Аз съм на девет години. Баща ми ме обича много...

И майка ми ме обича...

За това намазвам плътен слой червило върху устнити си, закачам дрънкащата гривна на глезена си и тръгвам...

Тази вечер ме купи един много мил дядо, с бяла коса и бяла брада.

Изобщо с дядовците много по- малко боли... Тази нощ имам късмет с него, но пък кой ли ще е вторият?

А, третият?

А, седмият?... За тази нощ?

Аз мога да броя само до десет...

Кака ми е много по- красива от мене. Нея я купуват всяка вечер, по много пъти...

Кака каза, че иска да се продава в Европа..., обаче няма паспорт...

Там било много хубаво за момичетата като нас...

Ние сме от „онези“...

 Документалният филм „Онези- дъщери под наем“ на индийската режисьорка Оливия Дас разказва покъртителна истинска история за момичетата от Бенгал. Родителите им ги продават на сводници докато са на възраст -10 -11 годишни и от този момент нататък държавата не ги третира като хора. Те престават да съществуват. Защото обществото ги стигматизира като аморални, а държавата не им издава документи за самоличност. Произнасят се социални „смъртни“ присъди над момиченца, които мечтаят да са наистина умрели, а не само да не съществуват по документи...

Режисьрката Оливия Дас в режисьорската си експликация казва:

„Работата на проститутките е легално идентифицирана като професия в много страни от първия свят. Жените, които се занимават с тази професия, имат право да живеят достоен живот като законни граждани в тези страни. Сексуалните работници в Индия са лишени дори от основни права на идентификация като граждани на Индия, като карта на гласоподавател, карта за пенсионно и здравно осигуряване; и т.н. Прагът на бедност в Индия се покачва с всяка изминала година. При огромен ръст на безработицата защо да си затваряме очите за реалностите?

През декември 2021 г. Върховният съд на Индия постанови забележително решение, според което на секс работниците трябва да се предоставят легално удостоверими документи и лични карти в цялата ни страна.“

Индийската режисьорка Оливия Дас

Продължаващата пандемия ни научи, - продължава Оливия Дас, -че нито богатството, нито славата могат да ни спасят от яростта на природата. Докато всички третирахме и защишитавахме „морала“ на общество, маргинализираните жени трябваше да се борят сами. „Ora“ / в превод от бенгалски „Онези“/ се опитва да изследва вековния социален начин на мислене на Бенгал, според който те са били отхвърлени от мейнстрийма във всички сфери на живота си. Надеждата е представения документален филм, да раздвижи съвестта и да въвлече емоционално своите зрители в живота им.

И това се случи на проведеният в София от 04 до 11 юли 2022г. Golden FEMI Film Festival, под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Фестивалният директор – режисьорката Ефемия Фард, връчи наградата за документално кино на Оливия Дас, именно за филма „Онези- дъщери под наем“.

Биографията на Оливия Дас разказва, че тя е възпитаник на Satyajit Ray Film and Television Institute в Индия с повече от 10 години опит в аудио-визуалната продукция и управление във филмовата, телевизионната и радио индустрията. В професионалната си кариера е работила по няколко документални, късометражни и игрални филма. Документалният филм „Онези- дъщери под наем“, бележи нейния дебют като режисьор и продуцент.

В част от художествената си експликация Оливия Дас казва:

„Чрез този филм се опитахме да направим паралел между имащите и нямащите в нашето „гражданско“ общество по време на пандемията… по-специално се задълбочихме в живота на тези жени, жертви на трафик и бруталния манталитет, който ги тласка към ръба на оцеляване.

Жестока гротеска се крие във въпроса; достатъчно „човечни“ ли сме? Това е уместният въпрос... особено в окото на тази буря, в която ние като „гражданско“ общество бяхме изложени! Терминът „ORA“ означава „Те/Онези/Те“ на бенгалски. Можем ли някога да бъдем достатъчно подготвени, за да ги смятаме за едни от „нас“?


 


 

1) Филмът е създаден с внимание към проблемите на жените и социалната справедливост.

С напредването на цифровите технологии образованото общество има начини и средства да оцелее в добри и трудни времена. Но с липсата на образование, намаляването на възможностите за работа и настъпващия глад в семействата в Индия, жените от крайна бедност нямат други възможности, освен да започнат тази професия.

В Индия има големи надежди и някои опасения около „Закона за трафика на хора (превенция, грижи и рехабилитация) от 2021 г.“, който вероятно ще бъде внесен на предстоящата сесия на парламента. Чрез документалния филм „Онези – дъщери под наем“, аз също имам за цел да окажа въздействието, което в крайна сметка ще ще може да спаси живота на хиляди оцелели от трафик на хора в цяла Индия и по-специално в Западен Бенгал. Там се съобщава за високи нива на трафик на момичета за секс робини в отдалечени, икономически изостанали райони на щата.

„Като жена и режисьор,- продължава Оливия Дас, - чрез този документален филм, се стремя да осигуря щадящ подход към тези жени, живеещи в забравените тъмни улички на нашия град, в Индия. Тежкото им положение е в борби за ежедневно оцеляване в условията на изтощаващите икономически условия. Безскрупулни трафиканти и сводници се възползват от бедността, надеждата и невинността на тези уязвими жени. Нашето феодално мислене не ни позволява да мислим за тях като за нормални хора.

С напредването на цифровите технологии, при които имаме света в джобовете си под формата на скъпи смарт телефони, наистина ли сме натрупали достатъчно знания, за да спрем обществото да отбягва и маргинализира тези момичета и жени, чиято единствена грешка може би е, че са родени в бедност и при пълна липса на образование. Имат ли те право на бъдеще?

Линка на документалния филм „Онези – дъщери под наем“,

Trailer Link https://youtu.be/EFkiSL0a9xY

Документалният филм е получил следните награди от филмови фестивали по света, включително и от България!

Best Documentary: Golden FEMI Award, Bulgaria, Golden FEMI Film Festival, 2022

Honourable Mention: Ceylon International Film Festival, 2022

Winner: RunDoc Film Talent Award, Hongkong, 2022

Best First Time Director: High Tatras Film and Video Festival, Slovakia 2022

Best Documentary: Golden Wheat Award, Turkey,2022

Bangladesh screening: 16th International Short & Independent Film Festival, Dhaka, Bangladesh 2022

Honorable Mention: Emerald Peacock International Film Festival, Russia 2022

Turkey screening: Uluslararası İşçi Filmleri Festivali | International Labor Film Festival (Turkey), 2022 (result awaited)

Nominee: Kolkata International Short Film Festival, 2022

Best Documentary Film: Art Gallery film festival, India, Chennai 2021

Best Director Award: Hummingbird International Film Festival, Kolkata 2021

Best film on Human Rights: LIFFT India Filmotsav & Awards, Pune 2021

Best Documentary film: Cineaste International Film Festival, Noida 2021

Honorable Mention: Cinemaking Int. Film Festival, Dhaka Bangladesh, 2021

Special Jury Award: Indus Valley International Film Festival, New Delhi 2021


 

Българският Golden FEMI Film Festival, с художествен директор Ефемия Фард и президент д-р Араш Фард e световна платформа и културно събитие, което привлича в София филми с остро социална тематика от цял свят- събиране на творческа и креативна мисъл- в борбата с проблема „насилие над жените“. Първото издание на фестивала беше проведено през юни 2022г. Главната ни задача е: фестивалът да се провежда ежегодно, дори да достигнем до ежемесечно издание на фестивала. Отделното направление на фестивала е създадено за ковид- филми и филми на социална тематика, които привличат решения, творческо и научно мислене в посока, съхранение на човешкия живот, както и добри практики за справяне на обществото с кризата.


 

Стават видими тенденциите в експлицирането на социалния проблем:

- отношението на обществото към домашното насилие.

Ковид 19 и практики за съхраняването на живота и здравето на децата.

С фестивала се насърчава междукултурния диалог по болезнени въпроси на съвременния свят в социалната сфера на жените, водещи до стрес, бедност и отчуждение и дори фемицид.

Екипът, съставен от изтъкнати филмови творци: режисьорите Ефемия Фард, д-р Араш Фард, Стефан Бояджиев, Николай Матев, актьорите Николай Урумов и Йоана Буковска, постигна задачата си, да осъществи интерактивно внасяне и разпространение на художествено филмово съдържание, за усилване вниманието на българската и световната публики.

Чрез популяризирането на посланията, залегнали в преамбюла на фестивала, стават видими дълбоко врастналите социални проблеми като:

- търсенето на справедливост от жените, жертви на домашно насилие

- усилването на фемицида в условията на пандемичното затваряне - ковид 19.

Вложихме преимуществено усилията си за привличане на продуценти, режисьори и филмови агенти да изпращат филмите си /с тематика срещу насилието над жени, както и с филми с тематика – социални проблеми, на фестивала.

Развиваме аудитории, от зрители на фестивала, които да осведомяваме за социалния проблем „домашно насилие“ чрез публикации в интернет, както и в страниците на социалните мрежи на всеки един от участниците в проекта, интернет -страницата на фестивала съответно във фейсбук, инстаграм, туитър и линкедин като част от общата рекламна стратегия за популяризация на културното съдържание на фестивала.

Поддържаме рекламоносители и форми на съдържание - PR статии, видео съдържание, снимков материал, трейлъри, тийзъри на селектираните филми.

Продължаваме да търсим аудитория на национално и световно ниво, чрез използване на териториален и лингвистичен принцип на разпространение /български, английски, както и националните езици на селектираните филми /.

Провеждаме пресконференции и церемонии по откриване, провеждане и закриване на фестивала- за среща на живо със софийската публика, както и разпространяваме селектираните и наградени филми, по телевизии и онлайн в платформа по с код за достъп.

Продуцентската ни компания „ЕМ.ДЖИ.И.3“ЕООД иска да постави акцент върху селекцията и излъчването на филми от световното кино, в които са експлицирани значимите проблеми на съвременния свят – като домашното насилие, и като цяло насилието над жените в различните му форми, усилването на интензивността му и довеждането му до степента на социална болест, особено в условията на пандемията ковид 19.

Концентрирането на вниманието на обществото върху гореописаните проблеми чрез провеждането на фестивала, интерактивно, както и провеждането му на живо, ще увеличат чуваемостта на аудиторията на национално и световно равнище.

Членовете на екипа ни от години работят в социалната проблематика на ескалацията- домашно насилие – реализацията на настоящият проект ще утвърди резултатите от усилията им. Мотивацията ни за създаване на фестивал е базирана на вътрешната ни убеденост, че по този начин ще се промотират филми с насоченост срещу насилието над жените.

В допълнение, фестивалът предизвиква дискусии по един от най-чувствителните въпроси на съвременния свят, а именно как се променя обществото вследствие на проблемите с домашното насилие и „вирусната“ интерпретация в семействата. България се представи пред света като форум за филми, които информират по художествен начин обществеността за социалната пандемия „домашно насилие“. Получихме подкрепата и на Георги Георгиев – председателна Общинския съвет в Столична община.

Всички членове на екипа споделяме разбирането, че създаването и разпространението на български филмов фестивал, насочен към борба със социалните проблеми е мисия, която трябва да бъде изпълнявана, в полза на обществото.

Постигали сме удовлетвореност от творческата си дейност по създаване на филми и кампании срещу домашното насилие. Категорично споделяме становището, че потребностите, които имат целевите групи на национално и световно ниво, е да им бъдат разяснени проблемите, които преживяват жените, проблеми ескалирали до фемицид.

Започнали сме процес на изграждане на нови културни маркери и превръщането им в креативна среда за пълнокръвно дигитално съществуване и рекреация с жизнени общности и иновативно мислещи хора.

Залагаме тезата, че сме започнали процес на създаване на „иновативно културно събитие” в което ще се съхраняват, продуцират, разпространяват, неконвенционални, професионални, студентски културни продукти, артистични произведения и практики, които се характеризират със синтез на изкуство и наука, педагогика, образование, екология, здравеопазване и др., на фона на главната тема против насилието над жените.

Насилието срещу жените накърнява основни права на жените като достойнство, достъп до правосъдие и равенство между половете. Нещо повече, социалното заболяване, наречено „домашно насилие“ е форма на специфична злоупотреба с правата на човека. В резултат на това жестоко погазване на права се очертава картина на фемицид, основан на пола, който засяга живота на много жени, и уврежда бъдещите поколения. Децата са преките свидетели на домашното насилие, което се извършва зад затворените врати на дома. Моделът, който злокобно се отпечатва в съзнанието им, е в бъдеще да се идентифицират като насилник или жертва. По този начин социалният проблем злокобно се мултиплицира.

Мащабът и специфичното естество на физическото, психическото, икономическото и сексуалното насилие, на което са подлагани жените в България, ЕС и в света изисква възобновяване на вниманието на обществата глобално.

По този начин се надяваме да да бъде намален броят на жертвите на домашното насилие, както и да бъде даден пример на жените и децата, че могат да потърсят помощ. Така ще съхраним животът и здравето им, както в България, така и по света.

Общностти, засегнати от проблема

1.1.По данни от проведено национално представително изследване „Насилието в България“ се алармира, че три четвърти от всички случаи на насилие са именно домашно насилие, а за 56,6% от гражданите на РБългаря са в най-тежката ситуация на насилие, което някога са преживели, и то се е случило в дома им.

1.2. Изострянето на този проблем особено в условията на пандемията във всички страни, включително и в България, се наблюдава ескалация на насилието срещу жени.

1.3.По данни на Алианса за защита срещу домашното насилие, всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, а в ЕС една от всеки три жение е била подложена на някаква форма на физическо и/или сексуално посегателство от навършването на 15-годишна възраст.

Актуалността на проблема:

2.1.Домашното насилие е изключително тежък проблем в българското общество, за който се мълчи и остава в рамките на семейството.

2.2.То има много форми: физическа саморазправа, психическо и икономическо насилие, трафик на жени, насилствената проституция, гениталното осакатяване.

3. Последствията от проблема

3.1. Домашното насилие- физическо и вербално в България, показва статистика на увеличение с 80% през 2020г., като достига апогея си по време на локдауна от средата на март до средата на май през 2020 и 2021г..

3.2.Цинично е, че в България се броят само умрелите жени, през 2020 година -25 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори, а специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени, изложени в доклад за ситуацията в България, публикуван през май 2020 г., се изтъква, че България за съжаление е една от държавите, в които случаите на домашно насилие драстично се повишават.


 

3.3. „Убийства на жени“ (фемицид) е насилствената смърт на жени, причинена от лице въз основа на пола, независимо дали това се случва в семейството, в рамките на регистрирано партньорство или на други междуличностни отношения, в общността, злокобно увеличава марша си в условията на пандемичното затваряне.

4. Институции и организации, чиято работа е пряко свързана с разрешаване на проблема:

Комитет на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените

Съвет на Европа

Европейски парламент

Народно събрание на Р. България

Правораздавателна система на Р. България, МВР, Министерски съвет,

Българския фонд за жените, Българския хелзинкски комитет, Българския Червен кръст, Омбудсманът


 

5. Законодателство/Нормативна рамки/


 

Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Преамбюла на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

Договор за Европейския съюз (ДЕС),

Харта на основните права на Европейския съюз,

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул.

Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси,

Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 година за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане(2),

Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., и по-специално членове 26 и 27 от нея,

Съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(3),

Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(6), както и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(7),

Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(8) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(9), в които се дава определение на тормоз и сексуален тормоз и се осъждат тези явления,


 

Резолюция от 4 април 2019 г. с искане за становище на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на предложенията за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и относно процедурата за това присъединяване (10),

Резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС(11),

Резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(12),

Резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 – 2016/0062(NLE))(13),

Насоки на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

Работен документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

Доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавен „ „Насилието срещу жени: общоевропейско проучване“,


Венецианската комисия от 14 октомври 2019 г. относно Армения, относно конституционните последици от ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.


Автори: адв. Ефемия Фард и д-р М. Ескандари Фард - Араш