Самата съдебна система в България винаги завършва знаковите дела с осъдителна присъда. Това се случва поради факта, че обществото вече е с нагласата да чуе осъдителна присъда. Не знам дали си давате сметка, че когато едно дело стане медийно, тогава хората се настройват негативно. А когато това е факт, съдебният състав също се настройва негативно. Те не гледат обективно на фактите и обстоятелствата, а гледат да угодят на общественото мнение. Това каза пред Нова телевизия Марио Любенов-Заека - единственият осъден за убийството на 17-годишната Мирослава от Перник.
&bdquo;Съдът би трябвало да бъде арбитър между думите на прокуратурата и думата на адвокатите. Но съдът в България взима единствено и само думите на прокуратурата като чиста монета, а не изслушва защитата на обвиняемите&ldquo;, допълни той и заяви, че е признал всичко по обвинителния акт, за да облекчи собственото си положение.<br /> <br /> &bdquo;Чувствам се безсилен. Ако бяхте на моето място и претеглите нещата откъдето, бихте взели същото решение. В случай, че бях освидетелстван и бях освободен, обществото навярно щеше да остане с мнението, че съм навън заради някакъв проблем. Искам, когато съм освободен, да се изпъча горд и прав. До момента от това, което съм гледал по телевизиите и съм чел по вестниците, стигнах до извода, че обществото има вече изградено мнение &ndash; че аз съм ужасен изрод. От което съм възмутен, но е факт&ldquo;, каза още Заека.<br /> <br /> Той допълни, че съдът не е взел под внимание много факти. Един от тях &ndash; от дома му са конфискувани въжета за теглене на автомобил и няколко въжета за простор. Натривките, взети от трупа на Мирослава и натривките от въжетата се различават по химичен състав. &bdquo;Така че това дава отговор на много въпроси. Има много смешни неща в това дело. Отстрани погледнато, това е едно бутафорно дело. Но е факт и 25-годишната ми присъда&ldquo;, каза Марио.<br /> <br /> &bdquo;Аз признавам всичко по обвинителния акт. За съжаление не можах да им разкажа цялата история. Просто защото не се е случила. А Мирослава не я познавам, просто никога не съм се срещал с нея. Не з нам дали сте успели да се запознаете с показанията на приятеля на сестрата на Мирослава. Но неговите изразни средства са различни от моите. Той няма такъв речник, не използва такива думи. Това ме навежда на факта, че той не стои зад тези показания. Най-лошите ми спомени в живота са от разпитите в Първо РПУ в Перник. Биха ме, имам белег. Но това се потули някъде&ldquo;, заяви осъденият. <br /> <br /> За последно Марио вижда сина си преди година и половина, когато той е още пеленаче. &bdquo;Съпругата ми не го води при мен, защото малко или много се разстройвам от неговото присъствие. Когато му дойде времето, вярвам, че ще разбере защо съм постъпил така. Обществото обича, когато види някого на дъното, да го смачка още повече. Притеснявам се това да не се случи с него&ldquo;, заяви Марио Любенов-Заека. /БЛИЦ<br />