Безумни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) по Закона за мерките срещу изпирането на пари, приети като проект миналия петък, изправиха на нокти адвокатите в страната. След като в началото на 2019 г. избухнаха протести в гилдията заради опита на  властта да накара адвокатите да доносничат на ДАНС за финансовите операции на своите клиенти, сега самият Висш адвокатски съвет приема аналогични разпоредби в така наречените от него „вътрешни правила“.
Документът помпозно е озаглавен „Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма“, като от ВАдС твърдят, че е съобразен със Закона за мерките срещу изпирането на пари, с така наречената Европейска наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и с препоръките на междуведомствена работна група създадена с решение на Министерския съвет на Република България, приела аналогична Национална оценка на риска.

Бегъл поглед върху тези „правила“ обаче показва, че всъщност на адвокатите в България не само че се вменява задължението на практика да станат нещатни агенти на ДАНС, но и трябва внимателно да наблюдават, следят, проучват и анализират своите клиенти – физически лица и фирми, и то до девето коляно.

Върху цели 32 страници и 7 приложения към вътрешните правила ВАдС подробно разглежда кога адвокатът е длъжен да пусне донос до ДАНС, в който да натопи своя клиент. Особено фрапиращо е приложението „Познавай своя клиент“, в който документ всеки, който иска да ползва услугите на адвокат, посочва: на какъв адрес живее, откъде са му парите, за какъв период ги е заработил, какво наследство или дарение е получил, както и кой е работодателят му. Ако клиентът е фирма, трябва да се декларира пред адвоката кой е реалният й собственик, каква е реалната й дейност, какъв е оборотът й, както и къде извършва дейност.

След като получи тази начална информация, адвокатът става същински агент на службите, защото трябва да я засече с публичните данни по регистрите, да създаде свое досие на клиента, да наблюдава деловите си отношения с него и текущо да ги оценява. Ако пък политик, посланик, кмет, заместник-кмет или висш офицер от въоръжените сили е потърсил услугите на адвокат, става още по-сложно. Тогава се стига до така наречената „разширена комплексна проверка“, при която адвокатът трябва да установява какво имущество е декларирал публично подобен клиент, откъде е придобито то и дали съвпада по размер със собствените наблюдения на адвоката.

Също фрапиращо е и изискването адвокатът да слухти и наблюдава клиента си, когато е налице демонстрация на свръхлукс и парадиране с притежавани от него луксозни автомобили или пък дрехи и аксесоари, а същевременно този демонстриран лукс не съвпада с финансовото му състояние.

Адвокати коментират, че тези правила са толкова нелепи, че на практика ще ограничат напълно правото на хората на защита. Те питат кой ще се довери на адвокат, на когото първата му задача, вместо да помогне на своя клиент, ще бъде да го проучва, да гледа с какъв автомобил е дошъл до кантората, колко струват дрехите му или дали носи златна гривна на ръката. След което, в духа на едновремешната държавна сигурност, да уведоми за това дежурния офицер от ДАНС. Това обаче противоречи на адвокатската етика, както и на доверителността между адвоката и неговия клиент. Освен това държавата разполага с достатъчно механизми за проучване и контрол на съмнителни операции и сделки (чрез НАП, ДАНС, Сметна палата, Финансово разузнаване и какво ли още не), поради което по никакъв начин не е оправдано адвокатурата да бъде поставяна в положение на цербер спрямо нуждаещите се от правна помощ лица и фирми.

Именно заради това се готвят нови протести против ръководството на Висшия адвокатски съвет с искане за оставката му и правилата да не бъдат приемани. За да не се превръщат адвокатите в придатък на ДАНС, а търсещите защита клиенти – в жертви.