Недялко Димитров-Момата, който почина от инфаркт в Стара Загора в сряда сутринта, е ключов свидетел по мегаделото „Гранити“, пише Флагман.
Момата е сочен за килър на фактическите убийци на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов – Манол Хаджиев-Индианеца и Златко Калайджиев. Според прокуратурата Недялко Момата е нает от Стоян Петров, който е искал да заличи всички следи, свързващи го с ликвидирането на предприемача Стоян Стоянов, който до 2008 година бе един от най-крупните строители в региона.

Разследващите „измъкнаха“ признанията на Момата през 2009 година, когато лежеше в Старозагорския затвор с доживотна присъда. Това бе основният аргумент на защитата по мегаделото Гранити, по което обвиняеми са Нено Стоянов, Стоян Петров, Стоян Колев, Галин Костов и Станислав Михайлов. Според адвокатите на защитата Момата е натопил групата, за да излежи по-спокойно последните си дни.

Недялко Димитров-Момата два пъти бе воден в Бургаската съдебна палата при извънредни мерки за сигурност. След като се изправи очи в очи със Стоян Петров, той обаче променяше показанията си.

"Не съм убивал никого. Казах го, защото исках да направя мръсно на Стоян Петров. Познавам го. Голям боклук е!", простовато обясни тогава Недялко Момата. По думите му със Стоян Петров се запознали преди доста години от общи приятели. Скарали се за момиче - проститутка, която работила в заведение на Стоян Петров.

В съдебна зала Недялко твърдеше, че след като осъден, полицаите отишли при него и той намерил удобен момент, за да натопи Петров. Разследващите му казвали какво да говори и той го правил. Обяснили му, че искали да притиснат Петров да свидетелства, защото "някой трябвало да влезе в затвора". През 2012 година Момата бе категоричен: Полицаите продължавали да го „ухажват“.  "От една седмица съм в бургаския затвор. Всеки ден ми носят цигари", каза тогава той. На въпрос: Кой му носи цигари ?", той отговори: "Има камери, може да се види. Това са същите хора, които ми казват какво да говоря", допълни Момата.

Именно противоречивите му показания объркаха делото, което стана нарицателно за бавно правосъдие. Процесът 7 година се влачи в бургаския съд и по всичко изглежда няма да приключи скоро.