Герой от “Фермата” гони бандити под дъжд от куршуми
Бившият полицай помага за разкриването на жестока банда
Свидетелят е бивш полицай, участвал е в риалити шоуто “Фермата”, пише „24 часа”. Стигна финала и макар да не спечели, трогна хората със своята отдаденост на болния си 13-годишен син.
Димитър Господинов разпознава Лалчев по очите, но и по овала на лицето и телосложението. Показанията му са решаващи по делото за грабежа в Софийския градски съд. Очакваше се на 2 юни след разпити на свидетели и експерти то да приключи, но бе отложено за 7-и път заради нови искания на адвокатите.
Лалчев и аверът му Емир Мустафовски бяха доведени от софийския затвор в Съдебната палата вързани един за друг с белезници. С тях пред съда застана и Милен Ангелов, който е на свобода без мярка за неотклонение.
Георги, на 25 г., и Емир, на 23 г., се познават от деца, родени са на една дата - 21 януари. Живеят през един блок в жк “Толстой”. С Милен се знаят от 6-7 г.
На 11 февруари 2015 г. тримата се събират в апартамент в бл. 38. Според обвинението тогава Милен научава, че другите планират да ограбят магазин за алкохол и цигари. Нужен им е обаче съгледвач, който да дебне за появата на полицаи и да кара кола.
Георги взема валтера, калибър 9x19, и два пълнителя, а Емир - пневматичен пистолет със сачми. Качват се на “Форд Фиеста”. Милен спира до бл. 185 на ул. “Димитър Списаревски” в “Дружба”. Половин час след полунощ Георги и Емир се насочват към магазина на бул. “Кръстьо Пастухов”, на метри от блок 50.
и влизат. Единият насочва своя към 50-годишната продавачка Иванка Давидова и ѝ нарежда: “Дай оборота.” Другият се пресяга и дърпа чекмеджето, като избутва всичко от рафта. Двамата побягват с черна метална кутия от касата със 750 лв. в нея. Георги вдига маската над очите си, за да вижда и диша по-добре. С Емир отиват към форда, в който ги чака Милен. В това време Господинов излиза да разходи кокера си, и ги вижда да бягат. Тръгва след тях.
“Идваха от ул. “Кръстьо Пастухов”. Единият беше с маска, а вторият я бе нахлупил като шапка. Беше вдигната над очите му, лицето беше открито. Висок 160-165 см, слаб, с черно яке със зелени кантове и светлосини дънки. Държеше метална кутия. 12 г. съм бил полицай, като ги видях, ми стана ясно какви са. Без оръжие нямаше как да викам, за да ги стресна, защото държаха пистолети. Реших възможно най-тихо да стигна единия и физически да го спра. Не биваше да ме чуят, трябваше да ги изненадам”, разказва Господинов.
Когато почти ги настига, мъжът с вдигнатата маска се обръща и го вижда. Стреля, но не уцелва. Стреля пак, но Господинов се прикрива зад кола.
“Куршумът мина покрай мене, просто късмет”, казва той. Другият маскиран е на 20-30 м. Бившият полицай извиква: “Спрете, хвърлете оръжието!” Но ония
тичат като на европейско.
Между блок 58 и 59 единият изпуска касата и по асфалта се разпиляват монети.
От джиесема си Господинов звъни на тел. 112. Оттам го свързват с дежурен полицай. “Познавам отлично района. Последната година от службата ми в МВР прекарах в него, а и тук живея. Много бързо можех да упътя патрулите, които познавам, защото съм работил в 8-о районно. Насочвах екипите откъде да минат, за да затворим бегълците”, казва Господинов. Докато тича, Лалчев зарежда оръжието си и стреля пак от 4-5 м. Този път със скок бившият полицай се прикрива зад паркиран “Опел Зафира”. По-късно по него е открита дупка от куршум, а наблизо има 4 гилзи. При падането Господинов удря силно таза си в бордюра, но се притаява. Стрелецът се оглежда с насочен пистолет за преследвача си. На уличното осветление лицето му се вижда добре и Господинов го запомня. После пак следва бегълците, но им дава преднина от 40-50 м.
“Познавам оръжията. Разбрах, че е бойно, а не газово. Прецених, че не трябва да съм в близък контакт с грабителите. При гонитбата има адреналин, умора, напрежение. Човек трябва да е изключителен стрелец или да има страхотен късмет, за да уцели някого от 40 м”, обяснява Господинов. Бандитите завиват зад мебелния магазин и се скриват в шахта близо до спирка. “Не можех да отида при оградата, можеше да ме чакат там. По никакъв начин не бях обезопасен, бях без оръжие и наистина беше опасно”, казва Господинов. Появявят се обаче полицаи. По време на гонката в квартала има акция срещу кражбитена коли.
Патрулките завардват всички изходи на “Дружба”. Сред полицаите е и 44-годишният Евлоги Парашкевов, разузнавач от сектор “Противодействие на криминалната престъпност” към 8-о РУ. Той получава сигнал по радиостанцията за грабежа, когато е на 1 км от мястото. До мебелния магазин засича Милен.
“Забелязах мъж със светли дънки и черно яке, говореше по мобилния, имаше съмнително поведение. Представих се и му поисках документите. Попитах какво прави тук. Каза, че е от провинцията, но живее в кв. “Дървеница” и се разхожда. Попитах го с кого говори по телефона, а той отговори, че не е важно”, разказва Парашкевов. Милен изглеждал напрегнат. Обяснил, че е паркирал колата си на бензиностанция.
Видът му бил сходен с описанието на издирваните. Парешкевов и колегите му решават, че 31-годишният мъж може да има връзка с грабежа, и го водят в участъка. След 5-часови разговори с полицаи, които не са протоколирани като разпити, Милен обяснява, че бил нает за шофьор от Георги и Емир. Казва само малките им имена, но полицаите намират телефон и лична карта, оставени в колата, разказа пред съда Парашкевов. Милен признава и че двамата му казали за грабежа и му предложили да ги вози. Видял ги да тичат и чакал да се върнат. Когато идва адвокат, престава да говори.
Георги и Емир са задържани в “Толстой” сутринта. Емир пише обяснение за решението да ограбят павилиона. Георги мълчи. “Не желая да давам обяснения”, написва той с разкривен почерк на 12 февруари.
При огледите като доказателства са иззети гилзи, парче пластмаса, монети, дистанционно и секретен ключ. Господинов описва стрелеца: “Имаше нормални черти, издължено лице и сравнитено големи изпъкнали очи, които запомних добре. Мога да го разпозная.”
Сега пред “24 часа” обяснява: “Когато някой стреля към теб от 4-5 метра лице в лице, физиономията остава завинаги запечатана в съзнанието ти. По принцип съм физиономист. Ако видя някого, го запомням, а ако го видя, когато стреля по мен, не го забравям никога.”
Лалчев е обвинен в опит за убийство на Господинов и за грабеж. Емир - като съучастник в грабежа, а Милен - като помагач. И тримата са осъждани. Делото е внесено в съда и първото заседание е насрочено от съдията Антон Урумов на 6 ноември 2015 г. После заседанията се отлагат заради смяна на адвокати или неявили се свидетели. Защитниците искат процес по съкратена процедура, при която се привикват само избрани свидетели и експерти. Затова и Господинов не е разпитан в съда, макар да се явява няколко пъти. Подсъдимите не дават обяснения.
“Беседите с полицаите не могат да служат като доказателство в наказателния процес”, казва един от защитниците. На последното заседание адвокат Капка Гергинова иска на 17 юли да се предоставят записи от местопроизшествието. За валтера и друг пистолет, открити в жилището на един от задържаните, е образувана друга преписка в районната прокуратура. Обвинителен акт още няма.
При гонката бегълците пресекли булеварда и се шмугнали зад оградата на този магазин. Малко по-късно Милен е спипан на паркинга. Там е намерена и част от металната кутия с парите.
Грабежи, кражби и телесна повреда могат да се видят в досиетата на подсъдимите за обира в “Дружба”. Според документите Георги е осъждан веднъж, Емир - 3, а Милен - 4 пъти. За маститите юристи престъпленията са дребни, но за пропищели от бандити хора - не.
Емир например отнася 3 г. условно за грабеж, придружен със средна телесна повреда на жена.
На 23 март 2011 г. към 22 ч в блок 272 в жк “Надежда” Емир и негови авери задигат злато. Нанасят удари с юмруци в лицето на Елена Иванова. Тя е със синини и избит зъб. Съдът признава Емир за виновен, че в съучастие е отнел 50-грамов златен синджир, 14 карата, на стойност 2000 лв., златен пръстен, 9-грамова златна гривна, дамска чанта от екокожа, портмоне и телефон “Нокия”. Присъдата му влиза в сила на 7 март 2012 г.
Милен получава 3 г. условно за кражба в Белене на казан за варене на ракия и пръскачка. Срещу него е водено и дело в Свищов за кражба на спойлери, ключове, бензин и сиди плейър. По другите дела е осъден за кражби. Наказан е с пробация и полага безвъзмезден труд в полза на обществото.
“Подгони ни някакъв човек. Тичахме до спирката на автобус 604 и оттам си хванахме такси. Отидохме към “Кауфланд”. Прекачихме се в такси за “Надежда” и се прибрахме в “Толстой”. Сутринта в 6 ч полицаите ни звъняха, но ние не им отворихме. Към 7,30 ч решихме да се предадем”, пише Емир в обяснение след ареста.
Полицаи пък казват, че решили да отворят вратата след 2-часово чакане - били сигурни, че издирваните са в апартамента. “В магазина не говорих нищо. Имаше насочен пистолет срещу продавачката. Тя ме сбута и Жоро ѝ каза да не мърда и застана в ъгъла. Взех касата и Жоро ми я дръпна от ръцете. Побягнахме между блоковете”, пише в обяснението.
През април защитата подава молба да пуснат Емир на свобода, тъй като бил бит зад решетките. “Извършено е “физическо насилие и то е с доста сериозни последици”, казва в съда адвокат Любка Здравкова. Емир бил откаран в “Пирогов”, после в затворническата болница.
“Ударите са предимно по главата. Вие му се свят и не се чувства добре. Моля да го пуснете под домашен арест, тъй като може да получи по-добри грижи от близките си и да предприеме лечение с разрешение на прокуратурата”, добавя Здравкова. Съдът отказва. Пред “24 часа” адвокатката заяви, че с клиента ѝ решили да не подават жалба за насилието. “Емир не е разпознат. Съди се, че е съучастник в грабежа, защото е открит в апартамента на Лалчев. Нищо друго не го свързва с деянието”, каза Здравкова. Няма доказателства срещу Милен, след повдигане на обвинението той не е давал обяснения”, коментира адвокат Живка Дончева.
Последвайте ни
0 Коментара: