Половин милион роми стават жертва на нацисткия терор между 1933 и 1945 година. Германия признава този геноцид официално едва през 1982 г.  В нощта на втори срещу трети август 1944 година нацистите ликвидират така наречения цигански лагер на Аушвиц - Биркенау и избиват 3000 роми – мъже, жени и деца там. Българските роми не стават жертва.
 
От 2012-а мемориалът на синтите и ромите гледа точно срещу германския парламент в близост до мемориала на жертвите на Холокоста и този на хомосексуалните, избити от нацистите. У нас обаче малко се знае какво се е случило с ромите. Отговорът на този въпрос търси и Людмила Живкова – Балашикова - първият у нас режисьор-документалист от ромски произход с дебютния си филм „Весел е циганският живот“.
 
„Цялата идея за сценария започна от разказите на баба. Целият наш род е живеел заедно с евреите по време на Втората световна в Ючбунар и са живеели добре, докато на всички други европейски страни по това време им се случват неприятни неща. Някои автори твърдят, че всеки втори циганин е бил убит по това време в Европа, а в България се оказва, че има прираст на циганското население в края на войната“, каза тя пред БНР.
 
„Към онзи момент ромите у нас са били над 160 хиляди“, сподели тя. Няма данни от България да са били депортирани или да им се е случило „каквото и да е лошо нещо“.
 
„Реално погледнато, България не толкова официално спасява своите цигани, а самите хора, самото приятелство, самата толерантност по това време помага на българското общество да ги запази. България гледа на циганите мюсюлмани като иноверци и по този начин те попадат под Закона за защита на нацията. Има ред разпоредби и правилници, с които се целят масови уволнения на цигани. Започват рестрикции и в България, но в един момент те спират и самото общество започва по един или друг начин да помага на своите приятели. Реално всеки българин е имал циганин приятел по това време“, каза режисьорът.
 
Имало е заповед циганите да носят кафяви звезди, но това е било на общинско ниво и изпълнението ѝ „не се е случило“.  Имало е и масови покръствания.
 
„За мен най-странното е, че когато започнах филма, мислех, че ще има изследвания. Никой не е забелязал този факт - че България може да се гордее с нещо толкова ярко - ярък признак на толерантност“
 
Филмът вече обикаля по фестивалите, а се очаква да се появи в кината през септември, а след това – и по телевизиите.