Любен превърнал Запрян в Пенка с хирургическа прецизност
<em>Смут и страх тресат хората в пловдивското село Кадиево, след като Доктора, кастрирал приятеля си Запрян, излежа присъдата си и се върна в дома си. Срамната случка от есента на 2005 г. отново е в устата на всички. Те си припомнят забравени подробности от инцидента. Притесненията им са, че шест години по-късно може да се стигне до отмъщение и отново да се пролее кръв. <br /> </em><br /> Селските зевзеци наливат масло в огъня, като къде на шега, къде насериозно наричат Запрян Пенка. Е, как по друг начин да го наричаме, като пикае клекнал и си слага едно парче отпред в панталона, оправдават пред в. &quot;Марица&quot; майтапа си те. Според тях и Запрян, и кастраторът Любен Тодоров не са лоши хора, но като си пийнат, се променят.<br /> <br /> Бях за риба, голям въдичар съм и се прибирах към селото, разказва Запрян за първата си и засега единствена среща с Любен, който съвсем наскоро е излязъл от затвора. Гледам го на къра, върви срещу мен и ми вика: Здравей, приятелю! В този момент щях да го убия. Само му казах: Стой далеч от мен! - и си тръгнах, успява да овладее гнева си Запрян. Признава, че не се плаши от кастратора си.<br /> <br /> Той е по-голяма сянка от мен, но ако посегне на живота ми, ще го пребия, заклева се 63-годишният инвалид. Това е и причината преди дни да го привикат в полицията, за да подпише предупредителен протокол, че няма да се саморазправя с Любен.<br /> <br /> Хората и досега се чудят как Запрян е оцелял след кастрацията. Инцидентът става на 17 септември 2005 г. в Кадиево. Любен, който работи по програма за временна заетост като охрана на кметството, е седнал в заведението &ldquo;Синьото око&rdquo; да черпи за именния си ден. Поръчва ракия на приятеля си Запрян. И двамата са стари ергени, често сядат заедно на маса, играят карти, ходят си на гости. &ldquo;Колеги&rdquo; бяхме, гледахме крави, спомня си Запрето, както наричат приятелите Лозанов. Пийнали порядъчно. Запрян се прибрал в дома си сам.<br /> <br /> Заспал съм, към 23,30 чух, че Любчо идва у нас, махна веригата и дойде да спи у нас, както много пъти преди това е идвал, разказва Запрян. Той няма спомен какво се е случило по-късно. Разбрал, че нещо не е в ред чак на сутринта, когато отишъл на двора по малка нужда и усетил, че нещо не е както друг път. Прибрал се в дома, взел огледало да види добре мъжкото си достойнство, но него го нямало.<br /> <br /> Оказало се, че през нощта Любчо го е цапардосал по главата с една тояга и той е изгубил съзнание. Това му е била анестезията, казва кметът на Кадиево Стоян Чолаков. След това Любен кастрирал приятеля си с прецизността, с която скопявал прасетата. Той преди време работил в краварник в Оризаре и там покрай ветеринарния лекар се усъвършенствал в тази техника.<br /> <br /> Действал с медицинска прецизност, знаел къде са кръвоносните съдове, които снабдяват половите органи, и ги пришивал с хирургически конци. Така направил и със Запрян. В противен случай мъжът е щял да умре от кръвозагуба, категорични са лекарите. Отрязаните мъжки атрибути той хвърлил на кучето Бончо.<br /> <br /> В болницата Запрян отишъл сам чак в понеделник сутринта, след като инцидентът станал в събота през нощта. Кметът го видял с куфарче на спирката. Питал го къде отива, мъжът му отговорил - в Пловдив. Един час по-късно в кметството позвънили от болницата да питат дали в Кадиево има такъв човек.<br /> <br /> Медиците обявили, че такова чудо виждат за първи път в практиката си и ще сложат катетър на скопения мъж. Два часа по-късно в кметството се обадили от РПУ-Стамболийски да се интересуват дали в Кадиево живее ветеринарен лекар. Това била първата следа на криминалистите. Малко по-късно те арестували самоукия кастратор Любен Тодоров. Той признал всичко. Осъден е на седем години затвор за причиняване на тежка телесна повреда. Излязъл е малко по-рано от затвора заради примерно поведение.<br /> <br /> Преди дни е започнал да стяга порутената си къщичка. Изнесъл е на двора старите легла, подредил е. Сам е разкопал дворчето. Посадил е марули, лук, краставици. Крие се от въпросите на медиите. Иска да се върне към живота си преди инцидента. В селото казват, че не е забравил страстта си към чашката.<br /> <br /> Вчера по обяд Запрето бе седнал на каничка червено вино в прословутата селска кръчма &ldquo;Синьото око&rdquo;. Тук съм с &ldquo;пътен лист&rdquo;, поръчвам на вересия, защото пенсията ми е 115 лева, жалва се Запрян. Едно време бях машина за пари, когато не пиех, припомня си младите години инвалидът. Бях буйно момче, имах много жени, не се ожених, защото не исках да имам само една жена. То като ги видиш какви са, сам се отказваш да имаш семейство, унася се в спомени Запрето. Работил в строителството, после станал шофьор, вадил пари и на частно. Купил си крави, кон и каруца. Печелел добре. Като седнех да пия, около мен всички боклуци ги черпех, ама сега е друго, с една дума - немотия, обобщава Запрян.<br /> <br /> Инцидентът с отрязаната мъжественост променил живота му и срутил здравето му. <br /> <br /> Няма сили за по-тежка работа, изморява се лесно. Доволен е, че са му уредили инвалидна пенсия, но със 115 лева кое по-напред. Сега има три бастуна в дома си. Ще му се по-често да ходи в &ldquo;Синьото око&rdquo;, но няма пари. Съжалява, че не са се събрали с негова приятелка, с която се познавали от гимназията. Сега няма коя да го вземе, за да не е сам на стари години.<br /> <br /> Веднага като чух, че Любчо е излязъл от затвора, разговарях се него, предупредил съм и Запрян да не се разправят повече, признава собственикът на кръчмата &ldquo;Синьото око&rdquo; Неделчо Чобанов. Той не вярва да се стигне до нов инцидент между бившите приятели, защото вече били на години и с времето отмалели. Все още те не са се засичали в заведението му.