеличаван капиталът на самата банка. Също така е била увеличена нейната капиталова адекватност. Капиталовата адекватност е това, което показва на публиката поне на хартия, че банката е стабилна. Изключително, извънредно забранено е от цялостното законодателство на Република България да се увеличава и да се поддържа банковата адекватност, така и да се увеличава капитала на банката посредством пари от самия трезор", твърди главният редактор на "Монитор" Люба Будакова.

Цветан Василев се появява през 2000-та година. Тогава все още управлява Иван Костов, а подуправител на БНБ и шеф на Банковия надзор е неговата кума проф. Емилия Миланова.

Проф. Миланова дава благословията си 10 офшорни фирми да изкупят дела – 60 % от дела е на Булбанк, 40% на руската страна. И това става чрез 10 фирми, чуждестранни фирми, повечето от които са офшорни. Офшорката на Василев е базирана в Малта.

Тя се казва Драко Холдинкс. Банковият закон по това време не разрешава на една офшорна фирма да притежава повече от 10%. Затова Василев играе с офшорката за 9,98%-9,99%, за да не наруши банковия закон. Де факто, по времето на Костов той е инсталиран за главен изпълнителен директор на банката и член на съвета на директорите. Впоследствие, чрез фирмата Бромак, той започва да изкупува дяловете на акционерите и става едноличен собственик на банката чрез Бромак.

"Цветан Василев беше от котилото на г-н Иван Костов. Това е правило, това е аксиома, трябва да бъде прието от анализаторите, че този човек стана такъв, какъвто е. Защото в един момент, когато Костов беше силен, беше премиер, банката КТБ очевидно му стана много присърце.

Ако не знаехме, че фирма от кръга на Цветан Василев, е плащала по 330 000 лв. договор на малката дъщеря на Костов за незнайно каква работа, договорът е публичен, щяхме да гадаем. Но днес знаем, че Мина Костова, нейна фирма е получавала по 30 000 лв. на месец", казва политологът и депутат Антон Тодоров. 

ВТОРИЧЕН ГРАБЕЖ

И докато цяла България плаща за аферата КТБ, свързани с Цветан Василев лица продължават да черпят дивиденти от вторичното разграбване на активите. Такъв е приятелят на Василев - Гриша Ганчев. Той е негов основен изпълнител в куп съмнителни сделки. Василев буквално подарява "Петрол" в ръцете на Гриша Ганчев, който успява да зачисти и цесии за около 146 милиона лева, получава 400 бензиностанции от „Петрол", две изключително хубави петролни бази и де факто чрез пенсионер който няма нищо общо с него, но е баща на една от служителките му се оказва че накрая той е собственик на „Петрол”. Подобна е и схемата с военния завод „Дунарит”.

"Част от кредитополучателите, за съжаление, са изпълнявали ролята също на подставени лица, въпреки че са били редовни дружества. Например „Дунарит” като кредитополучатели, но те явно са имали по-особени отношения с основния акционер на банката и в края на краищата за съжаление те също са играли ролята на пощенски кутии, на разпределителни кутии, прехвърляли са кредитния ресурс по каналите и направленията, по които им е казвал основният акционер на банката", добавя Валери Димитров. 

Документите сочат, че в регистъра за особените залози кухите дружества, свързани с Цветан Василев, са взимали заеми за десетки милиони. Много от тях не са обезпечени реално с нищо, тъй като са заложени настоящи и бъдещи вземания на фирмите-бушони.

Други кредити пък са гарантирани с меко казано интересни активи. Например галоши, цървули, торище, фекална инсталация, домати и краставици, произведени през далечната 2009 година. Особено фрапантен е случаят с кораба „Тласкач Видин”, който в момента на залагането му вече е бил на скрап. Старото желязо е било заложено за над 3 милиона лева.

"Тези дружества са регистрирани на някои странни физически лица - шофьор, охрана, чистачка, на самото ръководство на КТБ, и на нейния собственик Цветан Василев. Има свързани лица от съдебната система, от медиите, има свързани лица от одитиращите фирми с тази банка, има много политици, които са посещавали Цветан Василев", коментира Десислава Атанасова, която оглавяваше временната комисия за КТБ. 

Когато осъзнава, че кулата от карти се е срутила, Цветан Василев бяга в Сърбия. Вече няколко години той се крие от българското правосъдие, а българският народ, който вече веднъж бе ограбен през 90-те години, търси възмездие. Тогава виновни и осъдени за източените спестявания и публични пари нямаше. Сега обаче българските вложители са с непримиримото очакване за справедливост.