Наскоро бе оповестено решението на Европейския съд за правата на човека по повод жалбата на Юрий Ленев - един от обвиняемите за убийството на експремиера Андрей Луканов. Той ще получи обезщетение от 27 хиляди евро от българската държава за „неправомерно полицейско насилие”, от каквото се жалва.
По този повод "ШОУ" разговаря с топкриминалиста Ботьо Ботев, обвинен от Ленев и сие във всички земни грехове.
- Господин Ботев, преди дни бе оповестено решението на Европейския съд за правата на човека по повод жалбата на Юрий Ленев. Неговите аргументи са признати и той ще получи обезщетение от 27 хиляди евро от българската държава за, цитирам, „неправомерно полицейско насилие”. Вие бяхте човекът, който пряко водеше разследването по това дело. Кажете, защо бихте Ленев?
- Ако ви дам официален протокол на майката на Ленев, в който тя заявява, че е доволна от отношението на полицията към сина й - тя пишеше оди за нас, колко сме добри, как ще коментирате? Аз не искам да споря нито с вас, нито с Европейския съд, но нещата не стоят така, както се представят. Тази тема е много дълга. Трябва обаче да кажа категорично, че всеки, с когото съм разговарял на тази тема, в края на краищата му е станало ясно за какво точно става дума. Защото има достатъчно факти и документи, които показват
съвсем друга истина за събитията
- Извинете, но дайте да започнем от същността на нещата. Виновен ли е Ленев за смъртта на Андрей Луканов?
- Естествено! За това си има и съответните неоспорими от всеки непредубеден съд доказателства. Той е един от хората, организирали убийството на бившия премиер. Нека разграничим нещата - има пряк извършител, има и помагачи, има и организатори. Ленев е в организацията като посредник и е напълно наясно с това, какво се върши.
- Защо беше убит Луканов?
- Питайте тези, които са извършили убийството.
- Нека се върнем на „полицейското насилие” срещу Ленев. Какво знаете по това и как всъщност протече разследването и достигането до извършителите на убийството на Луканов?
- Аз бях в първата фаза на процеса по разкриване на престъплението -оперативната полицейска работа. Нека да напомня, че това е непроцесуална дейност. След това идват следствените действия, които вече се извършват с цел уточняване на доказателствата и фактите, преди да се отиде на съд. Ленев започна да говори, че срещу него е употребено насилие близо 2 години след задържането му - време, в което са извършвани тези два вида дейности. Той обяви, че е имало насилие срещу него на първото заседание на съда!
- В мотивите на съда се говори пространно за къщата на полицията в Копривщица като за някакъв зловещ символ на полицейско насилие. Ленев беше ли в тази къща и колко време, за да стане ясно евентуално кой и кога го е бил или измъчвал?
- Има задържане на Юрий Ленев, довеждане за оперативен полицейски разговор, който водих лично аз. Затова настоявам - нека да бъда разследван, защото, ако е имало нещо такова, така художествено и покъртително описано от Европейския съд, аз би трябвало да съм участвал или да съм го наредил. И питам:
защо мен никой не ме разследва
при наличието на такова посегателство върху човешката чест и достойнство? Дори от Европейския съд не ме попитаха - така ли е било, има ли доказателства, че картината е различна от представената от жалбоподателя. Не мога да си обясня как става така, че се издава присъда, без да са разпитани преките участници в едно предполагаемо злодеяние.
- Как стана първата ви официална среща със задържания?
- Когато полицейското разследване стигна до името на Юрий Ленев и бяха събрани необходимите доказателства, аз наредих да бъде задържан. За целта бе сформирана оперативна група, която зае позиции около блока, където живееше Ленев. Той не беше вкъщи, затова момчетата останаха да го чакат. Легендата, която уговорихме, беше, че ще го поканят да дойде до районното полицейско управление за изясняване на проблем, свързан с етажната собственост – той беше домоуправител и това ни се видя най-аргументирано, за да го задържим без много шум.
Вече се беше стъмнило, когато ми се обадиха, че прозорецът му е светнал и Ленев се е прибрал. Наредих операцията по задържането да се проведе. Нека поясня, че аз съм в Копривщица, в прословутата къща, а групата действа в квартал „Обеля” на София. Групата за задържане са обикновени полицаи, които нямаха представа точно кой и за какво задържат. Само аз единствен в течение на година и половина-две знаех точно какво се прави и защо.
Но да се върнем към задържането. То се извършва от групата и веднага го водят при мен.
Ленев прави признание пред мен
Преди него друг задържан по същото дело разказва за случилото се и Ленев продължава тези показания - при това има пълно съвпадение на разказите им. Не е имало необходимост от каквито и да са противозаконни мерки при наличието на доказателства, показания и информация, събрана от полицията. Повтарям - ако е имало нещо противозаконно, значи аз съм го направил. Осъдете ме, господа, заведете ми дело! В Копривщица аз водя нещата, значи съм виновен, ако е имало нещо. Има съдии, има прокурори, никой не предприе нищо срещу мен, защото много добре знаят, че не е имало насилие.
След като разговарях с Ленев, той беше закаран в следствието, където вече започнаха процесуалните действия. Разберете, става дума за броени часове – Ленев бе задържан, ако не ме лъже паметта, към 22 часа, докаран в Копривщица и, след разговорите с него, на сутринта към 7.30 вече беше в следствието в София. Там започват официалните разпити и протоколи се водят, присъства адвокат, градският прокурор, следовател. Нормално ли е те да не забележат описаното толкова художествено насилие, извършено спрямо човека пред тях – със забити клечки под ноктите, пребит, целия в синини и други подобни следи?!... Нормално ли е адвокат да пропусне този факт, който може да преобърне следствието и бъдещото дело? Вижте протоколите към делото - няма никаква подобна реакция от нито един от присъствалите на първия разпит на Ленев в следствието! Съвсем отговорно твърдя - Ленев с пръст не е пипан! Единственото, което имаше и което съм видял с очите си, бе следата от белезници по китките му - ние казваме на тези следи „гривни” - те се получават, когато белезниците са по-стегнати. Това е насилието.
- Кои бяха на първия разпит в следствието?
- Градският прокурор бе Несторов, той е бил извикан от следователя по делото. Аз съм разговарял с този следовател и единственото, което той си спомня за Ленев, е, че на едната му ръка един от пръстите трудно си го е свивал. Това се е получило, пак според самия задържан, при вкарването му в служебния автомобил при задържането, когато полицаите при затваряне на вратата притискат с нея пръста му, очевидно той се е държал за ламката и не е прибрал ръката си навреме. Никакви кървища, синини по лицето, никакви накуцвания или трудно придвижване - въобще признаци за побой или физическо насилие, няма. И това не го казвам само аз - казват го следователят по делото, градският прокурор и дори адвокатът на Ленев. Има протоколи с такъв въпрос: „Употребено ли е насилие срещу Вас?” и никой от тези лица не казва” „Да”.
Това са фактите. Ако полицаи ви ритат с подкованите си обувки, след три-четири часа вие няма да можете да ходите, а такова нещо не е забелязано на първия разпит в следствието. И още нещо важно – знам от следователя по делото, че той е излязъл от стаята и оставил задържания насаме с градския прокурор и адвоката му в рамките на трийсетина минути. Ако е имало побой или друго физическо въздействие, нима потърпевшият би пропуснал да се оплаче и да спечели за себе си дивиденти? Нищо такова не се случва - протоколът след срещата насаме на Ленев с адвокат и прокурор продължава без коментари за побой или насилие.
- Никъде ли в протоколите за разпит през цялото това време няма отбелязано мнение или оплакване на Ленев за физическо насилие?
- Протоколите от разпитите на Ленев са повече от 30 и такова твърдение никъде в тях няма. Всеки може да се убеди в това, ако поразрови делото. Вие как си представяте този факт да не бъде раздухан от адвоката на Ленев - Рени Цанова, ако наистина съществуваше?! Тя също е присъствала на разпитите и нито веднъж не е записала, че нейният подопечен се оплаква от насилие. Ако познавате Цанова, ще знаете, че ако неин клиент само е пипнат с пръст от полицай неправомерно,
ще вдигне шум до Бога
Колко пъти тя е оставала насаме с него, говорили са си и нито веднъж тя не поставя въпрос за извършено насилие срещу Ленев! Трябва ли да приемем, че и адвокат Цанова е съучастник във физическата разправа с обвиняемия?
Ще ви кажа и още нещо. Знам от следователя по делото, че Цанова е задала на Ленев пред него само един въпрос преди започване на разпита: „Вярно ли е?”. Отговорът, който също е протоколиран, е „Вярно е, госпожо Цанова”. Не казва: „Биха ме, затова признах, нищо не е вярно”, а „Вярно е”... Това не се среща често в следователската практика – обвиняемият да признае вината си пред адвоката, следователя и прокурора.
- Това ли беше неговата линия на поведение по време на следствието?
- Вижте, има много протоколи по делото, всичко е толкова ясно описано и документирано, че просто не ми се коментира съдебното решение за оправдаване на замесените в убийството на Андрей Луканов. Ще ви кажа още нещо - има протокол от очна ставка между Ленев и Ангел Василев - знаете, че Ленев му е бил шофьор и доверено лице. Задават му въпроси и той си разказва как е станало всичко - организацията, намирането на извършителя... Питам - кой е чел този протокол от срещата на двамата и думите на Ленев?
- Да си призная, малко съм объркан. Нима при толкова явни факти и доказателства може да има оправдателна присъда от български съдии и преди дни - присъда на Европейския съд за обезщетение за прилагане спрямо този човек на насилие от страна на полицията..
- Всичко това е една прецизна операция за заблуждаване на общественото мнение по повод на процеса и обвиняемите за смъртта на Луканов. И ролята на журналистите не е никак маловажна в това. Някои от тях просто обработиха обществото, че по делото нещата са подредени от полицията и следствието и задържаните вероятно не са виновни.
- И все пак, какви бяха мотивите на съда за оправдателната присъда?
- Казах вече и ще повторя - за мен те са нещо несрещано в съдебната практика и трябва да влязат в Книгата на Гинес като пример за извъртане на фактите. В мотивите на съда се казва например, че полицейското насилие е било толкова силно, че е продължило да оказва въздействие върху подсъдимия в рамките на две години! Вие как си представяте подобно нещо -
две години да „държи влага” един бой
хайде да приемем условно така нещата. При това обвиняемият е нямал никакви връзки с полицията, след като е предаден на следствените органи и след това отива в съда.
Нещата стават още по-абсурдни, ако човек си направи труда да прочете протоколите и да види, че нищо, свързано с насилие срещу Ленев, не е отразено. Но и това не е достатъчно за съда. Това е смешно. Не искам да говоря за изтичането на информация от делото в медиите – то беше просто чудовищно! Един вестник публикува показанията на един от обвиняемите – Кичатов - нещо абсолютно неприемливо по време на процеса. Нямам отговор как такава информация е стигнала до медиите, други трябва да отговарят за това. Имаше и други публикувани протоколи от разпити.
- Нека се върнем отново на насилието върху Ленев. Доколкото знам, имаше и дело тук, в България, по повод насилието върху него, срещу полицаите, които са го задържали.
- Имаше, това дело го забавиха от 2008 година до преди една година, и то завърши с оправдателна присъда за служителите, които според Военния съд не са превишили правата си и са употребили сила само в рамките на позволеното от закона.
- Какво е в момента състоянието на делото за убийството на Андрей Луканов?
- То е доникъде.
Води се разследване срещу „неизвестен извършител”
Ние стигнахме до разкриване на убийците на Луканов след 3 години работа - огромна, натоварваща работа. Вървели сме и по друга линия за поръчка на това убийство, накрая видяхме, че те се събират в една точка. Но по него е извършена огромна полицейска работа. Това е уникално дело в историята на България. И ние разкрихме групата, която е организирала и извършила това престъпление. Те отидоха на съд и видяхте какъв е резултатът – оправдателни присъди. И отказ за възстановяване на делото от Върховния съд. Какъвто и да е бил Андрей Луканов, каквито и грешки да е правил, колкото и да беше мразен, той е човек, той е български гражданин. Да не говорим, че е експремиер, един от големите политици на прехода. И като такъв имаше право да получи правосъдие, да бъдат наказани отговорните за смъртта му. Защото с куршуми проблеми не трябва да се решават, не е това начинът. Делото „Луканов” не е дело на Ботьо Ботев или на следователя, то е дело на България. И затова трябваше да има решение и възмездие за извършителите на престъплението срещу един човек, български гражданин и политик.
- Виждам, че у Вас се е натрупало огорчение и дори обида от случилото се...
- В нито един от протоколите нито един от задържаните по това дело не е казал или намекнал, че Ботев го е бил или малтретирал. Няма такова нещо! Затова с риск да се потретя, ще кажа – нека да ме разследват, да потърсят кога и как е бил физически насилван Ленев. Аз съм човекът, който е отговорен, ако нещо такова е имало. Твърдя, че всичко по това дело, включително и използваните СРС-та, е законно. Имало е психология при разпитите - това е майсторството на следствието, умение да използваш натрупаното като знания, за да измъкнеш истината. Но физическо насилие - не! 4 месеца след задържането има протоколи, в които той не само признава участието си в организацията на убийството, но и дава факти, посочва лица, които потвърждават думите му. Питам: как прави това 4 месеца след задържането и така нареченото насилие, защо не отрече веднага всичко казано от него и не съобщи, че е пребиван или измъчван от полицията? Може ли да има оправдателна присъда при толкова доказателства,
освен ако не е дадена политическа поръчка за това?...
Може ли без да е имало насилие да има осъдителна присъда за България и на доказано участвалия в организацията на убийство да се присъжда обезщетение?... За какво, за стегнато поставените белезници?
Едно интервю на Красимир ТОДОРОВ
