Според тълковния речник вариете е:  „Увеселително заведение със забавна програма за посетителите.“ Фелини е по-колоритен  в  определението си  за този жанр: „Стара будница, която знае как да ви предложи разни удоволствия“.

Дали заради  силиконовото превъзходство, жаркия ритъм или масовата истерия  в  един доста дълъг период попфолкът успя да натика родното вариете в  кюшето на сценичните изкуства.

Напоследък обаче „старата блудница“ се събужда от  тежката си кома, готова в неравната борба, да докаже, че на сцената все още има място за нея.

Самотни войни с остър ум и ловки ръце или ентусиазирани трупи отново намират своята все още малобройна , но вярна публика.  Тя пък ги дарява с много аплаузи  и ... с  малко пари. Но известно е от историята, че жертви в името на изкуството е имало открай време и ще има дотогава, докато го има самото изкуство.
 



Строго, но справедлива „Гилдията да вариететните артисти“ , към САБ и тази година възнагради най-успешните си членове и номинира своя кандидат за наградата „Икар“. И за да докаже, че нейните хора са всестранни таланти, първите статуетки бяха раздадени не за артистични изяви, а за написаните от тях  книги.

Единствената в България незряща танцьорка на индийски танци е   Валя Димитрова-Раджан. Повече от тридесет години бургазлийката е на сцената.
Прекъсвала е срещите си със зрителите само за седем месеца във времето, когато губи зрението си. Тъмнината обаче не й пречи да погледне в бъдещето.

За разлика  от останалото, в него тя вижда ясно-то е на пак сцената Без танците живота й се струва  безсмислен.  Валя решава  да продължи това, за което е мечтала и правила цял живот. Започва от начало:  стъпка по стъпка в тъмнината тя успява да се изкачи на онзи връх, на който е блестяла десетилетия.

Днес Раджан  продължава  да радва зрителите с изящния си танц,  а драматичните си преживявания разказва в две книги. И двете имат в заглавието си думите и "Две хубави очи". В тях се описват  емоциите и разочарованието, които довеждат до нейното “ослепяване от любов”.
 



Наред със статуетката Валери Моцев-Валермо, шеф на гилдията на вариететните артисти, пожела на красивата Раджан скоро да види света, такъв какъвто го е познавала и обичала някога.

Талантливото перото на един от най- младите, но вече  изявени български фокусници Йордан Янев пък ражда книгите „Целувката на сатаната“ и „Магиите на Зайн“.  Под този артистичен псевдоним   играе вече петнадесет години. Той   е гастролирал  в Китай  и Макао, където изнася над 2000 представления. Всичките спечелени от тях пари той влага  в своето  грандиозно шоу. За мащабите му можем да съдим по това, че само реквизита му тежи три тона.

Номерата на Зайн са уникални. Сред известните му фокуси е този с летящата маса, която е  комбинирал с "Дървото на живота" - репродукция на илюзията на Робер Худен от 14-и век, която притежават само 5 души в света. При този номер от храстите на сцената изникват истински рози, а светлината от тях кара масата да полети. В друг фокус лети не маса, а жена. Седем души  от публиката я  следват,  за да  се убедят, че няма никакъв механизъм ,  който да я  я повдига.

Дипломираният лекар д-р Джакси, иначе Виктор Божилов, твърде рано се е отказал от медицината, скрил дълбока  извоюваната с толкова труд и учение лекарска диплома и станал артист.
 



Следващото си образование, вече свързано с  изюзионното  изкуство, завършва в САЩ. Там работил по казина и  като мениджър в магазин за фокуси.  В програмата си по време на церемонията по награждаването той покани за  свой асистент не кой да е,  а директора на Софийската опера академик  Пламен Карталов. В крайна сметка удивителната му игра с карти възхити всички, а статуетката  получи  за трите си книги с любовна лирика, които е издал наскоро.

Два красиви спектакъла се бореха за номинацията на гилдията на вариететните артисти за заградата „Икар“. Тя ще бъде връчена на тържествена церемония на 27 март, когато е световният ден на театъра.

 „Прераждане“   със специалното участие на Диан и Гергана Райчева, Василена Караманлиева, Стефан Лозанов, Васил Караманлиев е спектакъл на  „Мюзикхолен театър Пловдив“. Автор на  хореографията е  Николай Серафимов, а  режисьор Васил Караманлиев. Това е един разказ за любовта между амазонка и римлянин. Те  се прераждат през вековете, в опит да изживеят живота си заедно. Тридесет души играят седемнадесет танца в  шеметното  представление. Това обаче се оказа недостатъчно.
 



Журито  предпочете „Web Бурлезка“ на Софийския вариететен театър. Това е разказ за момичетата от другата страна на екрана. В него има всичко, заради което публиката пълни салоните : музика, танци, акробатика, цирк,   дори истински дъжд.

Мелинда Терзийска, Маргарита Христова, Паолина Попова са във вихъра си. Дипломирани актриси от НАТФИЗ и  бивши спортистки  показват онова, което не може да се види в класическия театър. Мултимедията е като техен дом, в който влизат и излизат без никаква трудност, но с часовникарска точност. Пищните костюми, красивите тела очароват зрителите. Чарли Варийски, уникален актьор  който, нито за миг не излиза  на сцената, но е непрекъснато на мултимедийния екран, добавя допълнително настроение, към общата изпълнена с  красота атмосфера.

Не случайна след явяването им в  „България търси таланти“ идентичните френско и американско предаване са поканили „Бурлезка“ да се представи и при тях. Преди това обаче им предстои надпреварата за „Икар“. Или както са казали мъдреците: Всяко нещо с времето си.

Исак Гозес