Бен Крос избра България за свой вечен дом

<br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Ivan/Ben_Cross_4.jpg" alt="Ben_Cross_4.jpg" align="right" hspace="11" width="280" height="337" />Бен бе почетен гост на срещата на войводите от Сдружението &bdquo;Пазители на българщината&rdquo; в Копривщица. Той се поклони пред паметника на героите от Априлското въстание. На веселбата вечерта под звуците на гадулката на Васил Денев героят от &bdquo;Огнени колесници&rdquo; показа антентичен ирлански танц и обра овациите на почерпените вече воеводи.<br /> <br /> <em>Бен Крос не крие, че е очарован от България. През годините тук е имал късмета да срещне чаровница като русенката Деяна, виртуоз като маестро Мишо Йосифов и катаджията, който не се задоволил с петдесет лева подкуп, а го накарал да изтегли четиристотин от банкомата. Ето какво още разказа кинолегендата в интервю пред вестник &bdquo;ШОУ&rdquo;: <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Кога за първи път дойдохте в България? И защо се преместихте да живеете тук?</strong><br /> - В България за първи път дойдох през 2000 година да направя филм с Жан-Клод ван Дам. След две години се върнах да снимам римски епическа лента. Следващият път бе 2004-та, за да участвам в телевизионен сериал. Преди тази роля да приключи, беше ми предложен още един проект, после още един и още един... Не съм планирал да остана тук, но така се случи, че един филм застъпи друг. През това време живеех във Виена. Имаше причини, които ме накараха да напусна Австрия. Тогава си дадох сметка, че съм живял в България година и половина. И реших, че в крайна сметка трябва да имам жилище. Купих си апартамент на бул. &bdquo;Христо Ботев&rdquo; и така приключи този въпрос.<br /> <br /> <strong>- Кога усетихте, че да бъдете актьор е вашето истинско призвание?<br /> </strong>- Бях на дванадесет. Други хора казаха, че имам талант за това, и то преди аз да съм го разбрал. Когато се готвех да вляза в университета, чух, че има нещо като театрално училище. И така, на 21 години започнах обучението си в кралската академия за драматично изкуство в Лондон.<br /> <br /> <strong>- В колко филма сте участвали до днес?<br /> </strong>- Ако броя и тези в телевизията, лесно мога да ги сметна: повече от сто. Но в същото време съм прекарал много години и в театъра.<br /> <br /> <strong>- Колко филми сте снимали в България?<br /> </strong>- Вероятно горе-долу дванадесет.<br /> <br /> <strong>- Какво в сценария на &bdquo;Осмото чудо&rdquo; ви накара да приемете това предложение и да участвате в тази продукция?<br /> </strong>- Знаех за Джеумс Баучер, но не знаех подробности за него и за историята на България през 19-и век. Има много общи неща между нас двамата. Джеймс Баучер е ирландец. Аз съм от Ирландия. Джеймс Баучер е бил в България много години и аз останах тук повече, отколкото очаквах. И съм много, много щастлив. Също като Джеймс Баучер много обичам музиката и тя е една от моите страсти. Откакто съм дошъл в България, наистина много се ядосвах на себе си, че не мога да разбера всички ритми, които чувам. Покрай ролята при Христо научих магията на вашите ритми. За което съм много благодарен. В Ирландия фолклорната традиция е жива, но не толкова, колкото в България. Обичам вашата музика и това беше една възможност да науча в по-голяма дълбочина за културното наследство на страната ви. В името на традициите и богатството на фолклора ви съм готов да помогна с каквото мога.<br /> <br /> <strong>- Кога за първи път сте чули българска народна песен?<br /> </strong>- О-о-о, много преди да дойда тук. Бях слушал мистерията на българските гласове и знаех, че една ваша песен лети, изстреляна в космоса. Знаех за почти уникалните хармонии и ритми на българската музика. Взамодействието между тях е уникално и това е много впечатляващо.<br /> <br /> <strong>- Докъде сте стигнали с овладяването на българския езика? </strong><br /> - Дотам, докъдето съм успял на този етап. Ще става все по добре и по-добре. Ако човек говори бавно с добра дикция и артикулация, нямам проблеми. Диалектите и жаргоните трудно ги хващам. Който говори правилен български, го разбирам.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Ivan/Ben_Cross_5.jpg" alt="Ben_Cross_5.jpg" align="baseline" width="520" height="363" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Пред паметника &bdquo;Априлци&rdquo; в Копривщица: Бен Крос, кметът на Копривщица Генчо Герданов, Йорданка Фандъкова и Христо Димитров</strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие сте сред актьорите със завидни певчески способности. Коя е вашата любима българска песен и коя можете да изпеете?<br /> </strong>- Ще изпея &bdquo;Една българска&rdquo; роза&rdquo;, но не ми е любимата. Някои от песните на Лили Иванова са наистина много силни и много добри. Повечето от приятелите ми в България са музиканти, не актьори. Каквите и проекти да съм имал тук в областта на музиката, съм ги осъществил с българи.<br /> <br /> <strong>- Какво обичате да правите, когато сте у нас?<br /> </strong>- Аз съм много креативен. Пиша. Композирам. Една моя коледна песен беше преведена на български. Това беше мой подарък. Изпълни я Денислав Ноев, Николо Коцев направи аранжимента. С голям оркестър от четиридесет виртуози от българското национално радио я записахме.<br /> <br /> <strong>- Театър или киното?</strong><br /> - И двете.<br /> <br /> <strong>- Филмът &bdquo;Огнената колесница&rdquo;, в който вие имате сериозно участие, взе пет статуетки &bdquo;Оскар&rdquo;. Не се ли надявате и вие да спечелите тази престижна награда?</strong><br /> - Не мечтая за нищо такова. Просто съм щастлив, когато работя. <br /> <br /> <strong>- Коя роля считате за най-голямото си постижение в киното?<br /> </strong>- Нямам идея. Но филмът &bdquo;Огнените колесници&rdquo; отвори вратите ми за голямото кино.<br /> <strong><br /> - Когато кажете, че живеете в България, чужденците ви казват &bdquo;Браво&rdquo;, а българите ви гледат със съжаление и питат: &bdquo;Защо?&rdquo; Аз пък ще ви попитам не защо, а как се чувствате тук?</strong><br /> - Чудесно.<br /> <strong><br /> - Кое вие най-скъпото.</strong><br /> - Тя ! <em>/Сочи Деяна, с която са заедно от края на 2008 година/<br /> </em><br /> <strong>- Имали ли сте предложения от български режисьори и продуценти?<br /> </strong>-Току-що направих един филм с Христо<em> /Христо Димитров, създателят на ансамбъл &bdquo;Българе&rdquo;/. <br /> </em><br /> <strong>- Мислихте ли много, преди да приемете?</strong><br /> - Не, прочетох сценария и ми хареса.<br /> <br /> <strong>- Умеете ли да играете български фолклорни танци?</strong><br /> - Зная едно: Право хоро. <br /> <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/Ivan/Ben_Cross_3.jpg" alt="Ben_Cross_3.jpg" align="baseline" width="520" height="672" /><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> Христо Димитров:</span><br /> <span style="font-size: small;">Черкелов видя танците ни и заплака<br /> </span><hr /> </strong><strong><br /> - Г-н Димитров, успявате да привличате в проектите си големи актьори. В първия ви спектакъл участва Георги Черкелов, сега Бен Крос. Как успявате да ги убедите? </strong><br /> - И с Георги Черкелов, и с Бен Крос историята е долу-горе една и съща. Впечатли ги проектът, а не моята личност, някакви финансови облаги или друг интерес. Те са толкова големи, че аз нищо повече не мога да им дам. Когато реших да поканя Георги Черкелов, никой не бе чувал нито за мен, нито за ансамбъл &bdquo;Българе&rdquo;. Той в момента се създаваше.<br /> <br /> <strong>- Как стана тогава?</strong><br /> - Събрахме се в репетиционната зала, имаше една бумтяща камина, угасих осветлението, останаха само проблясъците от огъня. Налях по една чаша вино и пуснах на касетофончето вече готовата музика. На фона й започвах да разказвам какъв ще бъде спектакълът &bdquo;Това е България&rdquo;. Свърших разказа и танцьорите заиграха &bdquo;Шопската картина&rdquo; . Черкелов седеше до мен. По едно време Зина, жена му, се обърна към него и каза: &bdquo;Черо, ами ти плачеш.&rdquo; &bdquo;Ами я се погледни и ти. Цялата си в сълзи.&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Доста емоционален момент...</strong><br /> - &nbsp;Тогава аз се обърнах към него и попитах: &bdquo;Господин Черкелов, ще направим ли този спектакъл?&rdquo; Той ме погледна в очите и каза: &bdquo;Ще го направим, и то много добре.&rdquo; Това бе единственият пазарлък, който някога сме имали. Нищо повече. Познаваше ме само от един час. Дори не ме попита за хонорар.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли претенции г-н Черкелов към текста, който вие бяхте написали?</strong><br /> - Нанесе някои корекции. Същото беше и с Бен Крос.<br /> <br /> Черкелов изигра с нас над двеста представления. За осем години няма град в България да не е идвал. През това време отказваше всичко. Снима се само в един филм на сина си. <br /> <br /> <strong>- Какво се случи със спектакъла, когато големият актьор почина?</strong><br /> - Предварително бяхме заснели ролята и след смъртта му той продължи да участва от екрана. Никога не си позволихме да го сменим с друг актьор.<br /> <br /> <strong>- Новият ви спектакъл &bdquo;Осмото чудо&rdquo; ще има друга звезда - Бен Крос. Защо точно той? </strong><br /> - Аз съм киноман и добре го познавах. Много го харесвах като актьор. Най-много като лошия Малаган от &bdquo;Първия рицар&rdquo; с Ричард Гиър. Силен, характерен образ. След един наш спектакъл на &bdquo;Албена&rdquo; в операта се запознахме. Започнах да го каня на събирания. Написах сценария, но не ми хареса. Не се справях. Повиках един драматург да ми помогне. И тогава попаднах на една история, която ми даде идеята за главния герой - Джеймс Баучер. Той е ирландец и тогава логично се сетих за Бен Крос, който е негов сънародник по майчина линия.<br /> <strong><br /> </strong>Баучер още приживе е определил мястото, където иска да бъде погребан. Дори си е приготвил парите за това. Бен Крос също иска тук да бъде последният му дом. Питал съм го. Той е обсебен от България. <br /> <br /> <strong>- И това се оказа достатъчно да го имате за спектакъла си? </strong><br /> - Започнах да му показвам това, което сме правили, изпълнението на Черкелов, който определих като българския Шон Конъри. Изиграхме му всичко. И той бе в нокаут. Цяла седмица говореше за това. Дадох му текста. Пипна съвсем дребни неща, но за всяка дума разсъждаваше 15 минути. Търсеше най-точния синоним на английски.<br /> <br /> <strong>- Ще има ли други актьори в &bdquo;Осмото чудо&rdquo;?</strong><br /> - Атанас Сребрев. Снимал се е в доста холивудски филми. При нас пък ще играе унгарския композитор Бела Барток. Репетициите започнаха вкъщи. Двамата вече бяха снимали заедно и много си допаднаха. <br /> <br /> <strong>- За какво става въпрос в новата ви продукция?</strong><br /> - Диействието се развива в &bdquo;Ориент експрес&rdquo; на 2 декември 1920 година. Само в една нощ. Тогава Джеймс Баучер идва в България за последен път и 27 дни по-късно умира. <br /> <br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Ivan/Ben_Cross_2.jpg" alt="Ben_Cross_2.jpg" align="baseline" width="520" height="734" /><br /> </strong><br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Цвети Шопова, артистичен директор:<br /> </strong></span><strong> </strong><span style="font-size: small;"><strong>100 000 лева струва само музиката</strong><br /> </span> <em><strong><hr /> <br /> </strong>Спектакълът е симбиоза между кино и танци. Седем картини. Христо е автор и режисьор. Филмовите сцени са снимани в царския влак, който доста променихме. Направихме го нов. За ден и половина се засне всичко. Истински рекорд. <br /> </em><br /> <strong>- Това е спектакъл на ансамбъл &bdquo;Българе&rdquo;?</strong><br /> - Към осемдесет човека ще бъдат на сцената. Освен танцьорите ще участват и трима певци, виртуозът на гайдата Васко Кузмов, четиридесет родопски гайдари... <br /> <br /> <strong>- Какво да очаква публиката?</strong><br /> - Има моменти, при които сякаш те удря ток. Иди ти да излетиш, да си горд, че си българин. Искаме да вдигнем самочувствието ни като нация. Настроението е малко приповдигнато, но всичко е с мярка.<br /> <br /> <strong>- Кои са останалите имена в спектакъла?</strong><br /> - Композитори са: проф. Милчо Василев, Генчо Генчев, емблемата на северняшката музика, Петьо Кръстев от ансамбъл &bdquo;Пирин&rdquo; и Данчо Радулов, диригент на ансамбъл &bdquo;Варна&rdquo;. &bdquo;Осмото чудо&rdquo; е посветен на ритмиката в българския фолклор. На красивите хора и природата на България. Той е кино и танци в едно.<br /> <br /> <strong>- Това е скъп спектакъл, бихте ли казали колко пари ще похарчите за реализацията му?</strong><br /> - Музиката се създава с години и струва около сто хиляди лева. За всяка картина са нужни отделни костюми: Общо около двеста. Още сто хиляди. На Баучер се наложи да направим специална шапка с яка. Досега сме похарчили общо 370 000 лева. Представете си колко къщи могат да се построят, а Христо Димитров живее под наем. Затова се надяваме &bdquo;Осмото чудо&rdquo; да има дълъг живот, а билетите за премиерата да продадем месец по рано, до 15 май.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Джеймс Баучер е погребан у нас<br /> <hr /> </strong></span><br /> Джеймс Дейвид Баучер е ирландски журналист. След като завършва висшето си образование, става преподавател в колежа &bdquo;Итън&ldquo;. Дълги години работи като балкански кореспондент за британския всекидневник &bdquo;Таймс&ldquo;. Живее в гр. София от 1892 г. до 1915 г. Става почетен член на Софийското журналистическо общество и е близък приятел и доверен съветник на мнозина нашенци. Редовно е обвиняван, че е пристрастен към българското дело. Особено силно го атакуват гръцките автори за това, че подкрепя идеята за присъединяване на Македония към България. Той е в отлични отношения със Стамболов въпреки някои критики към него. Фердинанд е недоволен от позициите му към правителстовото и пише гневно писмо до директора на &bdquo;Таймс&rdquo;. Той обаче подкрепя своя кореспондент.<br /> <br /> Джеймс Баучер умира на 30 декември 1920 г. в София. Тялото му е изложено в катедралата &bdquo;Св. Александър Невски&ldquo;, след това, съобразно последната му воля, бива погребан близо до Рилския манастир, чест, оказана за първи път на чужденец. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Бела Барток идва да събира песни<br /> <hr /> </strong></span><br /> Бела Барток е унгарски пианист и композитор. Син е на учители. След смъртта на баща му през 1888 година майка му го праща да учи пиано в Братислава. Завършва академията &bdquo;Франц Лист&ldquo;.<br /> <br /> През 1909 година се жени за първата си съпруга и се развежда през 1923 година. Още същата година сключва брак със своя студентка. От съпругите си има по син. През 1945 година емигрира в САЩ, където умира от левкемия. Освен с композиране Барток се занимава и със събиране на народни песни. Пътувайки през Унгария, Румъния, Словакия, Трансилвания, България, Близкия изток той събира около 10 000 песни. Говори и пише на много чужди езици, сред които немски, английски, френски и руски.<br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br /> <br /> <br />