„На никого не пожелавам да остарее, макар че, от друга страна, старостта е единственият начин да се живее по-дълго. Тук се изправяме пред големия въпрос що за живот е това и защо той трябва да завършва тъй мъчително и безславно. Когато отида на оня свят, няма да забравя да попитам Господ за това.”

– Това го е написал самият Теодор Мусев 8 години преди да си отиде от този свят , когато е бил само на 75години, - ми казва най-напред писателят Стоян Динков.
А моят спомен за големият ни пианист Теодор Мусев е от далечните студентски години, когато чакахме на опашки за билет за негов концерт пред зала „България”.Когато много жени го обожаваха, защото бе красив и свиреше Гершуин. Беше абсолютният Гершуинов интерпретатор – първи го изпълняваше по времето на соца, в шейсетте и седемдесетте години. Да си намериш билет за негов концерт беше постижение. Това помнех аз, тогава бях студентка, защото Стоян Динков, с когото говорим за Муцевски е бил бебе в ония години. Помнех и това, че когато съградиха новия орган в зала „България”, първи започнаха да свирят на него Нева Кръстева , Тео Мусев.

Помня удивителната среща в жилището на Теодор Мусев, когато ненадейно се озовах там, благодарение на писателя Стоян Динков, покрай тяхна уговорка и разговор.

Стоян се оказа негов добър приятел, въпреки голямата възрастова разлика помежду им.

Когато влязохме в апартамента му, онова, което в първия миг ме порази, бе гледката през прозореца:
 



На някакво си никакво разстояние - в стаята с пианото, в целия обем на прозореца, блестяха позлатените куполи на Руската църква на булевард „Цар Освободител.”Все едно бяха в стаята му. Как се живее с такава изумителна гледка в прозореца ? - попитах спонтанно.

А сега, след като известният ни пианист отиде в по-добрия свят, питам приятеля му Стоян Динков:

- С Тео Мусев ме запозна Христо Андреев, един от добрите ни учени -медиависти. Христо, Бог да го прости, беше на моята възраст. Имаше роднинска връзка с Мусев. Това стана преди около 20 години.
Тео живееше в малък апартамент на последния етаж в кооперацията срещу Руската църква. Прозорецът му се осветяваше от три църкви . От стаята му с пианото, както казваш, блестяха кубетата на Руската църква, зад нея „Александър Невски”, а в далечината се виждаше добре и „Света София”.
Това беше рядка гледка, може би единствената подобна в София.

Онази вечер, когато бяхме там, той се вдъхнови от твоето изумление , седна да ни свири Гершуин на старото си пияно. Рядко свиреше на гостите си.

Какви бяха вашите разговори, какви неща му харесваха?
- С Тео се виждахме често, обикновено в неговото жилище, често присъстваха и други приятели и познати. Понякога ходехме на гости и на Христо Андреев, който живееше на ул. „Панайот Волов”.

Разговаряхме за култура, история, политика. Теодор Мусев бе изключителен ерудит, с огромни познания в много области . Научих много от него. Той имаше невероятен опит, познаваше много хора в цял свят.

Ценеше много Минчо Минчев с когото бяха свирили, ценеше Никола Гюзелев, бяха работили заедно.. Разказваше за своите срещи и съвместна работа със световни знаменитости – музиканти, композитори, оперни певци. За специализацията си по орган във Варшава. За свирене на орган е нужна подготовка съвсем различна от тази на пианиста.

А нотите се пишат на три петолиния – по едно за всяка ръка и третото за педалите -е за краката. Чрез него добих познания, които нямаше откъде да получа.

- Разкажи някои ваши преживелици от приятелството ви?
- Много са, но обикновено важните преживелици са свързани с по-трудните моменти. Вече на години, Тео страдаше от псориазис, имаше и проблеми със ставите, което го притесняваше, защото имаше дни, когато много трудно ходеше. Веднъж беше паднал, обади ми се, ходихме заедно в Пирогов, където се наложи да лежи известно време.

Той постепенно се възстанови, но заболяването на ставите му остана. През последните години се бе преместил в родния си град Русе, където ходих няколко пъти да го видя. Вече почти не можеше да ходи, но бе запазил висок дух, своята будна интелигентност, доброто, усмихнато настроение…Не се оплакваше, търпеше.

Преди два месеца се чухме по телефона, попитах го, дали мога да дойда да го видя в Русе, но той каза, че не се чувства добре и предпочете да отложим срещата, докато се оправи. За съжаление, той не се оправи. За мен бе огромен шок, сякаш нещо се откъсна от мен, когато научих за смъртта му.

-Какво искаше той от живота? Беше ли постигнал своите мечти?
- Тео беше много по-възрастен от мен и ми е трудно да преценя, какво е искал от живота. Аз през цялото ни приятелство бях в ролята на негов ученик, който попива от знанията му, от неговият опит, слуша спомени, разкази, уроци, съвети…

Но той бе имал всичко за което е мечтал – слава, концерти и записи по света, красиви жени, любов, пътешествия, веселие, компании. Но дали е бил доволен изцяло от себе си? Не зная. Големите творци винаги искат повече от себе си и от другите.

Според мен, той бе велик човек, докоснат от Бог, ето защо вярвам, че е постигнал много. Убеден съм, че сега е на най-доброто място в Рая, където душата му продължава да свири Божествена музика.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ