ВКС реши да върне за ново разследване делото срещу Ахмед Муса, съден за радикален ислям

С присъда от 19 март2014 г. Пазарджишкият окръжен съд признава Ахмед Муса за виновен в три престъпления - за проповядване на антидемократична идеология, за членство в организация, целяща проповядване на антидемократична идеология и за проповядване на омраза на религиозна основа. На подсъдимия е определено общо най-тежкото наказание от 1 г. лишаване от свобода и глобата от 5 хил. лв. С присъдата Саид Мутлу и Абдулах Салих са признати за виновни за проповядване фашисткаили друга антидемократична идеология, за което са им наложени наказания глоба по 3 хил. лв., и за организиране на група за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, като Мутлу е осъден на 1 г., а Салих – на 10 мес. лишаване от свобода, а изпълненията на по-тежките наказания са отложени за срок от 3 г. Останалите членове в групата са освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление като са им наложени административни наказания глоба по 2 хил. лв. С присъдата от 01 юли 2015 г. на Пловдивския апелативен съд са увеличени наказанията на Ахмед Муса като общото наказание е завишено на 2 г. лишаване от свобода. Съдът оправдава Мутлу и Салих по обвинението за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология и ги освобождава от наказателна отговорност за организиране на група за проповядване или подбуждане към дискриминация.
 
Съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба на Ахмед Муса е основателна. При разглеждане на делото и постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения на правата му или липсват мотиви по съществени за делото въпроси.
 
В мотивите на ВКС пише, че същностният въпрос по делото е съдът да изведе онези идеи, възгледи и разбирания на дееца, които засягат устоите на изграденото в нашата страна съвременно демократично общество. Върховните съдии констатират: „Обвинителната власт е посочила, а съдът безкритично се е съгласил, че проповядваната от Ахмед Муса антидемократичната идеология се нарича салафизъм. А тази „идеология” не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение. Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон – дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание, закрепена в международни актове, по които Република България е страна, в Конституцията и в други нормативни актове на вътрешното ни право”. Според ВКС въззивният съд не е дал отговор на същностния за приложението на чл. 108, ал. 1 от НК въпрос – дали салафизмът представлява идеология и ако отговорът е положителен, да разкрие в какво се състои неговата недемократичност.
 
В мотивите пише още: „В рамките на обема на обвинението по чл. 108, ал. 1 от НК въззивният съд е бил длъжен да мотивира кои от проповядваните от подсъдимия Ахмед идеи на „салафитското направление на исляма” са противодържавни – противопоставят се на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, както и чрез кои идеи се проповядва налагането на шариатска държава. Апелативният съд е следвало да подложи на внимателна, обстойна и задълбочена проверка всички събрани по делото доказателства и да направи обоснован извод в горния смисъл. Или с помощта на специални експертни познания да изведе категорично правно съждение, че салафизмът е антидемократична идеология, както тя е инкриминирана от държавното обвинение”. Липсват дължимите за въззивен съдебен акт мотиви относно престъпното поведение на дееца и конкретното проявление на проповядваната от него антидемократична идеология. Обжалваната въззивна присъда подлежи на отмяна, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По смисъла на чл. 109 от НК престъпната организация е сдружение на две или повече лица, обединени за изпълнение на трайна и устойчива противодържавна престъпна дейност. Върховните съдии пишат, че е необходимо да се докаже противодържавната цел на това сдружаване, от което произтича друг същностен проблем за приложението на закона – по какъв начин професионалните връзки между имамите, по-голямата част от които са на служба към Мюсюлманското вероизповедание, са насочени към нужната за престъплението противодържавна цел и участието на Ахмед Муса Ахмед в такава престъпна организация. По делото остава неизяснен по убедителен и категоричен начин въпросът дали салафитското направление на исляма представлява антидемократична идеология; има ли съществени различия от доктрината на ислямската религия; каква е ролята на „благочестивото усилие” (джихад) в идеите на салафизма, от една страна, и на исляма, от друга страна; по какъв начин престъпната организация по чл. 109 от НК е осъществявала дейност, различна от регистрираното в страната ни Мюсюлманско вероизповедание. Съдебният състав приема, че всичко това налага отмяна на въззивната присъда в осъдителната й част, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт спрямо участието на подсъдимия Ахмед Муса в престъпната организация. Касационният съд намира, че на отмяна подлежи изцяло въззивната присъда в осъдителната й част, включително и потвърдения първоинстанционен съдебен акт с наложените на останалите съучастници административни наказания по чл. 78а от НК, защото правилното решаване на делото налага необходимост от съвместното разглеждане на обвинението между всички съпроцесници и защото основанията за отмяна на акта спрямо подсъдимия Муса са в полза и спрямо неговите съучастници в същото деяние.
 
В решението на ВКС пише, че проповядването на омраза на религиозна основа от Ахмед Муса, като общественоопасно поведение не е конкретизирано от въззивната инстанция в дължимата степен за осъдителен съдебен акт. Апелативният съд е направил съждение, че подсъдимият е „проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенетата”. Чрез кои конкретно посочени действия на подсъдимия е направен този извод съдът не е описал в съдебния си акт. Чрез кои доказателства е обоснован този извод – съдът не е дал отговор, нито ги е посочил. Чрез кои религиозни идеи е проповядвана омразата – също. В мотивите на ВКС пише, че въззивният съдебен акт страда от сериозен недостатък – липсата на мотиви. Това пряко засяга правото на подсъдимия да узнае в какво е осъден – за кое свое поведение към верска омраза му е наложено, а от въззивната инстанция – и завишено наказанието. Налице е необходимост от отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.