Спектакълът трябва да започне всеки момент, а клоунът го няма. Публиката негодува. Директорът на цирка е пред инфаркт,  държи се за сърцето. Търсете заместник! -крещи. Хващат един от петнадесетия ред.  Невзрачен. Прилича на продавач на риба. Насила го смъкват на манежа. И изведнъж  избухват аплаузи. Защото той е Дейвид Ларибле.  Големият смях е гарантиран.

Наричат го клоунът на клоуните. Директорът на смеха. Носител на златен и  сребърен клоун от фестивала в Монте Карло.  Артист, музикант, певец, полиглот поет, а тази година и гост на „ Нощта на звездите“ организирана за дванадесети път от Фондация „Енчо Керязов“ в подкрепа на талантливите деца на България.

Освен него в спектакъла, който предстои  на 26 август в Античния театър в Пловдив ще участват: носителят на седем  рекорда Гинес, разхождащият  се по въже на десетки метри над земята Фред Норт, трите красиви гимнастички  от  трио „“Белисимо“ , най-голямата акробатична трупа в света “Рихтер“.  

240 тонен кран ще повдигне и  постави  на сцената метален глобус  с диаметър 470 сантиметра, в  който в смъртоностно надбягване ще се впуснат шест  рокера от Колумбия, в компанията на безстрашния Норт   И това са само част от звездите, които ще осветят Пловдив в тази уникална нощ. Талантливите деца на България заслужават този празник.

Този път обаче,  не се налага да търсим клоуна, той е пред нас:

- Сеньор Ларибле, обикновено с клоунадата цирковите артисти завършват кариерата си, а вие започнахте с нея. Защо?

- Защото мислех, че е най-лесно. Слагаш червен нос и готово. Така си мислех. Идеята обаче никак не се хареса на баща ми. От него чух, че да бъдеш клоун е най-трудно, защото трябва да си всичко: виртуозен музикант, ловък жонгльор, добър певец и най-вече, голям артист. 

- А как попаднахте в цирка?

- Не съм попаднал. Аз се родих в него през 1957 година. Тогава той се е намирал в град Наваро. Баща ми и майка ми са акробати.

 - Кой ви учи и кога за първи пък излязохте на манежа?

- В началото беше баща ми. После постъпих във най-нормално училище Верона, но заедно с това посещавах музикална школа, училище по танци, усвоявах езици.

А за първи път излязох пред публика  в цирк „Медрано“. Той е  собственост  на фамилията на майка ми е е най-аристократичния в Италия.  Един от клоуните се разболя и трябваше да го заместя.

- Какви бяха реакциите?

- Казаха ми: Дейвид ти имаш талант.- Не го знаех. Просто правех това, което ми харесва. Така че, аз не избрах да съм клоун, клоунът избра мен. Това е различно.

- Имате две големи награди  от фестивала в Монте Карло. Смятат ви за най-добрия в света. Как се отнасяте към тази оценка?

- Не го вярвам. Ако бях боксьор и побеждавах всичките си противници на ринга, щях да се съглася, но в изкуствата не е така. Това, което прави артиста значим, е неговата публика. Има актьори, чийто кариера се движи само нагоре. Има и такива, които просветнат за година- две и после ги няма. Търси ги в някой малък цирк. Наградите не повишават цената ми.

- Но носят слава?

- Не вярвам, че един импресарио ще сключи договор с мен, само защото имам „Златен клоун“. Него го интересува единствено какво правя на манежа. Има много големи артисти, които никога не са получавали отличие в Монако, а има и такива на средно ниво, които са награждавани. В цирка има приятелство, уважение. Дори да се чувстваш суперстар, не трябва да го показваш. Доказвай се на манежа.

- Кой сте вие на сцената?

- Детето. То е всичко: глупак, наивник, сладур, палавник... Детето в нас никога не умира. Човек старее, а то остава живо. До последните ни дни.

- Клонът винаги ли е тъжен?

- Не е вярно. Това в легенда, наложена от операта „Палачи“ и филмите. Ако си тъжен оставаш си такъв. Клоунът е като всеки нормален човек. Могат да му се случват различни неща. Разликата от останалите хора е в това е, че идва часа, в който той трябва да излезе на сцената и тогава е длъжен да дари публиката с много радост и веселие. Той не може да каже: "Здравейте, аз тази вечер съм тъжен, не мога да играя. Извинете, но елате утре". 

- Вие сте седмо поколение цирков артист. Промени ли се публиката през годините?

- Днес е по-трудно да разсмееш хората, но далеч по-нужно. Обяснявам си го с обстановката, в която живеем. Клоуните в миналото винаги са стигали апогея си в трудни за хората моменти: след депресия и война. Когато надеждата е изчерпана. Тогава клоунът има най-голямо право да съществува.

- Има ли нещо общо между политиците и клоуните?

- Нищо. Защото, за да си клоун трябва да си много честен човек. Честен и сериозен. Между политиците такива са много малко. В Италия не повече от два процента. За България-не знам.

- След толкова награда и успехи, сигурно сте много богат?

- Богат на емоции, любов... Парите идват и си отиват. Те не са важни. Не съм виждал пачка банкноти в ковчега. По-важна ми е обичта на хората до мен. Аз съм клоун един час на ден. Много по-важно е да бъдеш голям човек, отколкото голям клоун. А най-добре е да бъдеш и двете.

Интервю на Исак Гозес

 

Дейвид Ларибле е роден през 1957 година в град Неваро , Северна Италия в семейство на циркови артисти. От дете иска да е клоун.  След близо шестдесет години на манежа той е завоювал титлата : Директор на смеха.

Според  академик Александър Балкански, който го познава от дете , Дейвид  днес е най-добрият клоун на света, истински любимец на публиката, достоен заместник на такива такива колоси  в жанра като Олег Попов и Чарли Ривер

Ларибле е единственият клоун изнасял  самостоятелен спектакъл на „Бродуеюй“. На скечовете му са се смели Ричард Гиар, Уди Алън, Франсис Копола, Стивън Спилбърг.

 Ларибле свири добре на тромпет, пиано, китара, флейта и още няколко инструмента. Пея джаз и класика.  Сравняват го с  Бинямино Джили.

Говори,  освен италиански: португалски, френски , английски, испански.

Големият артист участва за първи път в „Нощта на звездите“ в подкрепа на талантливите ямболски деца  през 2015 година . За изпълнението си той не взема и стотинка хонорар.