Художникът Петър Дачев излиза на светло за своята 130 годишнина от
рождението му.
Изведнъж блесна име на художник, писател, журналист, - Петър Дачев 1896 – 1968 г. за когото нищо не сме знаели! В случая това стана чрез големият ерудит, неуморен търсач в архивите и най-съвестен издирвач на жития - Иво Милев и изкуствоведът художник Любен Домозетски, които възкресиха една биография, за да я знаят и новите поколения. Така творецът зае своето място в историята на изкуството ни, без да е търсил известност и слава.
В партньорство с Регионален исторически музей – Добрич, след като получават голямото дарение от наследниците на художника, а изследователите Ани Венкова за биографията на художника и Кремена Митева за архивното наследство подготвят основата. И ето как ние получаваме достъп до съхраненото - богат архив на художника от картини, скици, документи, снимки, лична кореспонденция, публикации и можем да проследим цял един живот.
Петър Дачев се оказва от хората, които не се задържат на едно място. Роден е в Котел, израснал в Добрич, учил във Варна. Следва две години в Рисувалното училище в София, но неочаквано го напуска.
-През 1924 г. той прави уникална за художествения ни живот изложба – разказва Иво Милев. - Изложбата е оценена като силна, въздействаща, в един рядък у нас експресионистично-символистичен стил. Художникът намира веднага симпатия и окуражаване от най-влиятелните ни интелектуалци: Сирак Скитник, Александър Божинов, Николай Райнов, Анна Каменова. Само че тъкмо тогава изоставя всичко и в най-размирни времена тръгва за Цариград.
Защо го прави, защо точно там?
Да, големият град все още се нарича Цариград. А в 1930 той се преименува на Истанбул. И художникът е свидетел на промяната.
Самият художник Петър Дачев го е написал:
“Няма град с по-подходяща обстановка за хора със скитнически темперамент. Двойствеността на Цариград -Истамбул, е град европейски и ориенталски, Това го прави силно притегателен защото е „претрупан с история“.
Когато Петър Дачев върви по улиците не спирал да се заглежда в къщите, в лицата на хората, в осветени прозорци вечер, когато си представял колко хубаво е да имаш семейство.
Рисувал всекидневието в Истамбул и много му се искало да има свое семейство, да има свой дом. Така вървял и си мечтаел като всеки млад човек.
Мечтите му са постоянно с него докато обикаля Цариград . Това пряко се предава върху картините му, често изпълнени с негови фантазии.
Младият Дачев, терзан и привличан от менливостта и капризите на живота казва за себе си, че е преминал в „доброволна емиграция”. На него му харесва дългия престой в Цариград.
“Странствующ скитник”, „олицетворение на авантюристичен дух” го нарича приятелят му от Варна Борис Енчев в едно от писмата си.
Но който каквото и да каже, самият Петър Дачев нарича сам себе си : “заклет скитник и бездомник. Да си бездомник, в едно еснафско общество е тъй страшно, като да си беден”.
Смята се, че художникът Петър Дачев става различен, коренно се променя. Сякаш не е този от 1924 г., когато така благосклонно е приет от родната публика с първата си изложба. През 1932 изведнъж нещо се случва, той неясно говори за трагедия и самоубийство и се връща в България.
Става илюстратор на собствените си и чужди текстове. Пише книгата “Непознатият Цариград” илюстрирана от него.
„Скиталците са намерили своето временно убежище в Цариград не случайно, защото това е град на пътници, прибежище за авантюристи и бездомници.“ Той вижда града като международна гара, винаги готов да тръгнеш нанякъде. „Всяка стъпка е подкана за пътешествия. „Там всеки се чувства като в хотел с готови за път паспорт и багаж“.
За него това са пътуванията до Измир, Бурса, Берлин и Париж. В Берлин той отива при брат си Анастас Петров, който там учи балетно изкуство , за да създаде по-късно балета в България.
С връщането си в България, художникът се заема с писане, без да изоставя рисуването , но и без да напира за изяви. Автор е на монографии за Оноре Домие, Екатерина Савова-Ненова...
Последната му изложба четвърта по ред е в 1964 г. Сътрудничи на сп. “Изкуство”, в. “Народна култура”, в. “Литературен фронт” със статии, рецензии и критики.
Ето така, Петър Дачев ни дава насърчение да правим в живота онова, което ни харесва, без сметки за пари, имоти, даже семейство. Казва ни, живей с това, което сърцето ти диктува, без гръмогласие и желание за слава, от което днес доста хора страдат напразно. Винаги Времето пресява и решава какво да остане.
Насърчително ще ви подейства да посетите до края на август тази поучителна човешка история с голямата изложба 130 години на Петър Дачев в Софийска градска художествена галерия на ул. Генерал Гурко 1.
Савка ЧОЛАКОВА
