Преди седмица в село Петърч, Костинбродско, бе умъртвена по най-зверския начин 32-годишната красавица Ивелина, чийто убиец се оказа съпругът й Николай. Репортер на народното издание веднага се изстреля към мястото на събитието и... се оказа във филм на ужасите!
<br /> Лениви медии, не почерпили информация от &ldquo;извора&rdquo;, натвориха куп глупости по темата. От къщата на уличката под селското школо във фаталната вечер се разнасяли женски писъци, предсмъртни хрипове, гневни мъжки викове, тропот, блъскане и пр., и пр. Съседите чули виковете за помощ, наскачали, притекли се на помощ и заварили двете тела в локви кръв. Като видели касапницата, комшиите мигновено набрали тел. 112. Веднага към местопрестъплението полетели две патрулки и две линейки от Сливница и Костинброд. Медици и полицаи замръзнали на място, когато открили закланата Ивелина, плуваща в локва кръв, мушкана по шията, врата и тялото, а до нея лежал съпругът й Николай, който също се въргалял в кървав гьол. Други пък пишат, че колячът Николай се правил на умряла лисица, но като дошли ченгетата, скокнал и почнал да се ръга, да си реже вените и т.н. Според други информации той мушкал съпругата си, докато тя със сетни сили също се докопала до нож и със сетни сили при самоотбрана успяла да го бодне в корема. Николай пък сякаш само това чакал и сам се намушкал още няколко пъти, срязал си вените и зачакал смъртта. Още много и много &ldquo;факти&rdquo;, подхвърлени на медиите от родните джеймс-бондовци с пагони, или измислени от самите репортери поради мързел и липса на автентична информация, сътвориха доста изкривена версия на кървавата история в с. Петърч, Костинбродско. <br /> <br /> За пореден път &ldquo;ШОУ&rdquo; си направи труда да установи на място истината и за пореден път установи, че тя е доста по-различна от тривиалната история за ревнив съпруг-убиец, заклал невярната си красива половинка.<br /> <br /> <strong>Всъщност истинската история е далеч по-зловеща</strong><br /> <br /> Касапницата се оказа финал на трагична история с предизвестен край, започнала преди много години. &ldquo;У тая къща само смърт витае! От смърт не може да се отърве! Тя беше на детето на снаха ми - Юри се казва, ама нещо заболе, резнаха му единия крак до коленото, после - и другио. Скоро момчето умре. Два дена след него и майка му умре. И тая къща остана на Емил, брат му на Юри, и на жена му Пенка. Тогава тия, дето се клаха, се нанесоха в нея. Дувар до дувар сме, ама оная вечер оттам нищо не се е чуло - ни викове, нито нищо. Бог ми е свидетел! Ако имаше нещо, щех да чуя, ако съм на години, е те тука 20 крави гледам още, не съм изкуфел. Имам четири момчета, дето ми помагат - и те не са чули нищо, чак после ги викнаха полицаите да ги питат&rdquo;, разказва бай Георги Попов, животновъд и млекар на библейска възраст. <br /> <br /> Следващият ни осведомител е Мария, чиято къща е отсреща, на пет метра от прокълнатия дом. Нейният разказ започна с недоумение и неусетно взе да се &ldquo;напоява&rdquo; с кръв и ужас: &ldquo;Не знам какво е ставало, но аз лично никога не съм ги чула да викат, да се карат. Вътре какво е ставало, не мога да кажа. Така и не се опознахме, бяхме само бегло на здравей-здрасти, защото бяха само няколко месеца тука. Преди това живееха горе, над училището, най-малко пет-шест години. Николай, мъжът на убитата Ивелина, беше цяла зима безработен, почти не излизаха, всеки си седи вътре на топло, нали така. Нямахме контакти. Съвсем наскоро той почна някаква работа, тя също. <br /> <br /> Отсреща всичко беше мирно тихо оная вечер. Изведнъж чух някаква страхотна тупурдия. Излизам навън с детето и, Боже мили, виждам как двама полицаи се мъчат да изкъртят вратата, но не успяха. Дограмата на външната беше здрава, яко ПВЦ. Всъщност каква се оказа картинката на убийството, както разбрах по-късно, защото през цялото време бях отвън и говорих с всички. <br /> <br /> <strong>Убийството е извършено &ldquo;мирно&rdquo; и &ldquo;тихо&rdquo;! </strong><br /> <br /> Ивелина &ldquo;гък&rdquo; не е могла да каже през цялото време. Никакви комшии не са звънели на полицията. Николай сам се обадил на 112 и казал, че току-що е убил жена си, а после щял и себе си да убие. След минути започна екшънът. Както ви казах, полицаите не успяха да разбият вратата, оня се барикадирал вътре и не отключва. След кандърмите на ченгетата, не знам защо, но отвори не вратата, а оня прозорец, там, вляво. Аз си мисля, че недоубитата Ивелина е пълзяла и е затиснала вратата отвън, затова полицаите не са могли да я отворят. Най-интересното е, че след като Николай им отвори прозореца, единият полицай веднага прескочи вътре и го измъкна, подаде го като чувал през прозореца на другия отвън. Но да се е клал, мушкал в гърдите, да си е рязал вените, бил в критично състояние и даже бил починал по-късно от раните си!?... Ама няма такова нещо! Той си беше жив и здрав, когато го измъкнаха през прозореца. Имаше само няколко драскотини отпред на гърдите и на китките - колкото за симулация. Ако искаш да се самоубиваш, ще го направиш, нали? Сложиха го на пейката там, под ябълката, а той дори на няколко пъти ставаше и обикаляше дворчето и терасата, надничаше какво правят вътре полицаите, обърса си няколко пъти челото, уж забърсваше кръв, но и това бяха симулации. Нямаше как да избяга - около него имаше и други полицаи. После пристигнаха линейките, майка й, баща й, двамата й братя, още полицаи. Всички се напънаха с нещо и измъкнаха вратата от пантите. След това видях да изнасят носилката, в която беше Ивелина. <br /> <br /> <strong>Баща й пристигна с пистолет </strong><br /> <br /> и сигурно щеше да гръмне оня изверг Николай, ако ченгетата не му бяха препречили пътя. Преди това майката влиза вътре и като излезе, не беше на себе си. Разказа ми, че онова животно не е започнало да я коли веднага. Според лекарите и криминалистите преди това е строшил двете й ръце с метална тръба, скачал е върху гръдния й кош, потрошил я цялата, направил я на пихтия, и чак тогава започнал да я кълца по шията и тялото. За мен това, първо, е подготвена работа и после - тоя явно е бил с психически отклонения, макар досега да не му личеше. Няма как каквато и да е кавга да се превърне в подобно убийство! Ами железните тръби, с които е потрошил ръцете й?! Те как са се озовали там предварително? Ясно, че убийството е било напълно планирано, абсолютно планирана психарска история... Ивелина е била цялата потрошена, 8 пъти е ръгана с нож по шията и тялото, но фатален се оказал кръвоизливът в черния дроб - извергът го направил на пихтия - така ми каза майката на Ивелина, когато излезе отвътре. Иначе оттука си я качиха на линейката още жива. Къде е умряла - по пътя или в болницата - не знам. За оня, коляча, Николай, писаха, че бил в критично състояние, дори бил починал, но за мен това е пълна лъжа! Аз поне го видях с очите си жив и здрав! Ако после нещо е станало, не знам, не съм била свидетел... Всъщност Николай беше циганин. То и единственото семейство, с което контактуваха, бяха също роми &ndash; Митко и Румяна, които често идваха тук. Доколкото съм чувала, още когато Ивелина се е омъжила за тоя Николай, <br /> <br /> <strong>майка й я изгонила </strong><br /> <br /> защото оня бил някакъв такъв, от етноса. Като си правя сметка, че дъщеричката им е на 12 годинки, а те са тука вече повече от десет години, не ми е ясно какъв е този апартамент в &ldquo;Люлин&rdquo;, който са заложили и банката им го взела. Този техен борч, заради който са загубили апартамента си, е някаква много мътна история. От майката разбрах, че с изключение на буса, тия 3 огромни товарни камиона тука отпред били нейни, а не на Николай, но скоро банката щяла да сложи и на тях ръка. Мътна работа, казвам ви! Какъв е тоя борч към банката, заради който са им взели апартамента в &ldquo;Люлин&rdquo;, каква е тая история с камионите, дето повече от десет години са тука, защото те дойдоха с тях в селото, не знам... Питайте за повече информация съседите им там горе. Аз не знам каква е цялата тази история и дали някога ще се изясни&rdquo;, приключи с догадките и обясненията си младата жена. <br /> <br /> &ldquo;Там горе&rdquo;, над училището, предишният им комшия Милан подпираше оградата си, сякаш ни чакаше да го разпитаме. Що за човек беше този Николай, питаме. &ldquo;Ами какво можеш да очакваш от мелез между турчин и циганин? Така съм чувал от хората и ето на - оправда се. От Хасковско е. Докато беше тука, работеше с един от големите камиони. Возеше един голям камион на една фирма. Тия трите, които стояха тука години наред отпред на шосето, не бяха негови. Та с оня камион на фирмата прекарваше картофи и портокали между Петърч и Самоков. С тоя Митко, за който ми говорите, съм ги виждал по тъмни доби да стоварват чували с картофи от камиона в задния двор. Каква беше тая работа, не знам. После се преместиха с Ивелина малко по-надолу, `щото не си плащаха наема и консумативите на хазяина им Димитър... В интерес на истината, Ивелина и Николай си живееха мирно и кротко, виждал съм я как го изпраща, как му дава ядене за из път. Даже накрая го целуваше. Ако говорите за кръшкане - за нея нищо не съм чул, но много е възможно, хубава жена беше. Ама аз това все едно не съм го казвал&rdquo;, застрахова се накрая и бай Милан. <br /> <br /> Накрая репортерът на &ldquo;ШОУ&rdquo; май попадна точно в десетката. &ldquo;Аз съм леля Кате - разприказва се без много кандърми жена с пълна торба зарзават в ръка. - Ивелинчето ли? Ами кръшкаше му на Николай, какво да крием. С един Румен. Ама аз не мога да го проумея - той беше над 50-годишен, а тя - почти още момиче. Тоя Румен беше майстор и водеше бригада по ремонта на училището. По това време и тя се завъртя там на работа, чистеше. Усукали са се един около друг и така е станала работата. Срещала съм я, предупреждавала съм я: &ldquo;Ивелинче, внимавай, вече се говори из селото за вас&rdquo;. А тя нехае! Ама то едно такова доверчиво, добро дете, просто се чудя как всеки може да му замае главата! Та за мене оттам тръгват нещата. Доколкото чух, даже същия ден е ходила да подава молба за развод. Вечерта в понеделник не знам какво е станало с Николай. Каквато си беше наивна, сигурно му е казала и... Може пък за имотите и камионите да е била цялата работа. Може пък апартаментът, който им го е взела банката, да е бил на чичото - прехвърлил им го на доверие, профукали го и... Камионите и те, ако били прехвърлени по някакъв начин на тъщата и не е могъл да ги ползва, а се е цанил като аргатин в чужди фирми, де да знае човек... Много мътна е тая работа. Никой никога не е видял Николай да пие, да псува, да ревнува и т.н., напротив &ndash; винаги е бил кротък и сега изведнъж такова клане!? Просто не е за вярване!&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ&nbsp;<br /> <br /> </strong>