109 жалби срещу условията в българските арести е внесла за 7 месеца в Министерството на правосъдието подсъдимата за корупция Десислава Иванчева, бивш кмет на столичния район (община) „Младост“, научи БЛИЦ.

От една страна този факт е обясним, като се има предвид поведението й от деня на нейното задържане - непрестанно и агресивно недоволство от полицаи, прокурори и съдебни охранители, от ограниченото ѝ право да се среща с журналисти, да бъде лекувана, да зачене инвитро, от условията в арестантското помещение, от юфката и краставиците, от белезниците, от недостатъчното време да подготвя защитата си...

От друга страна, същият този факт е направо циничен, като се има предвид, че Иванчева сигурно ще се окаже най-привилигированият задържан под стража обвиняем и подсъдим в най-новата история на България.

На кой друг обвинен за тежко умишлено престъпление, още на третия ден след задържането му (преди началото на съдебното заседание по мярката за неотклонение, а и преди други заседания) съдът е предоставил възможност да дава изявления пред журналисти и да отговаря на въпросите им? На кой друг
задържан под стража е било разрешавано пространно интервю пред национална телевизия в най-гледано предаване?

Две трети от медийните си изяви Иванчева посвети на „адските“ условия в ареста. Другата трета – на полицаите, извършили огледа и събирането на доказателства при задържането й, както и на съдебните охранители, които не й давали да държи вещи, забранени в арестантски помещения, и я довеждали с
белезници в съдебните зали и в болнични заведения за прегледи и лечение. Че веднъж и на краката й сложили верига.

Е как охранителите да водят обвинен в престъпление, за което се предвижда наказание до 30 години затвор? Прегърната през рамото? Колкото и потресаващо да изглежда жена с белезници, такива са правилата, а
охранителите са длъжни да спазват. Нима госпожа Банева не бе доведена с белезници пред френския съд, който преди дни в няколкоминутно заседание разреши екстрадирането й в България, заедно със съпруга й?
Непрестанните жалби на Иванчева й донесоха сериозен бонус. Днес тя не прекарва дните си в затворническа килия (както изисква НПК), а в следствения арест в София.

С влизането на делото в съдебна фаза, тя, както всяка друга предадена на съд жена, бе преместена в Сливенския (женски) затвор, заедно с бившата й заместничка Биляна Петрова. По тяхно искане и
от хуманни съображения съдът направи поредно изключение от обичайната практика - постанови да бъдат върнати в следствения арест, за да имат повече време за запознаване с материали по делото, по-достъпен контакт с адвокатите си и време за подготвяне на защитата си. Колко други жени, предадени на съд, са получавали подобен бонус?

Едва ли има друг обвиняем като Иванчева, на когото да е предоставяно толкова време за запознаване с материали по делото, колкото е той е поискал. Става дума не за часове, а за дни преди началото на всяко съдебно заседание. Да не говорим, че почти няма и заседание, което да не е започвало с един или повече часа закъснение - съдът винаги е проявявал толерантност и е давал на Иванчева време да се съветва с адвокатите си и да чете протоколи, за които твърди, че не е виждала.

След поредицата откази на съда мярката за неотклонение на Иванчева да бъде изменена в по-лека докато не бъдат разпитани свидетелите по делото (на чиито показания иначе би могла да повлияе), задържането й под стажа се превърна в болезнен лайтмотив. Това е форма на изтърпяване на наказание, отвлечена съм, осъдена съм, повтаря Иванчева. Какво да каже Камен Балбузанов (с прякор Куката), който за по-леки престъпления от нейните е в ареста от близо 2 години?

Очевидно Иванчева отказва да приеме, че арестът не е къща за гости, а изолатор, в който се въдворява за определен период от време и по конкретни описани в закона причини – нуждите на разследването, тежестта на престъплението, опасността от извършване на друго престъпление и т.н. Установеният в ареста ред е еднакъв за всички, а условията там са дори  по-сурови, отколкото в затвора. Но зависят и от самите обитатели. Тъжно е, ако са истина думите на охранители в следствения арест, че ВИП-арестантките Иванчева и Петрова умишлено не поддържат чистота и ред в помещението си, за да имат основание да се жалват.

Позата на жертва и мъченица на българската съдебна система, която Иванчева заема и поддържа вече 7 месеца, неусетно й създаде ореола на своеобразна галеничка на правосъдието. Сякаш – за да не вдига много шум. Истината е друга - жалбите й от всичко и от всеки са единствената й форма на защита, отклоняваща незабележимо вниманието на обществото от същественото. До момента Иванчева упорито избягва да коментира събраните от прокурорите и разследващите полицаи доказателства срещу нея и съучастниците й.