След като в предишен брой описахме трагичния живот и смърт на Снежанка от село Люлин, на която социалните отнеха и двете деца, наш репортер се добра до жалба на свекърва й. Жената не само не вярва във версията, че синът й Иван е затрил жена си, но няма вяра и в хуманността на социалните. Роза Стоилкова води битка за по-голямото дете на нещастната двойка, което е дадено на приемна майка. От тази жалба, както и от едно писмо, което пристигна в редакцията на “ШОУ” от приюта на отец Иван в с. Якимово, и от разказите на други пострадали, включително и от деца, преминали през социалните служби и домове, оставаме със смазващото чувство, че с днешна дата в България се случва нещо много страшно, което час по-скоро трябва да се спре!
Налице е един процес на неправомерно извеждане на деца от семейства и &bdquo;отдаването&rdquo; им по субективни критерии на приемни родители, които са поели социалната функция не по хуманни, а по материални причини. Както стана ясно и от едно от последните издания на тв предаването &ldquo;Ничия земя&rdquo;, често пъти приемни родители стават хора, които нямат никакво отношение към децата, а са поели функцията да ги гледат само за пари. Не е рядкост приемни родители да стават социално слаби роми, а сред по-&ldquo;елитните&rdquo; има дори обявени за &ldquo;професионални&rdquo;, превърнали тази дейност в бизнес. <br /> <br /> Те се домогват до европейски проекти по програмите за изоставени деца и сираци и зад благовидната кауза с децата се сдобиват с яки спонсорства. Така бедните, освен бедни, са опустошавани и душевно, като им се отнемат децата, а хитреци използват приемното родителство за доход. За съжаление - за сметка на най-крехките създания &ndash; децата, и най-ощетените от кризата &ndash; бедните хора и сираците по неволя.<br /> <br /> &ldquo;ШОУ&rdquo; отдавна разследва темата и работи в тясна връзка с неправителствени организации от съмишленици, които на собствена сметка правят чудовищни разкрития за съсипани човешки съдби. За някои от тях ще ви разкажем сега. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Из жалбата на Роза Стоилкова:&nbsp;ИСКАМ ДА СИ ВЪРНА ВНУКА!</strong></span><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest3.jpg" alt="40_41_Gorest3.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="416" />&ldquo;Във връзка с подадените от мен заявления и декларирано желание да отглеждам внука си, се проведе първа среща в ОЗД ДСП Перник на 30.09.2015 г. На срещата присъстваха 5 служители на отдела и приемната майка. Поздравих детето, като му казах, че съм неговата баба, и му разказах как като малък съм му пеела песнички и съм го приспивала. Подадох му подаръка играчка и детски шоколад. Д. се зарадва и почна да яде. Приемната майка обаче много остро му каза на висок глас веднага да остави шоколада, защото ще си развали вечерята. <br /> <br /> Беше 4 следобед!... Казах на социалните, че винаги съм се интересувала от внука си и че синът ми и снаха ми правеха всичко, за да си го върнат. През цялото време държаха детето с гръб към мен, за да не мога да го виждам. Не спряха да говорят пред детето, че майка му е била неадекватна... Аз започнах да му разказвам, че братовчедка му Ани, с която си играеше като малък, много го обича. Показах му снимки. <br /> <br /> Приемната родителка отново реагира: &bdquo;Стига с тая Ани, престани да говориш за нея!&rdquo;. Казах му, че има братче, тогава пък ме скастри една от социалните &ndash; взе да обяснява на детето, че то било болно &ldquo;като майка си&rdquo;. След това се обърна към мен и ми каза в прав текст да не взимам Д., защото нямало да ми се води като трудов стаж за пенсия&hellip; <br /> <br /> Страданието, което ми причини тази среща, буквално ме съсипа психически. Накараха ме да подпиша, че на срещата той &ldquo;тропал с краче&rdquo; &ndash; с други думи - не му е било приятно. Подписах, за да не ме лишат поне да виждам внука си, когото обичам!..&rdquo;, е написала в жалбата си до Конфедерацията за защита правата на децата Роза Стоилкова, свекърва на убитата Снежанка. <br /> <br /> <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Социални карали момиче да бие кукла! </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Исках социалните да помолят баща ми да ми върне паспорта, за да отида на състезание с отбора. Социалната ме попита дали, ако баща ми ми върне паспорта, аз ще му простя. Този път не ме затвориха сама в стая, както преди, когато баща ми пребиваше от бой майка ми и болния ми брат... Тогава ме затваряха сама в стая без мама. Разпитващите бяха всеки път различни и на всяка от тях трябваше да отговарям как баща ми пребиваше мама и брат ми. Плачех и им разказвах... <br /> <br /> На една Дамянова се оплаках, че баща ми забравяше рождените ми дни, а тя ми каза, че аз съм била виновна, защото не съм го подсещала. Според нея възрастните хора забравяли празниците на децата./?!?/ Аз я попитах как тогава мама никога не забравя рождените ми дни, а тя продължи да ми повтаря, че съм виновна, докато ме разплака. Друга една от социалните веднъж ме накара да удрям и ритам една кукла, за да покажа как баща ми е удрял брат ми. Аз й казах, че не мога да направя това и се разплаках. На другия разпит един мъж с опашка ме заведе на друг етаж. Само той не ме тормози. Питаше ме за хубави неща и ме накара да рисувам. После дойде една възрастна с червена коса. Аз й казах, че искам всичко това да спре, защо ме разпитват всеки път различни хора и се налага да им повтарям тези неща?!? Тя ми отговори: &bdquo;Защото говориш лоши неща за баща си и ти трябва да спреш!&rdquo;, споделя В.<br /> <br /> <em><u><strong>Бел. ред.</strong></u></em> <em>От същата дирекция в &bdquo;Красно село&rdquo; вече четвърти месец чакаме писмо - отговор на наше официално запитване<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest4_Silvia_Vasileva.jpg" alt="40_41_Gorest4_Silvia_Vasileva.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="385" /> относно професионалната приемна родителка Миглена Дерменджиева, която, по собствените й думи, бе &bdquo;палена, ограбвана и &bdquo;оклеветена&rdquo; за пореден път това лято. <br /> <br /> Ако твърдяното от нея е истина, то тя е заплаха за приемните деца, които са й дадени. <br /> <br /> В устен разговор със социалната работничка Силвия Василева ни каза, че ние, питащите журналисти, сме били &bdquo;анонимни&rdquo;, а пък, от друга страна, не можела да провери Меги Дерм през летните месеци, защото нея я нямало в София. /?/ <br /> <br /> Да, според нас социалните дори и не знаеха, че бившата стриптийзета, с двете приемни деца, се е установила в с. Могила, Ямболско; че междувременно едното от децата &ndash; момиченцето, е било болно и в болница, а самата Дерменджиева на личния си профил във Фейсбук ежедневно ни осведомяваше, че е на плаж, на гроздобер, как вари ракия и прави туршия, докато се домогва до работещ европейски проект за деца в община Тунджа. <br /> <br /> Съгласно Закона за достъп до информация, липсата на отговор от страна на социалната служба &bdquo;Красно село&rdquo; на журналистическото ни питане относно приемния родител Дерменджиева може да се тълкува като отказ да ни бъде даден такъв, за което ще сезираме Административния съд.</em><br /> <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest5_Megi_Derm.JPG" alt="40_41_Gorest5_Megi_Derm.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="367" />&bdquo;Мама&rdquo; Меги Дерм тъжи за откраднати... вибратори!</strong></span><br /> <br /> Не е тайна, че интересът ни към въздигнатата от социалните в професионален приемен родител Миглена Дерменджиева &ndash; Меги Дерм, е продиктуван единствено и само защото смятаме, че в случая грубо е нарушен чл. 11 от Кодекса на приемния родител, а именно &ndash; морален облик на лицето. <br /> <br /> Бившата стриптийзета упорито иска да внуши на обществото, че живее нов живот, коренно различен от миналото й, но познатите й не вярват в тази метаморфоза и дори създадоха страница във Фейсбук &bdquo;Спрете Меги Дерм да се облагодетелства от децата сираци&rdquo;. <br /> <br /> На какво попадна зоркото око на &bdquo;ШОУ&rdquo;? - В жалба на Дерм относно обира в къщата й във Владая на 09.08.2015 г. четем: &bdquo;Бяха откраднати фурна, лаптоп, професионални тонколони. За почуда не бяха откраднати ценни вещи, като бижута и маркови слънчеви очила, а фотоалбум, документи и ВИБРАТОРИ&rdquo;! /цитираме без редакция от официалната жалба, подписана от Миглена Дерменджиева, прокурорска преписка № 34698/2015 г. СРП/. <br /> <br /> Оставяме написаното без коментар, тъй като то само по себе си е достатъчно красноречиво. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Венелина:&nbsp;ВЗЕХ СИНА СИ И ИЗБЯГАХМЕ, ЗАЩОТО ЗАСТРАШАВАТ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА МУ!</strong></span><br /> <br /> След като &bdquo;ШОУ&rdquo; преди време писа как дете и майка му избягаха от социалните и месеци наред бяха в неизвестност,<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest6_Petko.jpg" alt="40_41_Gorest6_Petko.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="262" /> сега&nbsp;разполагаме с експертната психологическа оценка как се е отразил на малкия П. престоят му в Кризисния център &bdquo;Вяра, Надежда и Любов&rdquo; &ndash; София, където бе направен опит детето да бъде насилено, след което то избяга. Заедно с майка си!<br /> <br /> Майката Венелина споделя: &bdquo;Социалните не ми дадоха никаква заповед. Просто взеха детето и го отведоха. П. има астма. Когато беше в Кризисния център, зимата направи пристъп. Обливан е със студена вода от големите момчета. Също така беше бит от тях &ndash; със синини по ръцете и по рамото. Детето се оплакало, но никой не му обърнал внимание. П. сподели пред психолога от Центъра какво преживява, а тя му каза: &bdquo;Спокойно, тук всичко се наказва!&rdquo;. <br /> <br /> Взех го от болницата след астматичния пристъп и не го върнах в Центъра. Детето ме умоляваше да не го връщам там. Отидохме във Враца. После в с. Краводер, където имаме роднини. Откриха ни и върнаха П. в Кризисния център на 20 май. На 1 юни счупва ръка. Те обаче не ни казват. Завели го в &bdquo;Пирогов&rdquo;, където им казали, че се налага операция и трябва съгласието на родител. Затова ме повикаха. Оперираха го и сега е с 2 импланта в ръката. На 5 юни, при изписването, социалните отиват да го вземат. П. казал, че ще скочи от балкона, но няма да тръгне с тях!..&rdquo; <br /> <br /> Човек чете записаното от психолозите и се чуди как всичко това може да преживее, без да има последствия върху психиката му, едно дете. Малкият П. реди думите, наплашен до смърт от това, че може да го върнат в Кризисния център. Споделя по детски: &bdquo;Социалните ми казаха, че в Центъра има коне, зайчета и добри деца, а то се оказа ад! Големите момчета се подиграват на малките и ги тормозят. Докато спя, те ме стрелят в лицето с мокри топчета, които после лепят по мен. Има дежурни, но те не идват при нас да видят какво става. Само две жени се държаха мило &ndash; чистачките&rdquo;...<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ивайло:&nbsp;СЪСИПАХА НИ ЧЕДАТА ЗА 150 ЛВ.! </strong></span><br /> <br /> Бащата на 6-годишната С. &ndash; Ивайло, обяснява: &bdquo;Взеха децата, защото не одобряваха хигиенните условия вкъщи. Не сме имали течаща топла вода. Аз работя като строител. Вярно, не печеля много, но се справяме. Взеха ни И. и М.!... На бебето ни, което се роди седмаче, откриха нисък хемоглобин. Казаха, че имало анемия, и го настаниха в приемно семейство. Остана ни само С. След като взеха и братчето й, тя отказа да ходи на градина, защото се страхуваше, че ще вземат и нея. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest9_Ivailo_Miglena.jpg" alt="40_41_Gorest9_Ivailo_Miglena.jpg" align="baseline" width="500" height="281" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">Ивайло и Миглена имат едно щастие в живота &ndash; децата си</span></strong><span style="font-size: x-small;"><strong><br /> </strong></span><br /> Сънува кошмари, буди се посреднощ с плач. В детското селище, в което я настаниха, й бяха дърпали ухото до зачервяване. С малко помощ си оправихме къщата. Струваше всичко на всичко 150 лева, а ни съсипаха децата!... Върнаха ни ги по Коледа миналата година. Оттогава насам децата са психически зле &ndash; уплашени и изтормозени. С. за всяко нещо иска разрешение. Разказва, че е била наказвана да седи на колене с вдигнати ръце, задето &bdquo;будела сестрите си&rdquo;?!? За най-малкото нещо децата плачат! Чудим се с жена ми как да ги успокояваме. А и на нас не ни е лесно, защото момченцето още не ни е върнато...&rdquo;.<br /> <br /> В психологическото изследване четем разпит на 6-годишната С., който буквално те хваща за гърлото: &bdquo;Всеки ден питах къде са мама и тате, а те ми казваха, че са отишли в София и са ни оставили! А аз си мислех, че мама и тате ще ни вземат. Чаках ги всеки ден!...&rdquo;. &bdquo;Как те наказваха?&rdquo;, пита я психологът. &bdquo;Да клякам, да ставам, пак да клякам &ndash; 10 пъти. За да слушам. И да заспя. Ама аз не спях. Страх ме беше. Щото ми се карат. Затварях очи и не спях. Чаках мама и тате да ни вземат&rdquo;&hellip; Експертът създава разговор с детето по опорни точки: <br /> <br /> &bdquo;Това тук е едно момченце. Защо седи на прага на тази къща?&rdquo;, пита той. &ndash; &bdquo;То се е загубило. Чака майка си и баща си да го вземат&rdquo; &ndash; отговаря малката С. &bdquo;Как така се е загубило?&rdquo; &ndash; пита психологът. &bdquo;Едни лоши хора са го взели от къщата му. Излъгали са го, че ще го заведат на едно място, дето има играчки&rdquo;. &bdquo;Мама и татко намериха ли го?&rdquo;. &bdquo;Да! Те вече ще го пазят от лошите хора!&rdquo;, казва на висок глас С., сякаш, за да заглуши страховете в собствената си душа. А още е толкова малка!... <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Йорданка:&nbsp;Дават сирачета на такива, дето спят с конете си вкъщи, а на нас &ndash; не! </strong></span><br /> <br /> Йорданка ни търси по телефона, почти разплакана, да ни пита дали сме гледали тв предаването &bdquo;Ничия земя&rdquo; тази събота и дали сме видели на какви хора дават приемни деца, а на нея и мъжа й &ndash; не. Йорданка е омъжена за грък. И за двамата не е първи брак, и двамата нямат деца от предишните си връзки, а животът ги среща в недетеродна възраст. Имат си всичко, не им трябват пари от държавата. В дома им липсва единствено детската глъч, за която копнеят. И двамата са милозливи по характер. Наскоро са прибрали възрастна жена, останала без дом и подкрепа от близките си. Какъв е проблемът, защо социалните не ги намират за подходящи да станат приемни родители?<br /> <br /> Една нелепа формалност обърква всичко. В България искат документ, в който да пише, че съпругът на Йорданка няма отнети родителски права. Гърците не разбират защо това се изисква от тях. Формулярът от Гърция има друга графика и в него ясно пише, че техният гражданин НЯМА ДЕЦА. Тогава - недоумяват гърците - как може да е осъждан за отнемане на права, които никога не е имал?! <br /> <br /> Не - българските чиновници си държат на своето &ndash; гърците да го напишат по нашия &bdquo;стандарт&rdquo;. И така - Йорданка и съпругът й се въртят от сума време в един омагьосан кръг. А времето тече. И двамата са отчаяни и гневни на системата, която бездушно им отказва да се погрижат с обич поне за едно българско дете&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно разследване на Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />