Стоянка Мутафова така и не е разбрала за кончината на по-младия си колега Стефан Данаилов, пише "Монитор", позовавайки се на близките й.  

И Ламбо, и Стояна прекараха последните си отредени дни в реанимацията на Военномедицинска академия, където лекарите полагаха всички възможни усилия за спасяването им. Уви, има ситуации, в които медицината е безсилна. Стоянка Мутафова почина от усложненията след жлъчна операция и развилия се впоследствие сепсис, изтощил организма й. 

Поклонението пред голямата актриса ще се състои на 9 декември (понеделник) от 11 до 16 ч. във фоайето на Сатиричния театър, с който бе свързана кариерата й в продължение на 7 десетилетия. Там България ще се сбогува с една от любимите си звезди точно на рождения ден на друг огромен артист, когото изпратихме седмица по-рано – Стефан Данаилов.

„Ние се познавахме от 40 години, но не личното ми отношение е важно. Кака беше пример за професионализъм, за емоционалност, за човек, който не е безразличен към случващото се на улицата, за личност, ангажирана със света около себе си. 

Вижте какво си казаха Ламбо и Стоянка, преди да напуснат този свят! 

Искам всички да я запомнят така. Тя беше истинска жена и дама, с която можехме да говорим както за деца, така и за политика и литература. Важно е оттук нататък как ще съхраним ценностите, които тя изповядваше и защитаваше“, сподели Калин Сърменов – директорът на Сатиричния театър, на който Мутафова изцяло бе отдала таланта и енергията си.

„Родена аристократка, шут – по призвание... Една от най-големите Дами в българския театър... Жена – история, не само по висотите на своя интелект, а и като творец, спомогнал за създаването на Сатиричния театър и неговия облик...“, написаха колегите й в сайта на Сатирата.

Актрисата от трупата Добрина Гецова – единствената, която някога е дублирала Стоянка на сцената (поради заболяване на комедийната прима я е замествала в част от представленията на „Скакалци“ от Ст. Л. Костов), сподели: „Познавахме се още когато тя беше млада актриса и участваше в спектакъла „Свекърва“ на Ямболския театър.

Винаги ще я помня на сцената. Стоянка живееше, за да е изправена на сцената, пестеше силите си през деня, за да е вечер на сцената най-енергична, най-активна, най-ефектна. И съумяваше да го постигне“.

Дългогодишният председател на фондация „А'Аскеер“, която през 2002 г. удостои Мутафова с голямата награда за цялостно творчество – актьорът Милен Миланов, призна пред „Монитор“: “Стоянка беше личност, която можеше да бъде наградена за всичко.

Талантът й е безспорен, но тя беше сред малцината, чиято интелигентност надхвърляше необходимата за нашата професия. Странно е, че минаваше за комедийна актриса – тя беше изключително дълбок театрален човек, който чрез комедийното успяваше да изрази тъгата и високия драматизъм, който носеше“.

Миланов припомни, че не е играл с нея, но тя го е гледала на сцената. „Губим не само голяма актриса, но и ерудит, който вече няма да гледа театър. Поколения актьори няма да бъдат гледани от нея – а тя имаше критерии да преценява стойностите. Това също е загуба за изкуството“, допълни той.

„И Стояна отлетя. С Богом Столетие мое. За мен беше чест да те познавам и да работя с теб“, сподели в социалната мрежа режисьорът Владо Петков, поставил с примата една от последните й роли – в спектакъла „Столетие мое“.

Актрисата Росица Александрова, нейна партньорка в постановката, написа: „Все си представях как играем на стогодишнината й“. Наистина – на 95-ия си рожден ден от сцената на Сатирата голямата актриса бе казала, че се надява и на 100-ния си рожден ден да е там, а нейната публика все така да й се радва и аплодира...

“Знаех, че ще се случи в петък и че задължително ще е Празник... Тази сутрин Стоянка Мутафова почина...

Родената аристократка, палячо – по призвание...

Бог да я прости... Тя бе Чудовище, с цялото ми уважение и преклонение към това определение..., което малцина ще разберат“, коментира във Фейсбук Ина Шкарова – драматург в Сатиричния театър.

„Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет! Обичам те! И там мястото ти ще е специално!“, убеден е Евгени Боянов, мениджърът й, който до последно бе с нея.

„Каквото и да кажа, ще е малко. Благодаря, че работихме заедно в магията на театъра, че се докоснах до теб и твоята душа! Обич завинаги!“, е посланието на друг импресарио, движил в последните години проекти с нейно участие – Кирил Кирилов.

Ирен Кривошиева, която партнираше на примата в коронния й спектакъл „Г-жа стихийно бедствие“, разкри в националния тв ефир: „Последния път – погледна ме, позна ме, но не говореше. Няма да забравя какво ми е казвала: най-важното за актьора е характерът. Каквото и да учи, както и да го научи, всъщност характерът е този, които те прави актьор“.

Ирен допълни, че молитвите ни сега трябва да са за дъщерята на великата актриса – Мария Грубешлиева-Муки, за която ще е най-тежко. Подобно нещо споделя и Вили Марковска, снимала се с Мутафова в сериала „Столичани в повече“: „Беше и остава една от най-големите ни актриси!

Космически талант! Ще я помня с думите, които ми каза в един зимен уютен ден, докато снимахме: „Моето дете, за актьорската професия най-важното е характерът, запомни го!”.

Ето и прощалните думи на Биляна Петринска: „Ох,Стояно... Така ще те помня.... Горда Водолейко!!! Да,обречена на вечност...! Моята "сценична мащеха", когато бях само на 20... Напускате ни един по един. Дали ще успеем да надградим себе си, професията... Тежки задачи и цели. Уроци по раздаване на себе си, по живеене на сцената. Аплодисменти за Небесния театър... Каква трупа събра тази 2019... Да се ценим един друг приживе“.

Мариан Бачев: „И със Стоянка Мутафова нямам снимка. Но имам случка. Отивам на представление в Сатирата и виждам Стояна, която седи в гримьорната. Аз се спрях пред отворената врата и казах:

- Здравейте, госпожо Мутафова! - и тъй като знаех, че недовижда, подадох й ръка и добавих - Мариан Бачев съм.
- Знам те, бе. Аз по гласа те познавам. Много сте добри при Слави, но при теб ми харесва твоята деликатност, чувство за хумор и тънка ирония - казва с онова типично „р“, което тя произнася, с леко вибриране.

И добави:
- Много е важно да работи актьора в детайл, иначе джаста-праста всеки може...
Достолепие и аристократизъм с огромна доза самоирония – така го живя тоя живот!

Няма джаста-праста! Лек път на душата й!“, завършва Бачев.

Касиел Ноа Ашер: „Винаги съм си представяла, че Стояна ще умре на сцената!

И ще бъде щастлива от такава смърт... Толкова бясна, мощна, невероятна...колкото повече трупаше години, толкова по-неукротима, жива и харизматична беше...Така ми е мъчно от тази смърт, но знам, шоуто на Стояна ще пленява и небесните обитатели... Браво и сбогом!“.

Ева Волицер: „Харесвах Стояна! Харесвах нейната жизненост, хъс за живот, хъс на сцената, аристократизъм и борбеност! Не цепеше басма, не се навеждаше, беше кралица и на сцената, и в живота! Когато мисля за нея се усмихвам с лекота. Нека душата й бъде в Райската градина!“.

Младата актриса Мариела Топалова: „На празник си отиват най-големите! Първото ми представление след завършване беше с теб на сцената. Благодаря за смеха и съветите в гримьорната! Великан си, Стояно! Поклон до земята...“.

...На въпроса как иска да я запомнят, в едно интервю великата актриса отговаря с насмешка: „А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!“. Точно като Фреди Меркюри: „Какво ми пука – нали тогава ще съм умрял“. Самоирония, присъща на най-големите.
Стоянка Мутафова, ти винаги ще живееш в нашите сърца заедно с добрите си приятели Калоянчев, Парцалев, Невена Коканова, Константин Коцев, Кольо Анастасов... Защото творците на радост никога не си отиват от тях...