"И станах река" от Недялко Славов
Всеки от нас е кратка история на човечеството...
Благодарение на всичко това днес се нарежда сред най-успешните съвременни български писатели. Известни негови творби са романите „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, „Камбаната“ и „Пиафе“.
Славов е автор и на поетичните сборници „Сърдечни сезони“, „Оптимистична поема“ и „Мраморни години“, на пиесите „Аляска“ и „Борса за трупове“, на сборника „Филипополски разкази“.
Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки.
Носител е на националните литературни награди „Хр. Г. Данов“ (2011 и 2016), „Хеликон“ (2015 и 2016), „Цветето на Хеликон“, „Иван Николов“ и др.
„И станах река“ - една книга за смисъл
Потопът ни разделя, губя го в суматохата. Следващите дни минават като сън – и грохотът, и оттеглянето на водите, и връщането ни в Територията. Нощем огънят пак ни събира. Гледам лицата на хората. Господи, колко къса е човешката памет! Колко потопа е забравила, колко още ще забрави.
Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече от всякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов.
Всяка негова дума е символ, изречението образува контекст, а стилът му като свещена змия се увива около гърлото, докато не остане глътка въздух, незаслужена.
Последвайте ни
0 Коментара: