Една от жените, станали свидетели на жестокото престъпление на автобусната спирка в бургаския ж. „Изгрев”, разказа ужасяващи подробности за нападението над 72-годишната Виолета, която е ритана зверски от 26-годишния Живко.
Ето какво разказа тя, цитирана от Флагман.бг:

Когато отидох на спирката, този мъж беше седнал на пейката. След малко дойде една жена. Тя седна на седалките, перпендикулярни на тези, на които беше агресивният мъж. Изведнъж, без никакъв повод, той почна да й крещи да изчезне оттам и я наплю. Тя стана и се премести на друга седалка с гръб към него, за да го предизвика още повече. Аз първоначално си помислих, че й е внук и сигурно не му е дала пари, затова той е настроен срещу баба си.

В това време пристига автобусът. Всички стават и тръгват към рейса, той също се изправи и й хакна един крак в тазобедрената става. Тя така се строполи на земята, че все едно беше счупена на половина. Жените, които й се притекохме на помощ, не успяхме да я вдигнем дори. Той се обърна, върна се няколко пъти, а последния път с огромен камък. Всички си помислихме, че ще ни нападне с павето. Една от жените извика някой да се обади на тел. 112. Аз в този момент вече бях в автобуса и набрах спешния телефон. Имаше един мъж на спирката, той също се качи в моя рейс и ми вика: „Защо се качихте, госпожо, защо не се обадихте на 112?”. Показах му телефона, за да види, че в момента го набирам, треперейки.

От хуманна гледна точка реших да сляза на следващата спирка и да се върна, за да помогна на пострадалата. Казах си, че ще го намеря този мъж, защото го запомних. Обиколих блок 61 в жк „Изгрев”, който е в близост до спирката. Обаче не го намерих и се върнах на спирката, жената още лежеше на земята и в този момент пристигна и полиция. Аз самата пожелах да съдействам на органите на реда, защото съм с висока гражданска активност. Тогава дойде и линейката, пристигнаха и дъщеря й, и зетят. И на тях им дадох номера си и ги уверих, че ако имат нужда от свидетел, аз ще им съдействам.

Автобусът, в който нападателят се е качил, е бил 11-ката. Аз помогнах на полицаите за залавянето му. Докато разговаряхме с униформените, показах им телефонните си разговори – в колко часа съм се обадила на тел. 112, т.е. в толкова часа е дошъл автобусът на спирката, а една минута след него е дошла 11-ката. Те се обадиха на някой по телефона и са го задържали още в рейса.

На следващия ден ме извикаха в Пето РУП-Бургас за разпознаване. Показаха ми няколко мъже, но той беше с черно яке. Накараха го да се обърне и веднага го разпознах, физиономията му още ми е в главата.

Много болно ми стана за пострадалата, не ми е близка, не я познавам, но на нейно място можех да бъда и аз. Ще я посетя в болницата. Разбрах, че е получила фрактура от начина, по който лежеше. С тези счупвания тя дълго време ще е на легло, възстановяването ще бъде много трудно и дано да няма тежки последствия.