9 януари 1996 година. Постановката на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ е към края си. Залата в Стара Загора е застинала в захлас. На сцената са едни от най-големите актьори на България. Произнасяйки  последните си реплики, главният герой, обаче  се олюлява. Партньорката му Таня Масалитинова забелязва, че  говори трудно, греши. Все пак  приятелят  произнася   последното изречение и неочаквано напуска сцената.

След миг завесата пада.  Публиката избухва в аплаузи. На финалния поклон  обаче, един от участниците го няма. Георги Георгиев-Гец лежи неподвижен върху четири стола, не на себе си. Лекарите констатират тежък инсулт. Осем месеца по-късно на 2 септември, без повече да дойде в съзнание големият актьор, любимецът на милиони българи, ще отлети от този свят. На земните хора той ще остави спомена за 84 театрални роли, 22 телевизионни постановки, 64 филма както  и възхищението от големия му талант, и човешко достойнство.
 



Двадесет и четири години по-късно Гец не е забравен, заснетото на лентата  не се изтрива, не избледнява и продължава да ни радва.

Разпоповци, преди да бъди погълнато, от града е малко селце на три километра от Елена. Годините не са дали отговор на кой точно от трите местни разпопени свещеници то е кръстено. Хората му са приели странното име и редом с църквата, тачат  като на храм  още една достолепна сграда- читалището. Там един истински възрожденец Христо Тарсанков, събира от къщите в  околността старомодни дрехи и реквизит, за да се чувстват селските театрали като истински професионалисти.
 



По идея на режисьора за пиесата „Чумави“ изрязват на сцената голяма дупка. От нея трябва да излезе злият дух, всъщност местен талант, стъпил на една маса и повдигнат от четирима здравеняци. Появата и страшния му рев ужасява струпаните на  метри от него хлапаци. Те се пръскат като уплашени пилци. Само един  от тях не мърда, остава като закован. Георги Георгиев. Това не остава незабелязано и още за следващото постановка малчуганът получава роля. Така започва кариерата на един от най-великите български актьори. Бъдещият Гец.

Стартът е блестящ, но не и пътя нататък. Два несполучливи опита да влезе в Държавното висше театрално училище, може и да са го поотчаяли, но не са го отказали. Все пак  идва човекът, който го вижда с други очи. Професор Филип Филипов бързо открива таланта. През 1953 година той е вече в трупата на Народния театър. Киното го е открило две години по-рано. В „Утро над родината“ той е млад шлосер. По-късно ще го видим като селянин с колело, генерал, капитан на кораб, скулптор, разузнавачът Емил Боев от „Няма нищо по-хубаво от лошото време“  прокурор /Всъщност там ще го видим след много, много години, защото филмът по пиесата на Георги Джагаров по височайши идеологически причини, не вижда бял свят./
 



Но като че ли продукцията, която направи участниците в нея, само за няколко седмици всенародни любимци бе сериалът „На всеки километър“ Той носи на  Гец много слава и не по малко  огорчение. Там той е Войвадата , смелият мъж , който е редом  с  майор Деянов, легендарният Стефан Данаилов, в лютата  битка с врага. Но далеч преди да се стигне до всенародната любов, още при заснемането на първата серия, Войводата едва не загива-драма, която не е предвидена в сценария, в  който е написано  нещо съвсем друго: Актьорът  да преплува отсечка в Дунава.

Това се случва през ноември. Войводата  е облечен в дебели шаячни дрехи, на краката му са тежки обувки.  Дълбочината на реката е тридесет метра. Гец е добър плувец, но все пак е малко притеснен. Режисьорът дава указанията си: Ще плуваш колкото издържиш, като се измориш, обръщаш се с гръб и лодката ще дойде да те вземе. Актьорът  изпълнява точно указанията, но кой да знае, че двигателят на спасителната лодка ще откаже и тя няма да стигне до него. Дунав го влече все по- навътре с пет километра в час. Екипът се отдалечава от погледа му.  Добре, че  една рибарска лодка, която случайно е спряла наблизо го прибира.

Известен факт е, че в часа, когато започваха излъчванията на сериала, улиците опустяваха. Гец също е гледал всяка серия, но не толкова, за  да се хареса, а, за да вижда кусурите си и да се ядосва.  В крайна сметка триумфът е грандиозен. В последната серия победата над фашизма е спечелена и героите са щастливи.

Веднага след това започват снимките на следващите серии. Действието се развива вече в мирно време, но борбата с врага няма как да спре. И Гец трябва да е продължи, вече като шеф на разузнаването на социалистическата си родина.  Но преди да се пристъпи към продължението, неговият колега Стефан Гецов успява да използва авторитета  и близостта си с  Тодор Живков и взема ролята, която по логика принадлежи на Гец. За това време рано отишлия си от този свят син на актьора-режисьорът Иван Георгиев, разказваше: Баща ми беше много огорчен. Той изключваше телевизора винаги, когато започваше „На всеки километър.“
 



През 1991 година върху него  се стоварва още един удар.  Всъщност той не е единственият пострадал. В разцвета на силите са  изгонени звездите  на Народния театър: Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Виолета Бехчеванова. Гец чува  за заповедта  по телефона от секретарката на директора.  Следва и обяснението, че макар и извън щата, той ще продължи да играе. Дори го канят да вземе новата пиеса, в която има  роля. Това го успокоява.  Още на другия ден се прибира с папката и нетърпеливо сяда да чете. Отгръща  страница след страница и когато чак на последната вижда няколко реплики на героя си, гневен захвърля  листите и никога повече, по никакъв повод не влиза в сградата, в която са преминали близо читиридесет години от живота му.

Но, макар и огорчен  и с разклатено здраве, човек като Гец не може без сцената. Включва  се в трупата на театър „Барбуков“. С част от останалите отлъчени, тръгват от град в град като начинаещи  аркашки. Пътищата са трудни, нощите снежни, салоните студени,а публиката ги чака с нетърпение и обич. Но за тази любов  се плаща.

И Георги Георгиев- Гец   плати с живота си.

Исак Гозес