Един наркодилър на средно ниво става обект на няколко покушения, организирани като за бос на мутри. Два от атентатите са неуспешни, третият обаче слага точка на част от войната за разпределение на наркопазара в София, припомня "Труд".

Версиите са много, но резултат от разследването няма. Обект на покушенията е соловият играч Никола Иванов – Ники Бобъра, който държал ключовите столични квартали „Гоце Делчев“, „Красно село“, „Борово“. Той се ползвал с протекцията на различни групировки, но винаги работел само за себе си.

На 8 октомври 2006 г. нищо не предвещава, че текат последните часове за Никола Иванов – Бобъра. Наркодълърът е в добро настроение и отива заедно с бодигардовете си Николай Апостолов и Тони Димитров да изгледат евроквалификацията по футбол България-Холандия в заведението „Амейзинг“ на ул. „Славовица“, намиращо се близо до 73-то СОУ в кв. „Гоце Делчев“.

Тримата мъже, барманката и сервитьорът са сами в помещението. Минути след като Мартин Петров вкарва гола за България, в заведението влизат двама маскирани и откриват кръстосан огън с пистолети със заглушители. 

Взривът в джипа на Бобъра рани 7 души и по чудо се размина без жертви

Никола Иванов получава девет куршума и умира на място. Охранителите му са тежко ранени, но лекарите от „Пирогов“ успяват да ги спасят. Веднага след разстрела тогавашният вътрешният министър Румен Петков заявява, че убитият Никола Иванов е отказал да сътрудничи на полицията за разкриването на извършителите на предишните две покушения срещу него и това му е коствало живота. 

Версията на МВР гласи -  борба за разпределение на свиващия се наркопазар. Сред мутрите обаче се говори, че Бобъра е имал дългове от над 700 хиляди евро. Те били натрупани по различни схеми, но той не се е отчитал на когото трябва и затова бил ликвидиран. 

Негови авери твърдят, че е предчувствал покушението и е имал информация, че се готви убийството му два месеца по-рано, само не знаел кога и как. Не било много трудно да се досети кой упорито иска смъртта му, затова винаги ходел с охрана. 

Бил сигурен, че ще оцелее, както при предишните два атентата, след които остава жив. На 6 февруари 2004 г. призори пред апартамента му на ул. „Костенски водопад“ № 6, където той живее с родителите и брат си Виктор Иванов – Грудката, избухва половинкилограмова бомба, задействана с фитил. От адския взрив е разрушен асансьорът, избита е външната стена на апартамента на Бобъра, а на съседите им липсват външните врати.

Жертви по чудо няма. МВР обявява, че Бобъра и брат му са криминално проявени, регистрирани са за грабежи, домови и автомобилни кражби, а през последните две години и половина продавали наркотици под „шапката“ на Антон Милтенов-Клюна, на когото плащали „данък спокойствие“. 

Според най-популярната версия, разпространена тогава, бомбата била поръчана именно от Клюна, защото докато той бил в затвора, Бобъра го зарязал и изградил собствена наркомрежа. Дилърите му пък влезли в пряка конкуренция с друг известен кримигерой – Мартин Станков-Рашо.

След атентата Бобъра станал особено предпазлив, но това не му помогнало да избегне следващото покушение. На Видовден - 15 юни 2005 г., в 16.20 ч. избухва мощна бомба на мотор, паркиран до джипа „Мицибиши Паджеро“ на Бобъра в столичния кв. „Гоце Делчев“. Взривното устройство от 700 гр. тротил е задействано с дистанционно управление точно в момента, Бобъра и двамата му бодигардове – Димитър Иванов и Атила Ахмед, тръгнали да се качват в джипа.

Иванов се връщал от среща с приятелката си, която живеела в съседен блок. Тежко ранен, Бобъра е откаран във ВМА, но оцелява. По-късно ще разкаже пред полицията, че той е видял човека, оставил мотора с бомбата, дори искал да го догони, но не успял заради раните си.

От мощния взрив тежко са ранени седем души, сред които и 74-годишната пенсионерка Мария Шестакова, която отивала до близкия магазин да пазарува.

Виделите всякакви поръчкови убийства полицаи твърдят, че изключителна рядкост дори в подземния свят е килърите да действат през деня, рискувайки живота на случайни минувачи. Някой много е бързал да се отърве от Бобъра. И тук версията за преразпределение на пазара за дрога е водеща. Отново се появява и името на Клюна, който ще бъде убит само месец и половина по-късно.

В ъндърграунда са категорични, че двата взрива срещу Бобъра били поръчани от Антон Милтенов-Клюна.

Дни преди поредното покушение срещу Бобъра, в заведение в ж. к. „Овча купел“ 20 маскирани мутри пребиват с бухалки Калоян Преждаров-Макса, който е сочен за дясна ръка на Антон Милтенов. Осведомени твърдят, че в заведението се е намирал и самият Клюн, а биячите са били пратени от довчерашния му ортак Бобъра. Полицаите ще работят и по версията, че бомбените атентати и разстрела на Бобъра са дело на различни негови врагове. Години по-късно подозират за смъртта му „Килърите-2“, водени от Вальо Бореца и кикбоксьора Мартин Антов. Всички версии остават недоказани.

Започнал с хероиновите наркомани и овладял чалга клубовете  

Предпочитал вътрешния пазар на дрога

Според оперативна информация на МВР, Никола Иванов – Бобъра в началото на дилърската си кариера е отговарял за търговията с хероин в няколко софийски квартала, повечето от които са в районите „Триадица“ и „Красно село“. По-късно става и основен дилър на марихуана и амфетамини в лъскавите чалга клубове, докато се издигне на по-високо ниво, като вече раздава дрогата на точните хора, за да я пласират на дребно.

След убийството на Косьо Самоковеца в подземния свят спрягат Иванов за негов наследник, но Бобъра не се интересува от контрабандните канали по границата, а само от вътрешния наркопазар. Работи сам, доверява се само на брат си  Виктор, по прякор Грудката. През 2012 г. – три години след смъртта на Бобъра, медии съобщават, че Виктор Грудката е задържан в Турция за източване на кредитни карти.