На 21 ноември 1996 г. точно в 4.17 ч. на варненската ул. “Ангел Кънчев” 22 озбухва взрив. Адската машина с близо 800 гр. тротилов еквивалент е поставена на покрива на асаньора и е предназначена за “страшилището” на Варна Йордан Марков, пише "Труд".

По това време босът на групировката СИК в морската столица е всевластен господар не само в града, но и цялата Варненска област. Той е в развод и във фаталната нощ изпраща новата си приятелка до наетата за нея квартира. 19-годишната търновка

Весела Попова по чудо остава жива,

защото Марков я е прегърнал и всъщност прикрил с тялото си. Взривът, който избухва между 1-ия и 2-ия етаж обаче отнася половината му глава и тежко ранява телохранителя му – грузинеца Манук Дениладзе, който умира в болница часове по-късно. Весела се разминава с повърхностни рани и счупена ръка, но изпада в шок.

В този блок преди 23 г. беше взривен Данчо Марков.

Според криминалисти килърите избират този нетрадиционен начин за убийство заради сериозните бодигардове на Марков. Те са грузинци, охранявали съвсем доскоро бившият външен министър на СССР и президентът на новата република Едуард Шевернадзе.

Научени са да проверяват всяка педя на местата, които посещава босът им. Нощта на взрива не прави изключение – охраната се качва пеша до 6-ия етаж, където живее Весела, за да провери няма ли засада, след това слиза с асансьора.

Това обаче е безсмислено. Най-вероятно убиецът има видимост към асансьора на партера и задейства бомбата от дистанция, когато вътре са Данчо Марков, приятелката му и бодигардът.

Кой е варненецът, от когото целият град трепери? Външно Марков не прилича на мутра – дребен, без задължителните за 90-те години златни ланци. Бивш състезател по кикбокс, брат на Марко Марков – основател на кикбокса у нас и световен шампион.

Марко обявява награда от 10 млн. тогавашни лева за този, който помогне да се стигне до убиеца на Данчо, който обаче не е разкрит и до днес.

Сикаджията има много врагове. Няма дейност във Варна по онова време, която да не се държи от групировката – като се почне от продажбата на цветя, хазарта и проститутките и се стигне до сериозния бизнес.

Марков не дава въздух на нито една друга структура и започва се смята за всесилен. От огромните печалби той отделя мръсни пари за политически партии, отделни висши полицаи и магистрати.

Сикаджията знае обаче, че е под заплаха

и взема сериозни мерки за сигурност. От колата до заведенията около него плътно вървят верните му грузинци, а човек може да влезе в офиса му единствено след щателен личен обиск на входа.

Ситуацията е удобна за МВР- Марков държи в страх престъпните групировки, в морската столица всичко е под негов контрол и хаосът, характерен за всички по-големи градове през 90-те, във Варна липсва.

Йордан Марков има 4 фирми, като най-печелившата е “Робул” ООД, която създава ро-ро линията Варна-Поти, в която участие има и грузинецът Нодар Тукашвили. Едновременно с нея се появява и “ИРАО” ООД, в която участват бившият директор на военния завод “Черно море” Момчил Вълков и грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе.

Пряко свързан с двете фирми е бившият представител на съветското МВР в България по времето на соца Владимир Илич Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му.

Според тях убийството е свързано с изчезването в България на четирима грузински младежи. В Грузия са задържани двама мафиоти, които в показанията си споменават контактите си през март 1995 г. с фирма ИРАО и Йордан Марков. Те твърдят, че са били свидетели как сикаджията и техни сънародници

застрелват четиримата млади мъже,

натоварват ги на катер, закачат по телата им тежести, излизат на около 10 километра в морето и ги изхвърлят. Телата така и не са намерени, но по искане на грузинското МВР Данчо Марков е разпитан и отрича информацията. Дали той е бил замесен в смъртта на изчезналите грузинци, ще остане тайна, но е възможно убийството му да е поръчано и изпълнено за отмъщение от грузинската мафия.

Втора, също много възможна версия, е свързана със спонсорството на политици от висок ранг. За никого във Варна не е тайна, че Марков дава пари на по-първи хора, но и надлежно документира кой колко получава, което го прави изключително опасен за корумпираните.

По-малко вероятни хипотези са свързани с мачкането на конкуренти и престъпната му дейност. Данчо Марков ръководи бригадите на автоапаши в морската столица, които по това време започват да връщат коли срещу откуп.

Има големи апетити да превземе целия бизнес с публични домове в града и по курортите, където имат “обекти” от групировката ВИС-2. Той е в обтегнати отношения с застрахователната и охранителна фирма на бившите барети “Аполо и Болкан”.

Освен това върти търговия със захар, жито, петрол, алкохол. Фирмата му “Бумеранг” ООД експлоатира няколко увеселителни заведения в курорта Златни пясъци и Варна.Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден.

 

След смъртта на боса

Атентатът слага точка на СИК във Варна

Погребението на сикаджийския бос се превърна и в прощаване с групировката във Варна.

Със смъртта на Йордан Марков СИК във Варна се срива. Въпреки, че е негласен бос на групировката, той е авторитетът є в морската столица и името му всява страх дори у редовите варненци, които нямат вземане даване с подземния свят.

Запознати са категорични, че без съгласието и одобрението му не се решавали никакви важни дела дори във варненската община по това време. Веднага след атентата официален говорител на групировката обявява, че Марков не е техен служител и няма нищо общо със СИК. Това е обичайната практика по това време и неслучайно мутрите слагат подставени лица начело на фирмите си, за да не се набиват на очи.

Едно от дружествата на Марков обаче – “Бумеранг 94” е с адрес ул. “Дръзки”14. Това е адресът и на офиса на СИК във Варна, чийто официален представител е Стоян Попов, който има обща фирма с Данчо Марков.

Самият Марков не крие връзките си и на висок глас се хвали, че е босът на СИК в морската столица. Което е точно така.