Цветелина Русалиева е родена в Русе. Завършва моден дизайн със специалност "Моделиране и конструиране на облекло" в "Професионалната гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова" в родния си град, а след това "Интериорен дизайн" в Българо-гръцки Колеж "Делта" в София. Има самостоятелни експозиции в Берлин, Саарбрюкен, Палермо, Рим, Женева и Ню Йорк.

Организатор е на множество изложби на български автори в чужбина, както и на мащабни акции с благотвортелна цел. Носител е на наградата "Най-добър млад дизайнер" на форум Българска мода през 1997 г. През 2015-та участва в престижното "Architectural Digest Home Show" в Ню Йорк и Маями.


- Г-жо Русалиева, произхождате от стара бургаска фамилия. Разкажете малко повече за нея?
- Родът ми е стар, позабравен, но интересен. След руско-турската война семейството на предците ми се изселва в Русия, но когато руските власти започват да привикват на редовна военна служба преселниците българи, една част от родствениците ми се завръща в България и се установява в Бургас.

Тъй като тези хора идват от Русия местните бургазлии започват да ги наричат Русалиеви или Русиноолу. Един от моите прапрадядовци пристига, когато борбата на българите за самостоятелна община, църква и училище е доста ожесточена. Неговият син Ясен става първия кмет на Бургас след Освобождението. В събитията от живота му се преплитат и съдбите на Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов…

Неговият брат Панайот Русалиев, от чийто корен идваме ние, също е бил два пъти кмет на Бургас. При неговото управление се създава самостоятелна българска община. Той е бил член на църковното настоятелство и активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

- Израсли сте в семейство на художници. Защо изменихте на класическото рисуване и предпочетахте да учите дизайн?
- Според баща ми всеки човек трябва да има занаят, да може да прави нещо с ръцете си. Затова се насочих към специалността моделиране и конструиране на облеклото. Натрупах голям опит с работата си като моделиер – конструктор, работих в големи шивашки фирми. Гордея се с това, което мога да правя, защото знам, че каквото и да се случи, особено сега, когато бъдещето ни е толкова неясно и несигурно, моят спасителен пояс е професията ми. По-късно учих и Интериорен дизайн в София. Дизайнът именно ме провокира да се занимавам с изящно изкуство.

- Вие освен, че сте художник от 10 години, имате и собствена галерия. Какво ви накара да се захванете с тази не толкова благодарна работа?
- Идеята ни беше да представяме само моите картини. Говоря в множествено число, защото до мен винаги е бил съпругът ми. Той ме подкрепя във всичките ми проекти, има изключителен нюх и естетски вкус, освен това е голям познавач на съвременно изкуство. Покрай интериорния дизайн имах поръчки и непрекъснато създавах контакти.

Трябваше ми място, където да се срещам с клиентите и да ги запознавам с работата ми. Много бързо тази галерия в центъра на София се превърна и в място за срещи с много други художници. Започнахме да организираме изложби да представяме книги, фотосесии, образователни семинари.

- Но явно това не ви е било достататъчо, защото създавате и своя галерия в Рим. Българка да се опитва да продава изкуство в сърцето на вечния град не звучи ли това много дръзко?
- Явно не, след като през 2017 на "Via della Luce" , в превод "Улицата на светлината", в артистичния квартал Трастевере, обявен за паметник на културата под закрилата на Юнеско, се роди единствената чисто българска галерия. Създадохме я с идеята да представяме утвърдени наши и не само наши творци в различни области на изкуството.

Част от мероприятията провеждахме под патронажа на Посолството на Република България към Светия престол, както и под почетния патронаж на Министерството на културата на Италия. Галерията беше официално избрана за представител на интернационалното Биенале на Рим за съвременно изкуство 2020 г.

- Кои наши творци показахте във вашата галерия?
- Открихме с изложба на проф. Греди Асса под кураторството на проф. Аксиния Джурова. Представихме популярни имена като: проф. Десислава Минчева, Георги Миленов, Петър Пиронков, Десислава Денева – ДЕДЕ, Яна Костадинова, Миглена Савова – Оклер, българка, която живее в Женева и много други. Организирахме изложба на непоказвани творби на маестро Никола Гюзелев. Имахме и модни събития и премиери на книги, както на български автори, така и на италиански.

- Връщам се на въпроса: Как българска галеристка може да оцелее в Рим?
- Да се ръководи българска галерия в чужда държава е изключително трудно начинание. Особено, когато тя няма подкрепата на каквито и да било институции и не може да разчита на външни инвестиции. Винаги има много неизвестни и огромна доза риск. Света на изкуството в Италия е много по-различен от този, който ние познаваме у нас. Изисква се време и сериозна работа, за да се наложи някои български автор.

Щастлива съм, че освен в Рим, успяхме да представим български автори в: Саарбрюкен, Женева, Палермо. Участвахме с изложба живопис на няколко автори на престижния фестивал „ Седмица на Културите“ в Палермо, Сицилия. Той се организира всяка година под егидата на принца на Палермо Бернардо Торторичи.

- Трудно ли се налага българско изкуство в чужбина?
- Когато заговорим за съвременно българско изкуство, веднага в съзнанието ми изникват имена на наши автори, живеещи от години в чужбина. Те са си извоювали своите позиции и активно участват в художествения живот навън, но и се завръщат в България, за да покажат творчеството си.

С някои от тези автори имах честа и удоволствието да се срещна през годините. Ето защо профила на галерията ни в София е да представяме предимно български автори, живеещи в чужбина. Съвместно със сдружение "Толкова близо, Толкова далече" организираме изложби на художници, пръснати по целия свят. Срещите с тях винаги са вълнуващи, а допира до тяхното изкуство ме кара да се чувствам горда българка.

Интервю на Исак ГОЗЕС