Десислав Крумов: Лихварската банда на Рамето ми открадна дома

- Ще ги стрелям, но няма да си дам жилището!

София, България 12 Дек. 2011, 19:20 13215 прочита 0 коментара

Десислав Крумов: Лихварската банда на Рамето ми открадна дома

Десислав Крумов – печатар от Вестникарска група „България”, е поредната жертва на нагла лихварска банда, която е на път да го лиши от жилището му. В дъното на сагата стои предателството на неговия брат Спас Гюров, издирван по наказателно дело, което предстои на 19-и т.м.

Дълговете на Спас стават причина срещу невинния Десислав да застане цяла мафия от цигани-лихвари, услужливи данъчни, нотариус и адвокатка. Животът на Десислав се превръща в ад, в който той живее вече трета година. Историята му е достойна за трилър. Изоставено дете е. До 16-годишен расте по домовете в Хасково и Димитровград. Като повечето такива деца мечтае да разбере има ли близки на грешната земя. Откриват се следи, че родната му майка живее в София. Годината е 1988-а. Денислав се скита по софийските квартали да търси родителката си. Една нощ – в 2 през нощта, отчаян от поредния неуспех да открие точния адрес, се разплаква пред блок с угасващи светлини зад прозорците. Съдбата обаче си знае работата и му праща точния човек – непозната жена излиза да изхвърли боклука. Пита Десислав защо плаче, а той, като същинско дете й разказва историята си. Жената се оказва не коя и да е, а секретарката на тогавашния вътрешен министър Димитър Стоянов. Благодарение на тази жена – Веселина Фурнаджиева, Десислав открива майка си в столичния квартал &bdquo;Люлин”. Първоначално родителката отрича, че й е син. После обаче му разказва историята си. Била омъжена с дете, когато го родила и предпочела да го изостави, за да не развали семейството си. Оказва се, че Десислав има едноутробни брат и сестра. Радва се, че е открил роднини. Това е стимул да започне нов живот. Остава в столицата. Започва да учи в техникума по облекло, живее в дома за деца без родители в Горна баня. Свикнал е по домовете, а утехата му е, че вече е “като другите” – има роднини! Изкарва казармата и започва работа в БНТ като организатор на новините. Може да се каже, че животът му върви в правилната посока и устремно нагоре. Майката умира през 1992-ра. Братът Спас Гюров е уж добронамерен. Именно той става причина през 2000-та Десислав да започне работа в печатницата, където работи и до днес. Първоначално живее в общинско жилище, но през 2002-ра взима кредит от ОББ и си купува собствено жилище – хубав и голям – 75 квадрата апартамент в столичния квартал &bdquo;Света Троица”. Не може да си намери място от радост – за пръв път има собствен дом. Първоначално се налага да не живее в него – пуска го под наем, за да изплаща кредита. През 2006-а се справя и с това – изплаща кредита и ипотеката е заличена. Най-сетне заживява в апартамента си в бл. 299. Междувременно братът Спас му иска услуга – да изтегли кредити, за да го подпомогне материално. Обещава да си плаща вноските на ръка. Наивно Десислав изтегля два кредита, на обща стойност 17 хил. лева, които изплаща сам и до днес. Двамата със Спас заверяват услугата при нотариус Ивайло Николов. Вероятно в суматохата е подписал и не каквото трябва. На фаталната дата 24 април 2008-а са съставени пълномощно и данъчна оценка на жилището. Направено е и бързо вписване за продажба на имота. Тайно от Десислав братът Спас го продава на ромския криминоген Румен Янушев Руменов- Раме. Той е известен не само с имотни измами, но с източване на ДДС, вкарване на стари коли за евтина продажба и незаконна лихварска дейност. Историята шеметно се задвижва в още по-криминална посока. Руменов от своя страна бърза да се отърве от имота и само след месец го продава на българи-лихвари – Паулина и Кирил Иванови от с. Казичене. Те закупуват жилището за 47 295 лева /при пазарна цена между 50 и 60 хил. евро/. По-интересното е обаче друго, че тази цена по документи е само с... 5 лева разлика – “печалба” за продавача – ромът-лихварин Руменов. Впоследствие данъчните служители от ТД “Илинден”, които са издали на Руменов данъчната оценка, са дисциплинарно уволнени, защото нямат право да издават такъв документ на трето лице с препис на нотариалния акт, а не с оригинал. Въпреки това продажбата се приема за факт. Странното е, че Паулина, мъжът й Киро и техният сподвижник – лихварят Георги Стоядинов предявяват претенции към закупения “на сляпо” апартамент едва година и половина по-късно. Първоначално – със заплахи към Денислав от рода: “Ти си сирак, никой няма да се застъпи за тебе! Ще те качим в багажника, ще те закараме на Витоша и никой няма да чуе нищо повече за тебе!”и т.н. В Първо районно управление на МВР съществува преписка по случая. Паулина и Киро се водят безработни, но всъщност живеят доста нашироко – децата им учат в горна баня, те се ползват от услугите на елитен адвокат - Миглена Тютюнджиева. На 16-и май 2009-а. Братът на Десислав - Спас, си взима отпуск от работата, защото определено знае какво предстои да се случи в този ден. На вратата на Десислав почуква частен съдебен изпълнител Иван Чолаков. Паулина е успяла да издейства от съда изпълнителен лист, придружават я мъжът й и лихварят Георги Стоядинов. Въводът обаче се осуетява по процесуални причини – че продавачът не е Десислав, а Румен Руменов-Рамето. Това за малко забавя топката да не изхвърлят Десислав от жилището. Междувременно той е завел десетки жалби в Трето РПУ и Софийска районна прокуратура. В тях разказва за измамата, за телефонните и преки заплахи срещу него, твърди, че никога не е подписвал пълномощно на брат си, но никой не му обръща внимание – от полицията не го викат за разпит. До деня, в който е похитен. През 2009-а го отвличат и го държат упоен в мазе в продължение на 4 дни. Мятат му качулка на главата и го натикват в някаква кола. И до днес Десислав помни само, че похитителите му наричали някого &bdquo;шефче” и че го карали да пие мастика с &bdquo;нещо”, от което главата му забучала като тъпан. В това състояние може и да подписал документ в своя вреда. Накрая го изхвърлят на шосето на магистрала &bdquo;Хемус”, близо до Долни Богров. Дрехите, с които е бил, по настояване на адвоката му, са дадени на експертиза, направен му е и медицински преглед. Полицаи го разпитват в продължение на 3 часа, като проявяват недоверчивост – дали сам не е инсценирал отвличането си, за да предизвика публичност и да привлече вниманието на властите към себе си. Спас Гюров и до ден-днешен е в безизвестност. Изчезва и Румен Руменов. Според някои избягал в чужбина. Спас пък го виждали в района на ул. “Любен Каравелов”, където на номер 40 живеела втората жена на баща му. На този етап Десислав е загубил гражданското дело №5980 на СГС за обявяване на нищожност на всички договори и сделки по имота. Обжалва по това дело и се готви за 19-и т.м., за когато е насрочено наказателното дело за измама срещу Спас. Надява се наказателното дело да улесни гражданското, но вече е изгубил доверие и в правосъдието. Десислав Крумов: Съдията присъди в полза на мошениците - След като бях толкова жестоко измамен и продължавам до ден-днешен да изплащам кредита на брат си, няма да оставя така нещата. Ако съдът не отсъди справедливо, съм готов за мъст – ако трябва, ще ги стрелям тези мошеници. Има неща, които са повече от ясни: в един и същи ден са направени и пълномощното, и данъчните оценки и първата продажба. Скоростно се прави втората. При един и същ нотариус се изготвят всички неверни документи. Издават се преписи от нотариалния акт на името на Румен Руменов, който никога не е бил упълномощаван. Брат ми изчезва, мен ме отвличат. Наказват данъчните за нарушение, а съдията по гражданското дело не пожела да отложи делото до решението на наказателното дело и на всичкото отгоре присъди делото в полза на мошениците. За мен е повече от ясно, че между брат ми, първите и вторите купувачи има заговор. Той се направи на жертва пред мен – каза ми, че искали да го трепят заради дългове. Повече от очевадно е, че това е измама. За това говори и самата сума, за която е продадено жилището ми. Тя не съответства на пазарната цена. - Апартаментът може да се продаде за 50-60 хиляди евро. Ще искам отворен процес на наказателното, за да има публичност. Тези хора имат криминални досиета и няма защо съдът да си затваря очите, че не знае кои са. Т.нар. ми брат, заради когото всъщност майка ми ме изоставя в дом – да не си разваля семейството и той да расте при родители, е пълен боклук. Нека Бог да го съди! Еми МАРИЯНСКА