Кървав екшън край Пловдив

Ирини Зикидис, Фейсбук: Улисана в съпружески трепети и обзавеждане на нова къща, едва сега разбирам, че Роджър Уотърс е внесъл жесток смут сред 2,96% от българите. Изслушах речта му и разбрах какво е възпалило хемороидите на розовия комсомол: “Вие война ли искате с Русия?” “Забравихте ли онези 20 милиона руски момчета, които дадоха живота си, но победиха Втората световна война?” “Антируската пропаганда на запад е ужасяваща.” Ауч, какви ужасни сквернословия. Откъде да знае, клетият музикант, че борбата с комунизма и Русия храни немалко носители на експертиза у нас, и всеки от тях е готов да воюва с Русия до последния жив българин. Гергана Пирозова го е казала добре: “Най-после и аз да се огледам в темата - "Роджър Уотърс путинист". Ми, готино е, че от обезличената десница взеха да ни обясняват, че няма какво толкова да му слушаме политиките на Уотърс, щото си е прост музикант... Готино е, че Кръпката, виден политически бард от зората на СДС, ни обяснява кой е Роджър Уотърс. Готино е, че Кьосев ни въвежда какъв левичар, всъщност, неориентиран е Роджър Уотърс. Готино е лоената топка Минчев да ни пояснява от своя грамадански пиедестал, че той Уотърс си е безвреден по принцип и кой ли му обръща внимание, ама явно Уотърс не е разбрал тук колко точно да е безвреден и се е оплескал страшно, но добре, че е синилен и безвреден. На концерта с "Оставката за Орешарски" преди години, когато възбуденият от предполагаемото влизане във властта десен комсомол го боготвореше, Уотърс беше великан, сега като в Прокрустовото ложе го скъсиха до джужде, защото ги попита директно "Ама Вие война ли искате с Русия наистина???". Интересното е, че и тримата по-горе посочени твърдят, че той е зле информиран. Обратното е - информирал се е точно този път какво да ви каже, защото вероятно е разбрал, че е ползван предизборно предишния път. Иначе имам особено мнение за политическата песен като цяло, но това е друга тема. Обаче Кръпката е много сладък - продължава да го играе революционер, точно както започна "революционната" му кариера, много след 10 ноември, когато вече беше не просто безопасно, а излишно, пък после дисидент бил, нищо, че дрънколеше на барабани на всички естрададжийки по соца и искаше да е гъзар, а не революционер, но колко му е колективната памет да се заличи като 30 години разказваш друго за себе си... Чуден сладур! Не, че останалите не правят същото, защото какво друго алиби освен антикомунизма могат да имат, за да присъстват в политическия ландшафт. Защото без тази гротескна квази-революционна маска те са ниКой, те са безличните маршируващи от Стената - същите онези подпирачи на статуквото, на системата, даже по-опасни, те са онези, които се катерят по гърбовете на останалите...”