Часове след поредния нагъл обир в дома й, Мира Добрева буквално изля душата си в коментар във Фейсбук. Тя призна, че детето й е в шок от случилото се и разкри, че това е петият път, в който крадци влизат в къщата й.

Ето какво пише водещата в изключително емоционалната си изповед:

"- Това е последният път, в който ни обират, мами. Обещавам!
- Ти така каза и вчера.

Детето ме гледа с поглед, пронизан от страх и недоумение. Обират ни вече за пети път, в два от които той е свидетел на унизителното усещане. Някой се е докосвал до миналото ти, пипал е сътвореното от теб, дишал е от въздуха ти, пристъпвал е като пършиво коте досами леглото ти и е отмъквал скъпоценните за теб неща. Детето, и не само, е смутено. Снощи, преди лягане, пак говорихме за крадците. Защо го правят. Може ли пак да ни се случи, откъде биха влязли. Обещах му, че няма да се случи отново. Че ще пусна алармата. Така и направих. Просто отворих прозореца. Лято е, топло е... 

Днес се чувствам виновна.
Не знам какво да му кажа, наистина. Още не сме се справили с травмата от последния взлом. Често, връщайки се заедно от някъде, отключвайки вратата, ме пита: “Мамо, днес дали ще са идвали крадци?” 

Не искам да обвинявам държавата, полицията, хората. Сигурна съм, че навсякъде по света стават такива нашествия, които освен материалните, нанасят и много емоционални щети. Но за ПЕТИ път да те оберат... все трябва да има виновен. И това не сме ние, които работим по 15 часа на ден, устремени в желанието да подобрим нашето битие и да осигурим хубаво бъдеще на децата си - именно в България. 

Имаме СОТ, денонощна охрана и видеонаблюдение. Никога не съм искала това. Животът под наблюдение ме смущава. Но всеки път, след всяка кражба, ние се принуждаваме да слагаме още една решетка, надявайки се тя да стане поне някаква пречка. Така, решетка след решетка, се залостваме в собствените си домове. Затворници ставаме ние, оковавайки съдбите си в страхове, подозрителност и недоверие. Лошото е, че закривайки гледките от прозорците с решетки , не скриваме възможността да нахлуят отново. Обрамчването поставя нас в кутийките на страхливото съществуване, а тези хиени, вечно гладни за чуждото, закон не ги лови. 

Докога?"