Какво ще направите, ако сте собственик на малка туристическа агенция и получите предложение да осигурите 10-дневна ваканция на 300 китайци, изпратени в България от холдинга, в който работят, като награда за добра работа?

Отговорът е: Всичко!

Внимавайте, у нас пуска пипала международна схема за измами, по която са ужилени фирми по цял свят, пише TrafficNews

Като ударила джакпот от тотото се почувствала Светлана Ваташка, когато на 4 юли 2019 г. получила на електронната си поща писмо от някоя си „Мис Рита”:  „В интернет открихме, че  вашата компания се радва на добра репутация в местната туристическа индустрия.


Планираме да изпратим групи с нашите най-добри служители на пътешествие във вашата страна. Ако имате интерес да поемете обслужването им, свържете се с нас по електронната поща, ние ще изпратим подробности за нашите изисквания”.

Мис Рита се представила от холдинга FUBANG GROUP. Справка в интернет страницата на компанията показала, че става въпрос за държавна корпорация, създадена през 1998 г., която по-късно преминава в частни ръце. Дейността й е в областта на недвижимите имоти и търговията.

Адресът е в Гуандун – една от най-богатите провинции в Китай, която се намира в южната част на страната, а  най-големият град е Гуанджоу.  

Изобщо – стабилна работа.

Но дали някой престъпно не е използвал името на холдинга за измама? В началото на Светлана изобщо не й хрумнала подобна мисъл.

Тя веднага се захванала със задачата. От разменени имейли станало ясно, че предложението е да осигури почивка на общо 296 служители за 10 дни с девет нощувки.  За пътуването до България в периода от септември до декември те били разделени на осем групи по 37 души.

Трябвало да се резервират стаи с по две легла в 4 и 5-звездни хотели, да бъдат осигурени по три хранения на ден, включително и в китайски ресторанти, да бъдат уточнени туристическите маршрути за екскурзии - до Рилския манастир, Пловдив, Велико Търново, да се наемат автобуси и английскоговорящи екскурзоводи, да се предплатят входни билети за туристическите атракции  и т.н., и т.н. Светлана изготвила по няколко варианта на офертата.

Мис Рита писала, че е доволна от предложенията, а Светлана да не се безпокои за заплащането, то ще бъде в евро.

Всичко вървяло добре, докато в един хубав ден екскурзоводка, с които Светлана разговаряла, я поляла с леден душ: „Ти ставаш жертва на международна измама!”.

Препратила й от Фейсбук пост – предупреждение към туроператорите в Танзания за престъпна организация, базирана в Китай, наречена групата Фубанг /FUBANG GROUP/.

„Предлагаха ни договор за организиране на 10-дневни сафарита за 280 от най-добрите им служители. Когато дойде време за подписването на договора, изведнъж започнаха  да ни канят да отидем в Китай, въпреки че това е напълно излишно във време на интернет комуникациите.

Не ходете в Китай! Поканата е знак за измама. След като сте в там, ще получите огромни сметки от хотели, ресторанти, ще платите скъпо за нотариални услуги и други. Всички, с които ще имате някакви отношения, са партньори в престъпната група. Ще платите, защото не искате да загубите договора. След като се върнете у дома, никога повече няма да чуете за тях”.

Постът бързо се разпространил из Фейсбук и още 6-7 представители на български туристически агенции съобщили, че са получавали писма от групата Фубанк, която на галено нарекли „холдинг Мики Маус”.

„Започнах да им задавам въпроси, на които не можаха да отговорят. Тогава се усъмних, че става въпрос за измама”, обясни туристически агент от Габрово.

Сред хората от бранша се говори, че имало и поне две ужилени български фирми.  Те откликнали на предложението да изпратят свои представители в Китай. Решили да платят скъпото пътуване в името на голямата сделка, която предстои да сключат.

И какво се случило?

Казали им, че е традиция при подобен договор да се направи скъп подарък на шефа на китайската компания. Завели ги в луксозен магазин, където нашенците се отчели подобаващо. Плащали вечери в ресторанти, безумни такси за адвокати и нотариуси.

И когато се прибрали у нас – китайският партньор изчезнал – ни вест, ни кост от него.

Но и не казали на никого  за ужилването – може би от срам, че са се хванали като шарани на въдицата.

Проверка показа, че в интернет има предупреждения за китайската измама, която се разпространявала от години по целия свят, но все още улавя доверчиви жертви.

Схемата била да се убедят чуждестранни компании да плащат различни административни такси и да купуват скъпи подаръци, за да сключат много атрактивен договор с китайски купувач.

Номерът на китайката се изпълнявал в различни варианти в зависимост от дейността на фирмата, която била на мушката.

Той бил насочен не само към туристически агенции, но и към търговски дружества.

 Първи вариант: Изпращат се имейли до малки и средни фирми със запитване за определени продукти или услуги, както и за цената им. След това китайците пращат договор за покупка, в който обикновено е предложено между 30 и 50% предплащане.  Всичко изглежда страхотно, докато чуждестранната компания не бъде поканена в Китай да подпише договора за покупка със самия изпълнителен директор. Китайците искат номер на паспорт, име, дати на пътуване и т.н., за да се издаде официално писмо с покана като документация за кандидатстване за виза.

Вторият вариант е китайската компания да поиска от чужда фирма да бъде домакин на събитие за група между 100 и 300 души. Иска се оферта, която се приема без колебания и следва предложение  споразумението да бъде подписано в Китай.

Третият вариант бил измамници да се представят от името на реномирана китайска компания и да молят жертвата да преведе пари по частна банкова сметка. 

Какво следва, след като мухата вече е в мрежата на паяка?

Чуждестранната компания не иска да пропусне фантастичната сделка и изпраща представител в Китай да подпише договора. Там той има среща с изпълнителния директор и други шефове на високо ниво.

Обясняват му, че в Китай е прието гостът да покани шефовете на веречя в луксозен ресторант и да купи много скъп подарък, обикновено от злато, на изпълнителния директор, който трябва да вземе окончателното решение за сделката. 

След това представителят на чуждестранната компания е помолен да плати такса за нотариално заверяване на договора за покупко-продажба и други „задължителни“ административни такси, например за митница.

Разходът може да бъде фиксирана такса между 1000 и 10000 долара или 0,3% от стойността на договора. Някои компании се опитват да приспадат таксата, като намалят продажната цена, но китайците настояват за размера, като предлагат сумата да бъде платена на части 50/50, за да създаде впечатление за гъвкавост и справедливост. 

Хората трябва да знаят, че нотариално заверяване на договор за покупка в Китай изобщо не се изисква от закона, предупреждават експерти.

А след като представителят на чуждестранната компания се завърне у дома, никога повече не чува за китайските „партньори”.

В интернет има снимки на хора, доволни от сключения договор, които още не знаят, че са измамени 

Компаниите, които стоят зад измамната схема, имат сравнително кратък живот – между 1 и 2 години. Активните преди 2 до 4 г. сега са дерегистрирани или лицензите им за стопанска дейност са били отнети. На тяхно място обаче се регистрират нови компании със същите намерения. В интернет има списък с над 50 имена, използвани за ужилването.

Съветите към желаещите да извършват търговска дейност с китайски компании е да направят задължително проверка на контрагента – да се поиска копие от бизнес лиценза им, да се проверят външнотърговските права.

Кой може да предпази българския бизнес от измамата, питат се от фирмите, които са били на косъм от ужилване.

Родните туроператори са изпратили писмо със запитване до посолството на Китай в София, но отговор все още не са получили.

Сигнал е подаден и в министерството на туризма, за да бъдат предупредени фирмите от бранша за измамата.

От ведомството на Николина Ангелкова обаче ги препратили към Комисията за защита на потребителите.

Но правомощията на Закона за защита на потребителите касаят само физическите лица и не се отнасят до юридическите.

„Ако имате жалба, свързана с фирмена дейност, обърнете се към адвокат”, отговориха от КЗП.

„Плащаме на държавата по 5000 лева за издаването на лиценз. Не е ли редно и за нас да има някаква защита – фирмите поне да бъдат предупреждавани за измамни схеми, когато те станат известни”, недоумяват от туристическия бранш.

Изглежда в случая отново е валидно старото „правило”, което се разпространяваше като виц по времето на соца: „Спасяването на давещите се е грижа на самите давещи се”.