Бит и хвърлен в несвяст е бил кметът на димитровградското село Добрич – Марин Маринов, пише "Известник". Инцидентът станал в петък надвечер в близост до манастира „Успение Богородично”, където по това време синът му давал курбан.
Ето и разказа на кмета от първо лице:<br /> <br /> Надвечер, както си бяхме на масата, гледам, един тежкотоварен камион се задава отгоре. Запалих джипа, дойдох тук, спрях го, обясних на момчето, че не бива сега да минават тежкотоварни автомобили, защото водата много беше подровила пътя. Мине ли такъв камион, ще го разтури. Момчето ме разбра, завъртя и, вече по новия път, си отива на мястото, където трябва. След, няма и половин час, гледам още един камион се задава, пак дойдох и установих, че е на арендатора Тони Николов. Антон се казва и водачът на автомобила. Казах му, че не е хубаво да минава по този път, докато не сме го оправили, ще пропадне асфалтът. Нищо не ми каза той, вдигна телефона, обади се и, след не дълго време, пристига Тони, агресивно: Кой си ти, бе, кой си ти, да ми спираш камиона!? Отговарям: Аз съм кметът на селото. Не ме интересува кой си&hellip; И почна да посяга. Аз се дърпам. Успя да ме закачи тук /лявата част на челюстта &ndash; б. а./, леко надуто беше. Обаче съм се завъртял и тук /лявата част на главата, над ухото/ ме е ударил с нещо, не знам с какво. Докато трае разправията, усещам един тъп удар в главата, падам и нищо не помня вече оттам-нататък.<br /> <br /> &hellip;Значи, зад мен беше шофьорът му. И, как за го кажа, в пълното право съм си, да се съмнявам, защото нямаше други. Кой може да ме удари отзад? Мисля, че е той. Когато се събудих, отворих очи &ndash; линейката &ndash; тука, полицията &ndash; тука, Митьо Димитров /главният изпълнителен директор на &bdquo;Неохим&rdquo;, който имал имот наблизо &ndash; б. а./ &ndash; тука. Събрани един куп народ&hellip; Взеха ме, отидохме в болницата, предложиха ми да остана там, аз не останах, подписах каквото трябва, защото процедурите мога да ги правя и вкъщи. До 3 часа ми текоха системите и т. н.<br /> <br /> &hellip;Не знам кой е извикал линейката. От слуховете разбирам, че е бил г-н Димитров. А, и Иво Димов /кметът на общината/ беше тук. Обажда му се Ангел Дулев, началникът на РУП &ndash; Димитровград, а на него му се обадил Стефан Димитров. Дулев се обажда на кмета на общината, кметът на общината веднага реагира, идва тук, и казах преди малко, като отворих очи, видях тези хора. &hellip;Откраднали са ми и ключовете на джипа, сега съм с резервните. Извикан е паякът /автомобилът за репатриране/, за което благодаря. С паяка е придвижена колата до моя дом.<br /> <br /> &hellip;Ризата ми беше цялата в кръв. В болницата хората видяха. Но, пропуснах още нещо да кажа: Колегата, който беше с мен /Жельо Петков/, беше ударен по същия начин. И двамата лежахме в безсъзнание тук. И двамата! Той, защото се обърнал към това, агресивното момче: Каква е тази агресивност, казал, младо момче си, може ли такива работи!? О-о-п&hellip; Тук, хванал го е, пак, предполагам, шофьорът, хванал му е ръцете, това го казва Жельо, може той да го потвърди. Хваща му ръцете, оня го удря и му къса устната. Същият удар получава и той &ndash; отзад. Падаме, и двамата после &ndash; в болницата. Показания полицаите са взели от всички, аз бях последен, който дадох.<br /> <br /> Следващия ден, кметът, по думите му, отишъл в дома на шофьора Тони и попитал: Защо ме удари? Защо ни удари и двамата? Отговорът бил: Не съм, чичо Марине, аз ви разтървах.<br /> <br /> Нямаше друг наоколо. Нямаше други хора. Нямаше друг кой! Зад мен беше шофьорчето, категоричен е Маринов. Твърди, че, грижейки се за инфраструктурата, е изпълнявал кметските си задължения. А нападението е над длъжностно лице.<br /> <br /> Не знам каква е тази смелост да посягат на длъжностно лице!? Не знам откъде идва!? Винаги съм се движил по закона и по закон ще търся правата си. Утре, /б. а. днес/ отивам при съдебния лекар д-р Еленски. Ще съдя побойниците докрай, решен е кметът на Добрич.<br /> <br /> Визираните в разказа Тони и Антон, потърсени за коментар в домовете им, не бяха открити. <br /> <br /> В петък линейка на Центъра за спешна медицинска помощ &ndash; Хасково, чийто филиал е димитровградския, не е ходила в Добрич и не е обслужвала човек с такова име. Нямаме регистрирано обаждане от селото, обясни директорът, Петя Димитрова.<br /> <br /> Медицинска кола не е пътувала и от болницата. Но случай, на оказана помощ, както го описва Маринов, има. Докаран е от полицията, заяви управителят на МБАЛ &bdquo;Св. Екатерина&rdquo; д-р Матей Матеев.<br /> <br /> От ОДП &ndash; Хасково коментарът е, че патрулка наистина е ходила в селото, след обаждане до началника на Районното управление на полицията. Образувана е преписка. Жалба обаче, до обед в понеделник, не е подадена. /БЛИЦ<br />