Един бивш подполковник от армията окървави ръцете си с убийството на банкова служителка заради неодобрен кредит. С един изстрел в сърцето Любомир Симеонов уби Павлинка Йовчева.


Направи го публично и се предаде. Убийството разтърси Бургас преди 8 години, градът се раздели на две, заради твърдението на килъра, че е бил изнудван за много пари и заплашван, че ще бъде унищожен бизнесът му, припомня ТРУД.

Денят е 23 септември 2013 г. Лятната тарапана в Бургас е приключила и само тук-таме се мяркат туристи. Местните се радват на топлото време, най-сетне морският град е спокоен без лятната шумотевица и задръствания. Служителка на “Уникредит Булбанк” отива към 8.30 ч. на работа.
 

54-годишната Павлинка Йовчева е директор Банкиране на дребно и в септемврийската сутрин тръгва пеша към офиса. Пред магазин за плодове и зеленчуци към нея се приближава мъж на средна възраст. Прозвучава изстрел.

Той е само един, но уцелва жената в сърцето и е фатален. Никой не успява да запомни стрелеца, който спокойно се качва на автомобила си и потегля. Това е 57-годишният бивш военен Любомир Симеонов. Килърът няма намерение да се крие - той нарочно публично е застрелял банкерката и потегля към София, за да се предаде. Едно съобщение по радиото - че се издирва, го кара да завие към Сливен и да отиде в полицията.

Първоначално униформените не вярват, че Симеонов е изчакал опашка в районното, за да каже: “Може би вече сте научили за убийството в Бургас отпреди 1 час. Аз съм стрелецът. Моля ви, кажете на вашия началник, че се предавам доброволно и да дойде, за да арестува един подполковник от българската армия”. Мъжът обаче изглежда психически здрав и сериозен и белезниците щракват на ръцете му. В автомобила му “Мазда СХ7” е намерено и оръжието - незаконен пистолет “Макаров”, купен от циганската махала в Хисаря.

Още при първия разпит Симеонов посочва причината за тежкото престъпление. Според думите му, през последните години служители от клона на кредитната институция в Карнобат системно са го изнудвали. Мъжът имал фирма за билки, които преработвал в сунгурларското с. Черница. Той се занимавал и с изкупуване на зеленчуци, които продавал на свои сергии и на големи хранителни магазини.

Той обаче иска да разшири бизнеса си и да организира собствено производство, затова кандидатства за кредит от 1,8 млн. лв., половината от които по европейска програма. Оттук започва ходенето му по мъките. Според думите на бившия военен, банкерката и колеги є го притискали да работи с конкретни фирми, за да му бъдат отпуснати парите. Симеонов пише жалба след жалба до икономическа полиция и тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Реакция обаче няма.

Пред разследващите убиецът твърди, че имал одобрен проект по европрограма, в който вложил повече от 150 хил. лв. и за който искал финансиране, но бил притискан от служители на банката с незаконни условия. Те даже го заплашили, че ако много знае, ще му унищожат бизнеса.

“Ти къде си тръгнал бе, ще те фалираме. В прав текст, в салона, поне трима човека от банката го чуха. Парите, които ги искаха - 220 хиляди лева плюс смяната на строителната компания, чийто собственик е подставено лице”, разказа по-късно Любомир Симеонов.

Той обаче отказал и банковите служители не му отпуснали парите, на които той разчитал за бизнеса си. Побеснелият Симеонов решава да убие Йовчева. Можел да го направи “тихо”, но нарочно избира публичен разстрел. “С моите възможности можех да го направя без никой да научи”, ще каже той по-късно пред съда.

И ще добави: “Убих заради държавата, убих заради хората”. Килърът няколко пъти отлага престъплението. Той постоянно дебне удобен момент, за да се разправи с жертвата си, но не намира - едни път има много хора, друг път - наблизо играят деца. На фаталния 23 септември улицата, по която банкерката отива на работа - “Поп Грую”, е почти пуста и той решава, че трябва да изпълни плана си.

Сам признава по-късно, че не е имал намерение да продължи с убийствата на другите банкери, които са го изнудвали, а искал да се вдигне шум, за да не пострадат като него още хора. Пред журналисти признава, че му е станало леко, след като убил Павлинка.

Колеги на жертвата твърдят, че тя е била невероятен професионалист и е имала реални основания да откаже да отпусне кредит на Симеонов. Фирмата на бившия военен “Ветоника” е имала дългове за над 1 млн. лв., които натрупала през последните години.

По време на разследването килърът няколко пъти поиска да бъде пуснат под домашен арест, но остана зад решетките. Близките на жертвата настояваха за доживотен затвор за убиеца, но той беше осъден на 20 години затвор. Той трябва да плати и 270 хил. лв. кръвнина на близките на жертвата. Наказанието беше потвърдено и от Бургаския апелативен и от Върховния касационен съд.

Присъдата не беше приета еднозначно от бургазлии. Колеги на Симеонов се събраха на протест и заявиха, че не го оправдават, но твърдят, че е жертва на банковата система и поискаха съд на служителите, които са го изнудвали.

“Вече присъдата е в сила, така че не търся дивиденти. Съжалявам за това което се случи, но трябва да призная, че в продължение на година и половина правих всичко възможно това нещо да не се случва, да не се стига до там”, каза от затвора Любомир Симеонов. Покрай убийството на бял свят излязоха странни практики на високопоставени банкови служители, отварящи множество въпроси, които и до сега нямат отговор.

Зад решетките Любомир Симеонов решава да излее в книга всичко, което му се е насъбрало през последните години. В книгата “Размисли от килията” той потърси свое обяснение за безизходицата, довела го до най-тежкото престъпление и даде ясно да се разбере, че преживява за това, което е извършил. Мъжът излежава наказанието си в затворническото общежитие в Кремиковци. Той взема активно участие в мероприятията и работи като снабдител на хранителни продукти.

Близките и приятелите му не са го изоставили и го подкрепят. Те често го навестяват и насърчават да не изпада в униние. Симеонов чака да изтече половината от срока, за който е осъден, за да поиска да бъде пуснат условно предсрочно. Това е реално да стане, защото зад решетките той се държи безупречно, смятат надзиратели.