Попълнете търсена ключова дума или фраза

Жената на убития готвач проговори: От трупа на мъжа ми бликна кръв, наоколо станаха локви

https://blitz.bg/kriminalni/zhenata-na-ubitiya-gotvach-progovori-ot-trupa-na-mzha-mi-blikna-krv-naokolo-stanakha-lokvi_news406695.html Blitz.bg

Искаха да вярвам, че е починал от инфаркт и да ми го върнат в ковчег, казва Стоянка

Несебър, България 20 Апр. 2016, 20:38 21367 прочита 0 коментара
Стоянка - съпругата на застреляния в неделя в Несебър готвач Николай Колев-Кольо Дългия, наруши мълчанието си, въпреки препоръките на разследващите. По думите й, имало опит убийството да бъде потулено и да бъде представено като инцидент.
Жената погреба своя съпруг вчера, но днес започва да задава въпроси. <br /> <br /> Ето показанията на съпругата, които тя е дала пред компетентните органи. Била предупредена да не разговаря с журналисти, докато не се изяснят всички обстоятелства. Предупредили я в понеделник, но днес Стоянка Колева смята, че мълчанието й би било в разрез с паметта на съпруга й.<br /> <br /> Предаваме думите й дословно:<br /> <br /> &bdquo;Съпругът ми беше един от най-добрите готвачи в България, работил е и в Германия, името му беше известно от ресторант &bdquo;Камбаните&ldquo;, по-късно взе под наем ресторант &bdquo;Златен клас&ldquo;. С Принца, както аз го наричам, са вече 15 години. Само един сезон той много лошо го обиди и Кольо го напусна. Но след това отново се върна при него, защото дълго му се извиняваше. Принца му имаше огромно доверие &ndash; оставяше го и зимно време да му върти ресторанта, да чисти и подрежда, аз също съм помагала в хотелската част и ресторанта през зимата. Бивша служителка съм на Стопанска банка в Несебър.<br /> <br /> Около района на ресторант &bdquo;Принц Кирил&ldquo; израснаха и двете ни момчета &ndash; Венелин (33 години) и Георги (31 години). Познавахме много добре дъщеря му от първия брак, двете му жени, зетя му, неговото внуче. Винаги сме ги уважавали. Кольо и Принца бяха близки и неразделни. Не мога да проумея, че Принца би убил мъжа ми.<br /> <br /> В неделя сутринта Кольо се събуди в чудесно настроение, беше открил сметка в Пощенска банка, където в петък бяха пристигнали първите му три пенсии накуп. Радваше се, че си има лични пари в банката, защото години наред бяхме затънали в кредити. Направих му кафе и той щастлив тръгна към ресторанта &ndash; Принца пристигал от София и го очаквал. Същата вечер в неделя аз звънях няколко пъти, за да питам кога ще се прибира, но той не ми вдигаше телефона. Бил е вече мъртъв, а не са ми казвали. В 23:30 часа се обади големият ми син и каза, че ще дойде със снахата &ndash; аз да не се безпокоя, защото &bdquo;тати почина &ndash; от инфаркт&rdquo;. Как така от инфаркт? Кога? Веднага започнах да си представям целия ужас, който е изживял, докато издъхне &ndash; той толкова много ни обичаше &ndash; особено 6-годишната си внучка. Как ли се е прощавал с нас? Понеже баща ми и майка ми починаха от инфаркт и не сме искали аутопсия, аз нито за миг не допуснах, че трябва да бъде аутопсиран.<br /> <br /> Синът ми каза по телефона: &bdquo;Стой си вкъщи, ще дойда да те взема&ldquo;. От полицията го посъветвали, че е добре да вземем и джипито, за да напише смъртния акт. На него се обадили именно полицаите. Така аз, синът ми Венелин и снахата взехме д-р Соня Йовчева от дома й и отидохме пред ресторанта. Там имаше двама полицаи. Отдалече видях силуета - върху една маса върху беше проснато тялото на мъжа ми &ndash; висяха краката, ръцете и главата му &ndash; буквално само торсът беше на масата. Единият полицай ми каза: &bdquo;Госпожо, Вие останете тук, нека дойдат само лекарят и синът Ви&ldquo;. В този момент не бях на себе си и се подчиних. Венелин клекна пред масата и се разплака. Видях как д-р Йовчева попипа китките на двете ръце и каза нещо на полицаите &ndash; вероятно потвърждавайки пред тях, че е починал от инфаркт. Това стана много набързо. Гледах в това време, че Принца и други мъже са вътре в ресторанта, където светеше, но навън - в двора беше тъмно, мъждукаше една единствена крушчица.<br /> <br /> Д-р Йовчева каза, че можем да си вземем смъртния акт още тази вечер или най-късно утре сутринта &ndash; преди да го погребем. Венелин се качи в колата, за да отведе д-р Йовчева обратно в дома й и оттам да търси погребалния агент &ndash; някой си Херо. Вече си бяхме казали, че ще е най-добре да си го погребем, защото нямаме съмнение, че е инфаркт.<br /> <br /> Аз останах сама. Полицаите си тръгнаха. Тогава вече в ресторанта Принца беше само с един мъж. Влязох при него и го помолих да ни помогне да осигурим по-бързо катафалката, в това време другият мъж почна да ми изказва съболезнования - че се уважавали с Кольо, но аз и сега нямам спомен този мъж да го познавам или да съм го виждала някога. Този същият мъж беше пиян. Принца също, но не толкова много. Не мога да ви кажа дали е въпросният Пламен Копчев, чието Ауди вие издирвате.<br /> <br /> Излязох отвън и се престраших &ndash; приближих масата. Тялото на мъжа ми беше върху бяла покривка. Исках да го позавия, да не се измъчва &ndash; да висят ръцете и краката. Наведох се към главата му, повдигнах я и започнах да го целувам по бузите. Бяха ледени! През ум не ми е минавало кога може да е настъпила смъртта му. Беше студен. Прегръщайки го аз започнах да го притискам към себе си, сигурно съм мислела, че ще го стопля. Не можех да преценя с каква сила притискам тялото му към себе си. Тогава видях, че през бялата покривка потичат капки кръв. Вцепених се! Как да допусна, че от инфаркт може да избие кръв. Капките ставаха все по-обилни, на плочките се образува локва и започна да се стича между фугите. Картината беше страшна и не знаех какво да правя. В този момент дойде по-малкия ми син и видя цялата тази картина. Краката му се подкосиха, той се свлече и в това време ми каза: &bdquo;Мамо виждам гилза!&ldquo;. После се установи, че наоколо е пълно с гилзи. Георги каза, че ще вика полиция. След това мястото се изпълни от полицаи &ndash; от Слънчев бряг и Бургас, пристигна и следствена група, върнаха обратно и джипито. Мен ме прибраха в нашата кола при снаха ми.<br /> <br /> Когато са огледали тялото обстойно са установили, че има дупка в гърба &ndash; в плешката, отворът бил в сърдечната област, казаха ми, че имало и други дупки. Чух, че казват &ndash; стреляно е отблизо. Едва тогава осъзнах, че съпругът ми е убит. Представяте ли си?! Някой искаше в тъмното, където мъждукаше лампичка аз да помисля, че той е починал от инфаркт, да го вземе катафалката и да ми го върнат в ковчег &ndash; да го погреба с мисълта, че си е отишъл от естествена смърт. Не знам какво да мисля, защото вчера при мен пристигна дъщерята на Принца &ndash; Ваня от първия му брак и много искрено ми изказваше съболезнования. Не мога да приема, че Принца е убил най-добрия си и предан приятел&rdquo;.<br /> <br /> Оперативно-следствените действия на местопрестъпленията са продължили до 5:30 часа в понеделник, когато тялото е откарано с трупна линейка в бургаската морга.<br /> <br /> Дотогава Принца и Копчев през цялото време са били в ресторанта и са разговаряли с полицаите. Те не са арестувани, а доброволно отведени за показания в РУП-а.<br /> <br /> Съпругата на убития готвач &ndash; Стоянка допълни, че когато пристигнали на мястото на престъплението около полунощ тя видяла пред заведението черно Ауди, в което лежи човек. Дори в началото си помислила, че е мъртъв. После се оказало, че това е шофьорът на ексфутболния бос Копчев, който очевидно вече е бил изморен, а не е можел да изостави шефа си. Загадката къде точно е застрелян Кольо &ndash; пред автомобила или в самия автомобил все още е неизяснена. До синовете на Кольо е стигнала информация, че баща им се е качил на предната седалка до шофьора и е искал да напусне купона, защото е бил уморен, но тогава е бил застигнат от куршумите. Това е станало докато домакина Принц Киро произвеждал канонада от изстрели във въздуха.<br /> <br /> Днес преди обед местните жители са видели Пламен Копчев да се разхожда на свобода и да пие кафе. Ние опитахме да го открием, но не успяхме. Господин Копчев не вдига мобилния си телефон.<br /> &nbsp;

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам